Как е създаден съветският човек по отношение на основните чувства
Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.
Човешкото взаимодействие с околната среда е най-важната част от живота. А самата среда до голяма степен има решаващо влияние върху формирането на цели народи и дори раси. Това е почти аксиома. Както знаете, всеки човек има пет сетивни рецептора, с помощта на които комуникира с външната среда. Тези рецептори са посредници, които позволяват на душата да взаимодейства с тялото.
- слух; - вкус; - обоняние; - докосване. Тази петчленна формула е формулирана от елинския мъдрец Аристотел и затова смятам, че е възможно да използваме тази класика за нашата съпоставка на живота на българския и съветския човек.
И така, основната задача на болшевиките беше да създадат нов тип човек - съветски. И за да създадете нов тип, имате нужда от нова среда, която го формира и дори форматира. Следователно съветските духовни технолози твърдят, че съветските власти трябва да променят самото местообитание на българския народ, за да го превърнат в съветско.
Други народи на България също са променили местообитанието си, но в по-малка степен. За българина човек е православен човек. Затова се наложи православието и душата на българския човек да бъдат подменени със сатанинския „научен” комунизъм. С други думи, болшевиките-сатанисти бяха принудени да променят естествената среда на човешки живот, създадена от Господ Бог Творец, с изкуствена. И за това те все още трябваше да създадат тази изкуствена среда.
За тази цел съветските власти умишлено преместиха огромен брой хора или в друг естественсреда (строителни обекти на века, ГУЛАГ, девствени земи, разселване на цели народи и т.н.), или до изкуствено създадени градове - БЕТОННА ПОДЗЕМНА ДЖУНГЛА С ИЗКУСТВЕНО ОСВЕТЛЕНИЕ.
Така, на първо място, картината на човек за възприемане на природата около него се промени.
Вместо гора, поле, житни класове, стада овце и крави, селска колиба с куче и котка, пролетно размразяване, лятно цъфтене, есенно пъстро увяхване, снежна българска зима, огряна от слънцето и луната, които виждаше българският човек, съветският човек беше поканен да съзерцава скучните казарми на ГУЛАГ, еднотипните хрушчовски многоетажни сгради, павираните улици , електрически светлини, електрически влакове, трамваи, тролейбуси и дори подземна железница (метро).
Всичко в Съвета на депутатите беше блоково.
Това изискваше единният план за изграждане на единен съветски световен ред. Освен типичната природна среда. Совдепията имаше типични мебели, типични дрехи, типични обувки, типични ястия, типична храна и дори типични имена на места. Спомняте ли си филмовата комедия на Е. Рязанов "Ирония на съдбата или наслаждавайте се на банята"? Това може да се случи само в Съвета на депутатите, където всичко е типично и затова навсякъде има улици на Ленин, Сталин, Октомврийската революция, Строителите, Проектираните и така нататък, и така нататък. И по тези улици има многоетажни типични къщи, в които има същите мебели, същите прибори, същите дрехи и ... същите хора.
Ясно е, че към всичко това е добавен типичен съветски пропаганден шум (табели, същите лозунги, същият тип паметници и т.н. и т.н.).
Взети заедно, sovdep беше скучна монотонност, изключение от която се състоеше от "архитектурни паметници", в които се намираше съветското благородство.
Дори и в селата, които построихасгради от същия тип за колхозни роби, понякога многоетажни! В резултат на това е унищожен класическият селски български бит. Вместо собствена къща с градина, оранжерии, навеси и бани, българинът е накаран в съветска еднотипна блок-бетонна колиба с ограничено жилищно пространство, изразяващо се в миниатюрни кухни, спални и коридори.
Един вид прозорец в "света" за един съветски човек беше ... телевизор, който всъщност зае мястото си в бившия червен ъгъл. Иконите също са прозорец към друг свят. Само в небесния свят. Но телевизорът в Съветския съюз беше инструмент на демони за потапяне на човек в среда, практически създадена за него от "инженери на човешките души" ...
Следователно желанието на съветските хора за отглеждане на кучета, котки, мишки и стайни растения е разбираемо. Тъй като не можеха да живеят в хармония със сътворената от Бога природа, хората интуитивно изградиха поне някакво нейно подобие. В крайна сметка цялата ситуация в Съвета на депутатите беше концентрация на лош вкус, тоест вкус на демон!
Съветските художници и скулптори са отделна и голяма тема...
Единственото нещо, което съветските власти не можеха да променят, беше небето. Но също така се опита да го нарисува с опушения цвят на много заводи и фабрики. Съветите не са се занимавали нарочно с екология!
На второ място трябва да се каже за промяната в звуковите усещания. По същия начин селският българин (а българинът преди революцията е бил предимно селски жител), както и градският жител, са били насилствено потопени в неестествена звукова среда.
Вместо трели на славей, лай на кучета, кудък на гъски, крясък на петел, люспи на листа, скърцане на сняг, които българинът чуваше, Съветът започна да чува клаксон на заводи и фабрики, писък на трамваи и електрички, тракане на двигатели на автомобили.
Освен това камбанатаПравославни църкви, беше заменен от срамни песнопения от високоговорители, радиоапарати, а по-късно и магнетофони.
Отделно трябва да се каже за шума на фабрики, фабрики, пристанища и други работни места на съветските роби. Освен това някои механизми излъчват специални честоти, които се наричат ултразвук и инфразвук. Тези звуци не се чуват от ухото, а от тялото като цяло и най-важното - душата ги чува.
