Как да се покаем в Почаевската семинария
Как да се покаем
Както не веднъж сме казвали, всяко добро дело трябва да бъде направено така, че да е угодно на Господ Бог. И тогава в края на краищата можете да работите, но няма да има полза. Това важи и за покаянието. Ето още един човек, който се разкайва, но го прави външно. Идва често на изповед, но не е от полза за себе си. Така един аскет каза, че каещият се може да бъде осъден за такъв образ на покаяние. Оказва се, че не всяко покаяние е угодно на Бога. От това, което? Защото човек след покаянието изобщо не се подобрява. Ето как, изглежда, хората правят добро, но това не е угодно на Бога. Затова трябва да се научим как да се покайваме правилно. В края на краищата всички мислим да се спасим чрез покаяние. И както казва Господ: „Ако не се покаете, всички ще загинете“. Така че трябва да се опитаме да донесем покаяние, така че да е угодно на Бога.
Затова целта на нашия разговор ще бъде да научим от наставленията на подвижниците как правилно трябва да се каем. И ето една от грешките, които някои правят, тя може да се нарече „покай се мимоходом“. Човекът не мислеше за какво е виновен, в движение, както се казва, дойде и веднага: „Отче, аз съм грешник във всичко“. И мимоходом говори за греха си. Такова покаяние, ако човек не е обмислил предварително греховете, ще бъде без подходящо разкаяние на чувствата, тъй като в един момент човек не може да бъде изпълнен с настроението на духа, необходимо за покаяние и оплакване с дълбоко самоунижение. Затова трябва да се подготвим предварително за изповед.
Как да се изповядаме добре? Свети Амвросий Оптински съветва да напишете изповед предварително, а не от книга, и да я прочетете сами пред изповедник. За него ще бъде приятно и лесно, а за този, който се изповядва, ще бъде лесно и радостно. Изповедникът подготви всичко, записа не мимоходом всичките му грехове. Той е обмислил всичко, за което трябва да се покае. Когато се изповядва, изповедникът има нуждане да се оправдаваш, не да прехвърляш вината върху другия, а да се признаваш за виновен, както вече казахме неведнъж. И колко извинения има за изповедта?
"Да, отче, на църква не ходя, далеч живея. Дразня се, отче, палави деца. Врагът прелъсти, затова съгреших. Заклевам се с лоша дума. И има много такива оправдания. И тогава: „Господи, прости ми, аз съм виновен“.
Да, всички имаме кого да виним, но не и себе си. Играе нашата гордост. Но когато се оправдаем в изповедта, нашата страст се увеличава още повече. Когато се унижаваме, това става по-ниско и винаги се опитваме да се оправдаем. Не виждаме, че сами сме си виновни. Всички имаме някаква причина. Тази една причина, тази една - всички се опитваме да се оправдаем.
Следователно човек не намира покой за душата си. За забравени, неизказани грехове на изповед човек може да понесе всички реални беди и нещастия. Оказва се, че понякога Бог допуска изкушения, за да очисти човека.
Помнете, че крадецът, висящ от дясната страна на Господа на кръста, се покая и отиде пръв в рая. Но преди това той претърпя мъчения за предишните си грехове. Така че трябва да търпим, да носим покаяние. Проблеми в работата, у дома, болест на другите. Какво не става? Всякакви неприятности. Тук трябва да се запитате: струва ли си? Като благоразумен крадец той се молеше: "Ще се удостоя с дела. Помни ме, Господи, в Твоето царство".
Когато човек се покае, той започва да вижда все повече и повече грехове. И така, един оптински старец казва: "Покаянието отваря очите, отваря зрението за греховете. След като се покае за някои грехове, човек започва да вижда други, трети, четвърти и т.н. Той започва да брои дори тези грехове, които преди не е считал за грях.отдавна забравен." Ето какво прави покаянието, какви ползи носи.
Протоиерей Валентин Мордасов // Православен календар. 2013