Изследване на сетивните органи (анализатори)
Зрителният апарат Изследването на зрителния апарат е от практическо значение при много, както нервни, така и вътрешни, инфекциозни и неинфекциозни заболявания. Повечето от промените в зрителния апарат могат да бъдат открити при изследване на клепачите, конюнктивата, мембраните на окото, зеницата и ретината. От голямо значение са тези промени, които са причинени от директно увреждане на зрителния апарат или съпътстващи заболявания на нервната система.
Инфилтрацията на клепачите се отбелязва при заболявания, свързани с принудително лежане (парализа на крайниците, интоксикация) и състояние на рязко възбуда или депресия на животното, със заболяване на мозъчната кора и стомашно-чревния тракт с болкови симптоми. Отокът на клепачите се основава или на травматичния ефект, или на токсичния ефект върху кръвоносните съдове на отровите, циркулиращи в кръвта, при такива заболявания като грип по конете, син език, кучешка и понякога чума по свинете и дифтерия по птиците.
Стесняване на палпебралната фисура, Поради инфилтрация на клепачите, трябва да се разграничи от увисването на горния клепач (птоза), което възниква, когато мускулите, които повдигат горния клепач, са парализирани поради увреждане на n. oculomotorius, n. facialis и влакна на цервикалния симпатиков нерв. Понижаването на горния клепач се отбелязва при енцефаломиелит по конете и показва развитието на последния етап, етапа на парализа.
Увисването на долния клепач при конете е един от ранните симптоми на бутулизма и несъмнено е важно при диагностицирането на това заболяване.
Мигателна мембрана. Пролапсът на мигащата мембрана от палпебралната фисура е много характерен за тетанус при конете. Други процеси включват отравяне със стрихнин и никотин.
Очна ябълка. При преглед се обърнетевнимание на размера, позицията и необичайната подвижност. Тежко отдръпване на очната ябълка се наблюдава при хронични заболявания, свързани с изтощението на животното (кахексия), атрофия на очната ябълка при слепи коне, с периодично възпаление на очите, перитонит, чревна непроходимост, разкъсване на диафрагмата и др. Протрузия на очната ябълка се наблюдава при говеда, коне и кучета с тежък задух, болест на Грейвс и заболявания на стомашно-чревния тракт с болкова симптоматика. Възможна е и протрузия на базата на травматични наранявания и неоплазми.
Косото положение на очите (страбизъм) може да възникне поради повишаване на тонуса на мускулите, които привеждат очната ябълка в движение, и поради парализа на нервите. При едностранно увреждане на вестибуларния тракт се получава скосяване към здравата страна, като очната ябълка на болната страна е насочена навътре и надолу, а ябълката на здравата страна, напротив, навън и нагоре. При парализа се отбелязва разширяване на зеницата, а при конвулсии - стесняване. И в двата случая зеницата не реагира на светлина.
Страбизмът се основава на локален възпалителен процес или неоплазма в областта на ядрата или периферните нерви. По изключение може да има вроден страбизъм, който обикновено се отнася до областта на хирургията.
Трептене на очната ябълка (нистагъм). Нистагъмът е клоничен мускулен спазъм, който причинява потрепване на очите, особено изразено при завъртане на окото настрани. Нистагъмът може да бъде хоризонтален, вертикален и ротационен, когато се извършват кръгови движения на окото. Причината за нистагъм е намаляването на тонуса на мускулите, които координират въртенето на очната ябълка, на базата на дразнене или прекъсване на провеждането на импулси по vestibularis (fasciculus)longitudinalis medialis) с лезии на полуокръжните канали, vestibularis, малкия мозък и мозъчния ствол. Нистагъм се наблюдава при енцефалит, отравяне със сол и анестезия с хлороформ при коне.
Зеница. При патологични процеси зеницата може да бъде стеснена и разширена. За свиване и разширяване на зеницата се говори, когато това явление е постоянно и продължава дълго време.
При здрави животни зеницата може да се свие и разшири под влияние на промените в осветеността. На тъмно зеницата се разширява, а на светлина, напротив, тя се стеснява. Реакцията на светлина може да се определи по следния начин. Затворете очите на животното. Ако след известно време окото се отвори и се даде достъп на светлина, тогава може да се отбележи, че разширената зеница, поради потъмняване, бързо се стеснява до нормални размери. При патологични състояния светлинната реакция на зеницата отсъства.
Рецепторната част на дъгата на светлинния рефлекс на зеницата е зрителният нерв, ефекторната част са влакната на n.oculomotorius, инервиращи m. сфинктер
зеници. Центърът на рефлекса са предните туберкули на квадригемината. Когато рефлексната дъга се скъса, реакцията на светлина отпада.
В допълнение към n. oculomotorius, n. sympaticus, който инервира мускулите, които контролират разширяването на зеницата. При нарушение на проводимостта на симпатикуса се наблюдава свиване на зеницата, а при раздразнение се получава разширяване.
Стесняване на зеницата (миоза). Рефлексът на зеницата към светлина е бавен или липсва напълно. Свиване на зеницата, ретракция на очната ябълка и птоза показват увреждане на p.sympaticus или неговия център. Освен това се отбелязва свиването на зеницата при повишаване на вътречерепното налягане поради хронична воднянка на вентрикулите на мозъка, кръвоизлив на повърхността на мозъка, ценуроза,менингит или мехури от ехинокок. Свиването на зеницата се причинява и от пилокарпин, езерин, ареколин.
