Изучаването на темата за страданието в музиката на 18-20 век върху примера на творчеството на Бетовен в урок по музика в

Секции: Музика

Целта на урока: Да продължим изучаването на темата за страданието в музиката на 18-20 век, използвайки примера на творчеството на Л. Бетовен.

  • Покажете на примера на биографична информация от живота на композитора „радостта от изпитанието, радостта от работата и борбата, преодоляването на страданието, победата над себе си ...”;
  • Използвайки примера на Соната № 14 на Л. Бетовен, за да покаже, че любовта, дори трагична, несподелена, все пак издига човек, прави го по-чист, по-добър; доведе учениците до факта, че музиката укрепва добротата на човек;
  • Направете сравнителен анализ на Соната № 14 от Л. Бетовен и пиесата „Лунна светлина“ от К. Дебюси
  • Да насърчава развитието на умения за анализ на музикално произведение; умения за сравнителен анализ на две музикални произведения.
  • Допринасят за формирането на вокални и хорови умения на учениците при изпълнение на произведения;
  • Помогнете за развитието на умението за замислено слушане на музика.

  • Соната № 14 от Л. Бетовен в съвременна обработка
  • Соната № 14 от Л. Бетовен в класическо изпълнение
  • К. Дебюси „Лунна светлина“
  • Л. Уебър "Исус Христос - Суперзвезда". Приспивна песен на Магдалена.

  • Речници на емоционалните състояния
  • Презентация на урока (компютър)
1. Организационен момент.

2. Вокално-хорова “минутка”.

Изпълнение на песента „Облаци” от С. Егоров

3. Актуализиране на знанията на учениците.

- Моля, назовете темата на последните уроци по музика. (Темата за страданието в музиката на 18-20 век).

- На примера на какви музикални произведения проведохме разговор по тази тема?

(звучи"Приспивна песен на Магдалена" от рок операта "Исус Христос суперзвезда")

Й. С. Бах

"Исус Христос суперзвезда"

Е. Вила-Лобос

„Страст според Матю“

Л. Уебър

4. Продължаване на изучаването на темата за страданието в музиката по примера на творчеството на Л. В. Бетовен.

“Out of Silence” звучи 1-ва част от Соната № 14 на Бетовенв съвременна обработка.

В края на музиката и паузата след нея учителят задава въпроси:

- Смятате ли, че композиторът, написал това произведение, е наш съвременник или по-ранен?

- Композиторът домашен или чужд?

- Какво е естеството на музиката? (на учениците се предлагат речници на емоционални термини)

Звукът на 1-ва част от сонатата в класическото изпълнение.

- Промени ли се нещо в характера на музиката?

- Какъв образ създава музиката на 1-ва част от Сонатата?

- Името „Лунна соната“, дадено й от поета-романтик Релщаб след смъртта на композитора, съответства ли на образния свят на музиката на Бетовен?

- Сравнете изразителните интонации на мелодията "Лунна соната" и пиесата "Лунна светлина" на френския композитор Клод Дебюси.

Слушане на пиесата "Лунна светлина" от К. Дебюси.

- Подобен ли е характерът на интонациите? В кой случай интонационният ритъм наподобява погребален марш и в кой случай интонацията е мека и „ведра“?

- Слушайки 1-ва част на сонатата, забелязахме три елемента от нейната музикална реч: концентрираната тъжна мелодия на горния глас, равномерно течащият съпровод на триоли в средния глас и дълбоките мрачни басови акорди(музикалните елементи се изпълняват от учителя).

- Кой от елементите във възприятието на поета стана основен и допринесе за възникването на спомени за лунна светлина?

За да разберете по-добре тезимисли, чувства, които Бетовен искаше да предаде с музиката си, е необходимо да си припомним някои факти от живота на композитора, да научим за изпитанията, които паднаха на неговата участ.

  1. Дайте пълното име на композитора.
  2. Назовете годините от живота на композитора.
  3. В кой град на коя страна е роден композиторът?
  4. Как Бетовен се запознава с друг известен композитор, Моцарт?
  5. Къде е живял и творил Бетовен?

Когато Бетовен се установява във Виена, той е на 22 години, по това време вече е опитен композитор и брилянтен изпълнител. Неговата страст е импровизацията, спонтанното. Запалване на креативността на сцената, радостта от създаването на музика точно там, пред публиката. В импровизацията той нямаше равен. Успехът го съпътстваше. Неговите писания стават известни. Той беше осиновен в аристократични къщи и известен. До 1800 г. той става най-популярният композитор във Виена.