Следователно човешкият живот в Съвета на депутатите беше постоянно изложен на звуково излъчване. И съветският човек се превърна в зомби.
Към това добавяме, че преградите между стените в блоковите къщи бяха (и остават) много звукопроводими. Това беше направено, за да могат съседите да подслушват какво се случва зад стената. Така че беше по-лесно да се работи с огромна армия от съветски тайни агенти.
българинът рядко използва нецензурни думи, съветският човек говореше нецензурни думи.
Трето, нека поговорим за вкуса. Храненето е най-важната част от живота. Неслучайно в основната молитва просим Господ Бог за нашия насъщен хляб. И каква храна имаше в sovdepe?
българският човек се е хранил с храната, която Бог му е дал в натура. Хлябът се пекъл в пещта от пшеница или ечемик, отгледани на полето. Тук варяха каша. Мляко под крава. Яйца, птиче и животинско месо - веднага след клане. Българинът е бил и ловец, и рибар, и събирач на горски плодове и гъби.
Освен това българите се хранеха предимно вкъщи. По-богатите държали лични готвачи. Разбира се, имаше и ресторанти и таверни. Но и там поръчката се правеше индивидуално по поръчка на клиента.
Съветският човек ядеше каквото трябваше. Дори в селпо (селски магазини) мляко и хляб се носеха от градските пекарни и мандри! Селски човек практически не е виждал месо в общия магазин (лично земеделие не се брои).
И качеството на съветската хранабеше отвратително. Колбаси, които не могат да се ядат; остарял хляб; кисело мляко; гниещи зеленчуци.
Като цяло в Съвета на депутатите винаги е имало напрежение с храната. Думата дефицит е визитната картичка на съветското правителство. Между другото, продуктите често се разпределяха според купони (карти). И в Съвета на депутатите имаше деликатеси, които по принцип бяха невъзможни за закупуване. Те бяха раздадени изключително на работните места и понякога бяха дадени за съветски празници. Такъв беше съветският живот.
Да поговорим за съветските столови. Трапезарията е отделна и голяма тема. Каква ужасна миризма там, храната беше също толкова неприятна. Но нямаше какво да се направи - съветският роб яде в столовата. По едно време болшевиките дори построиха апартаменти без кухни. Съветският добитък трябваше да се храни в столови. В нормалните държави няма нищо подобно на съветските столови.
Разбираемо, кафенетата и ресторантите бяха скъпи и винаги имаше опашки. Така чрез отровена храна се формира нов съветски човек. Това е неговият генезис.
Елемент четири. Миризма.
Какво усети с носа си българският мъж? Какви миризми са живели?
Българите са живели в хармония с природата. И носът му миришеше на окосена трева, цъфнали дървета и цветя, домашни любимци, здравословна храна. Разбира се, понякога имаше и други миризми.
Но съветският човек първоначално беше форматиран от миризмите на мръсни входове, ауспуси на автомобили, фабричен и фабричен дим, градски сметища, производствени отпадъци и други кехлибари...
Накрая, петото чувство е докосването.
Дрехите и обувките на българите са били естествени, тоест изработени от естествена вълна, кожа, дърво, лен, ситц, брокат. Тя е в хармония с българския бит и естествена среда.
Какво носешесъветски човек? Можете ли да ми кажете за брезентови или гумени ботуши? Какво ще кажете за изкуствена кожа? А за изделията от изкуствена вълна, в които е горещо през лятото и непоносимо студено през зимата? Всичко това доведе до алергии.
И още едно обстоятелство. Краката на съветски човек практически не докосват земята. На село през лятото хората ходят боси. Но ако не ходите боси, тогава дори през подметките на ботуши или ботуши усещате почвата, отворена от Господ Бог. И съветски човек, дори в сандали, ходи по разтопен асфалт или бетон. Ако в България имаше дървени тротоари, то в Съвета на депутатите имаше плътен изкуствен камък!
Съветският беше изцяло изкуствен и затова усещането за допир у съветския човек беше атрофирано.
Бидът и годината на българския и съветския народ се различаваха диаметрално.
Българинът живее в собствена къща, има домакинство, хармонира с природата. Работи на полето, на открито, храни се здравословно.
А съветската? Събужда се в бетонен апартамент. Закусва набързо, облича се в съветски парцали и тича по асфалта на работа. Качва се в изкуствен трамвай, автобус, влак, метро. След това по цял ден работи на изкуствено осветление в каменни ковчези, храни се в трапезарията и когато се стъмни, отново бяга в къщи – в каменна пещера, където го чакат изкуствена храна и телевизор.
Сънят беше единственото място за почивка на съветския човек. Да, съветските власти не са имали власт над съня (съжалявам за тавтологията).
Но главното е, че съветският човек, за разлика от българина, беше лишен от Бога! Нашият Господ Исус Христос. Нямаше нужда съветски човек да ходи в храма. Как да живея?
Така съветският човек избяга от „родните“ съветски власти в гората и в дачата. Оттук и традицията на походи, пикници,барбекю, риболов.
българинът имаше всичко. Но Съветът беше принуден да търси, ако не Бог, то поне това, което Той създаде! И той изтича в гората, към реката, езерото.
Съгласете се, създадената от Бога природа е по-добра от изкуствения свят на изкуствения съветски човек? Ето как е форматирана лъжичката.
Типичен съветски живот: град, звуци, заобикалящи немъртви: