Как дървото покори България, Култура
Модата на коледните елхи достига Русия в самия край на 17 век. Но, странно, в България коледната елха веднага беше приета като новогодишна украса, която не е свързана с Коледа.
"Малката елха е студена през зимата." Само заради съжалението на българския народ иглолистният пейзаж на заснежените улици не пусна корени в България. Но собствениците на питейни заведения вярно изпълниха кралската заповед. По иглолистните дървета по покрива, по прозорците и на портата изстрадалите българи в продължение на два века от разстояние разпознават механите. Зелените декорации не бяха премахнати през цялата година, актуализирайки се в навечерието на новогодишните празници.
Може би точно по това време в нашия речник са се появили известните "дървесни пръчки". Във всеки случай стабилният израз "да бъдеш под елхата" в онези години нямаше нищо общо с гората или новогодишните теми, а означаваше прекарване на времето в механа. Пиещите са били популярно наричани Елкинс.
Това, че коледната елха е коледна елха, се запомня в България едва през 1817 година. Виновницата на събитието беше новоспечената българска княгиня Александра Фьодоровна, младата съпруга на великия княз Николай Павлович. За да зарадват българската принцеса Шарлот, вътрешността на Зимния дворец беше украсена на Бъдни вечер с вързопи елхови клонки, както е обичайно в родината й, а след това в двореца беше донесена дори огромна ела.
Възраждайки полузабравените традиции, в началото на 19 век коледните елхи се появяват в домовете на петербургските немци, откъдето бързо се разпространяват и в жилищата на останалите българи. Заедно с коледната елха българският народ дошъл до обичая да устройва детски празник за Коледа. „Ние възприехме от добрите германци детски празник в навечерието на Рождество Христово: Weihnachtsbaum“, пише вестникът през 1841 г."Северна пчела".
Забавен детски празник се хареса на всички. Сега, говорейки за намерения за "подреждане на коледно дърво", никой не се сети за посещение на питейно заведение. „Коледна елха“ измести трудната за произнасяне немска дума и изразите „коледна елха“ постепенно загубиха алкохолния си смисъл.
Украсяването на елхи в България започва през втората половина на 19 век. Играчките в по-голямата си част са използвани домашно приготвени, понякога донесени от Европа. По това време малко хора можеха да си позволят да си купят стъклена украса за елха.
Първата българска стъклена коледна украса започва да се изработва в стъкларската фабрика на княз Александър Сергеевич Меншиков, която той открива в имението си край Клин през 1849 г. По-точно, княжеските стъклари, заедно с бутилки и лампи, правеха стъклени мъниста. Така те се досетиха да ги окачат на коледната елха.
Първоначално съветското правителство не харесва коледната елха. Но още през 1936 г. детският празник беше реабилитиран, в Залата на колоните около смърча се завъртя първият кръгъл танц на съветските деца.
Оттогава в България никой друг не посяга на незаменим атрибут на новогодишния празник. С идването!