Изглеждаше, че Бетовен може да бъде щастлив. Но „съдбата чукаше на вратата“. В продължение на няколко години Бетовен забелязва признаци на предстояща глухота - ужасно бедствие за един музикант. Всички лекари, които го прегледаха, бяха единодушни, че болестта е нелечима и един ден той ще оглушее напълно. За човек, който довери своето благополучие и най-дълбоките си чувства на звука, това беше най-жестоката присъда. Трябваше да скрия глухотата си от другите. Бетовен често слушал звъна на църковните камбани, който се изливал през прозореца на къщата му. С помощта на тези звуци той определял степента на своята глухота, докато не успял да ги чуе изобщо. Страхът от загуба на способността да твори го доведе до отчаяние, той беше посетен от мисли за самоубийство, но творческата природа на композитора го спаси от трагедията. Бетовен продължава да чува през следващите 19 години. Бетовен разказа за товадо братята си в писмо, известно като Заветът от Хайлингщат: „... не бях далеч от това да сложа ръка върху себе си. Изкуство! Това беше единственото нещо, което ме поддържаше. Струваше ми се немислимо да напусна този свят, преди да съм постигнал онова, за което се чувствах призван…”

Но през есента на 1801 г. животът все още се усмихва на Бетовен. СЛАЙД 6

Той се влюбва в графиня Жулиет Гуичарди, която е 14 години по-млада от него. В писмо до приятел той я описва като „красиво, очарователно момиче, което ме обича и което аз обичам“. Жулиета пък била по-скоро поласкана, отколкото трогната от вниманието на композитора, който прекарал дълги часове под балкона на спалнята й в нямо обожание. Тя не отвърна на любовта му и през 1803 г. се омъжи за мъж от нейната класа като любител композитор, граф Галенберг.

Самият Бетовен призна тогава: „Тя принадлежи към друга класа и в този момент аз абсолютно не мога да се оженя“. След „предателството“ на Жулиета Бетовен заминава за имението на своя приятел. Търсеше самота. Три дни той се скитал из гората, без да се върне у дома. Намерен е в затънтена гъсталака, изтощен от глад и страдание. Никой не чу нито едно оплакване. Бетовен нямаше нужда от думи. Всичко беше казано от музиката на “Соната като фантазия”.

(четене на изказването на Д. Кабалевски на фона на звука на сонатата)

„Слушайте го не само с ушите си, но и с цялото си сърце! И може би ще чуете в първата му част такава скръб, каквато не сте чували досега; във втората част - такава ярка и в същото време толкова тъжна усмивка, която не беше забелязана преди; и накрая, във финала – такова неистово желание за бягство от оковите на страданието и тъгата, което може да се опише само с думите на самия Бетовен: СЛАЙД 8

„Ще хвана съдбата за гърлото. Тя не го правиуспяй да ме огънеш! ОТНОСНО! Колко чудесно би било да живеем хиляди животи!“ Д. Б. Кабалевски.

5. Обобщаване на урока.

Какъв е оптимизмът на Бетовен? (постигане на целта в борбата, не лек оптимизъм, а вътрешна сила, радост чрез страдание). Неговата мощна сила на волята се доказва и от факта, че той успя да преодолее ужасна болест. Глухотата силно засяга композитора, карайки го да гледа на живота като на постоянно предизвикателство и борба. Примерът от живота на този велик човек казва, че всякакви трудности и трудности могат да бъдат преодолени, ако се стремите към това и работите усилено, за да постигнете целите си.

- Как разбирате думите на Ф. Достоевски: "Много неща се менят, сърцето остава едно." Съгласни ли сте с това?

- Как пренасяте мисълта на Достоевски в музиката на миналото и нейното възприемане от хората на 21 век?

Може да се отговори с думите на Д. Б. Кабалевски: „... Ако някой живее целия си живот, без да познава цялата красота и богатство на музиката на Бах и Моцарт, Бетовен и Шопен, Чайковски и Мусоргски, нито Бах, нито Моцарт, нито Шопен, нито Чайковски, нито Мусоргски ще станат по-малко от това. Те ще останат все така велики и мощни. Но този, който минава покрай тях и не се докосва до изкуството им. Загуби много, много.

Предлагам да завършим нашия урок с песента на А. Макаревич „Завой“. Текстът на тази песен пасва идеално на нашия разговор...

Обещахме си да не се отклоняваме от правия път, Но така е писано ...

Студентско изпълнение на песента „Завой” от А. Макаревич