Разширяване на зеницата (мидриаза). Реакцията на светлина може да се запази, когато разширяването се извършва въз основа на рефлексната възбудимост и състоянието на възбуда на животното. Чрез силно осветяване на окото разширяването на зеницата може донякъде да се стесни. В други случаи зеницата под въздействието на силна светлина остава разширена и неподвижна. Загубата на реакция към светлина и неподвижността на очната ябълка със спускане на горния клепач се основава на парализа на n.oculomotorius. Разширяване на зеницата на базата на парализа n. oculomotorius се забелязва при отравяне с атропин и скополамин и се среща при менингит, енцефаломиелит, мозъчни тумори, мозъчни абсцеси и ценуроза при овце.
Роговицата Възпаление на роговицата, завършващо в някои случаи с нейната язва, се отбелязва, когато е невъзможно да се затворят клепачите и да се затвори палпебралната фисура поради парализа на тригеминалния и лицевия нерв, както и в стадия на потискане на животните. В допълнение към възпалението може да се открие помътняване на роговицата, което се счита за един от характерните признаци на грип по конете, злокачествена катарална треска, инфекциозен кератит, тейлериоза по говедата и кучешка чума.
Ирис. Мътност и размит модел на ириса се срещат при заразна плевропневмония, миене на коне, чума, пиемия и други заболявания. Заедно с помътняването на ириса се отбелязва неподвижност на зеницата, появата на фибринозен или гноен ексудат на повърхността на ириса или дори в очната камера. Обезцветяването на ириса при пилета се счита за характерен признак на невролимфоматоза.
Дъното на окото. От патологичните състояния на фундуса, помътняване ивъзпаление на ретината, конгестивно зърно и атрофия на зрителния нерв.
Помътняване на ретината С наличието на локални инфилтрации, под формата на добре дефинирани жълто-бели петна, показва възпалително естество и понякога се наблюдава при заразна плевропневмония на конете и злокачествена катарална треска при говеда.
Възпаление на ретината с последваща атрофия на зрителния нерв се среща при заболявания на нервната система с повишено вътречерепно налягане. Този вид възпалителни процеси се наблюдават при менингит и енцефаломиелит. Като усложнение е възможно възпаление на ретината с атрофия на зрителния нерв при заразна плевропневмония на коне и катарална треска при говеда.
Запушено зърно. Клинично, застойното зърно се разпознава по зачервено, мътно зърно и силно подути вени. Може да бъде двустранно и едностранно.
В първия случай застоялото зърно показва повишаване на вътречерепното налягане и може да възникне поради развитието на тумори, ценуроза и по-рядко воднянка, във втория - това показва развитието на интраорбитален процес.
Запушеното зърно не винаги причинява зрително увреждане и често се открива само при клинично изследване на болни животни.
Атрофия на зрителния нерв Характеризира се с побеляване на зърното, неясни контури, силно напълнени вени с едновременно стесняване на артериите. Атрофия на зрителния нерв може да възникне поради възпаление на зрителния нерв и причините, които причиняват развитието на конгестивно зърно. Освен това може да се развие поради компресия на зрителния нерв. В последния случай границите на бледото зърно се открояват рязко и кръвоносните съдове имат нормален вид.
Клинични методиопределяне на функцията на органите на зрението са наблюденията на реакцията на животното към тихи заплахи и преодоляване на различни видове препятствия. С нормално зрение животното свободно преминава през опънато въже и други препятствия.
Слухов апарат. Изследването се извършва чрез наблюдение на възприемането на звуци, познати на животните. Резките промени в слуха се откриват сравнително лесно, но решаването на въпроса дали има поражение, едностранно или двустранно, среща големи трудности и практически е трудно възможно.
Нарушенията на слуха, произтичащи от увреждане на нервния слухов апарат (вътрешното ухо), за разлика от заболяванията на звукопроводимите пътища (външно и средно ухо), се характеризират с факта, че високите тонове се възприемат по-зле от ниските тонове. Слухът с увреждане на вътрешното ухо е отслабен повече при силен говор и силни високи звуци, отколкото при шепот. При заболяване на звукопроводящия тракт загубата на слуха, напротив, се отбелязва при ниски тонове, например до шепот.
При патологични процеси се отбелязва както повишаване (хиперестезия) на слуха, така и намаляване (хипоестезия).
Рязко намаляване на слуха до пълна загуба на възприемане на външни слухови стимули се наблюдава при увреждане на продълговатия мозък и темпоралната част на кората на главния мозък.
Рязка хиперестезия на слуха се наблюдава при дразнене на мозъчната кора, при енцефалит, бяс при кучета и отравяне с морфин при котки. Клинично хиперестезията на слуха се проявява чрез повишена "игра" на ушите, срамежливост на животното, пристъпи на възбуда и спастични мускулни контракции. Животните чувствително слушат всички идващи звуци, като същевременно показват известно безпокойство.
Мирис. Миризмата се тества едновременно сизследване на носната кухина. При изучаване на обонянието при животните е необходимо да се премахнат зрителните усещания. За изследване се използва фураж, чиято миризма е добре позната на животното. Миришещата храна се доставя на животното на различни разстояния. Определянето на обонянието е особено важно при служебните кучета.
Обонянието се осъществява с помощта на нервния апарат, състоящ се от n. olfactorius, bulbus olfactorius, tractus olfactorius и кората на главния мозък.
При заболяване на нервния апарат животните не различават дори много силна миризма на храна от близко разстояние. Най-честата причина за загуба на обоняние е възпаление на мозъка и периферните нерви. Трябва да се има предвид, че загубата или намаляването на обонянието може да бъде при възпаление на носната лигавица.