Как един глупак отиде при Аллах

Имало едно време един глупак, много беден - нямало по-беден от него. Нямаше нито дрехи, нито храна, което го караше да страда през цялото време. Веднъж един глупак решил: "Ще отида при Аллах, може би той ще направи нещо за мен." И той тръгна по пътя си. Колко, колко малко, вървял той и стигнал до някаква поляна в края на гората. На тази поляна той видя огромна мечка, която биеше главата си в земята. „Защо си блъскаш главата в земята?“ – попита той мечката. - Каква е твоята работа? - отговори мечката. - Каква е твоята работа? - отговори мечката. - Кажи ми, къде отиваш? — Аз съм беден човек, нямам нищо, затова отивам при Аллах да го помоля да направи нещо за мен. - Тогава помоли Аллах, нека направи нещо за мен - постоянно ме боли главата, не мога да се отърва от болестта. Когато си ударя главата в земята, леко спира да ме боли, а след това още повече. — Добре, ще попитам — обеща глупакът и продължи. Той тръгна и влезе в двор, където имаше много дървета. Домакините го посрещнаха топло. Когато той каза какво прави, собственикът му каза: Тези дървета цъфтят всяка година и има толкова много цветя, че дърветата едва ги понасят. Но веднага щом плодовете започнат да узряват, всички те изсъхват и падат. Не знам какво да правя, така че попитай Аллах как трябва да съм. — Е, определено ще попитам — обеща глупакът. Той продължи по пътя си и стигна до някакво царство. Хванаха го и го заведоха при царя. „Къде отиваш и защо?“ – попитал го царят. — Така и така, живях много бедно и реших да отида при Аллах и да го помоля да ми помогне. „Тогава имам молба към вас“, каза кралят. - Попитайте Аллах, докога ще царувам? — Добре, ще попитам — каза глупакът и продължи. Той стигна до голяма река. Започна да търси брод, но никъдене го намерих. Вървейки така по брега, той видя от другата страна грамаден човек. „Къде отиваш и какво търсиш?“ – попита огромният мъж бедния глупак. - Така и така, живях много бедно и реших да помоля Аллах за помощ - отивам при него - каза бедният човек. - За да станеш богат, трябва да имаш ум - каза грамадният мъж. - Благодаря ти, добри човече - каза глупакът и продължи: - Когато вървях тук, срещнах мечка и той ме помоли да знам как да се отърва от главоболието му. При градинаря, при когото бях, градината цъфти, но плодовете не узряват. В едно кралство ме помолиха да разбера колко време ще управлява този крал. - Ще ви дам отговори на всички въпроси: мечка, за да оздравее, трябва да изяде глупак; плодовете на собственика не узряват, защото под градината има злато - не позволява на дърветата да пият много вода. За да не изсъхнат дърветата, е необходимо да се изкопае цялото злато от земята. Кралят, когото срещнахте, е жена. Докато хората разберат, че кралят е жена, тя ще има своето царство. Когато разберат, ще я лишат от кралството “, каза грамадният мъж. Глупакът изслуша всички отговори и тръгна на връщане. Стигнал до жената-цар, той й разказал салфетката, която й донесъл. Тогава тя предложи той да стане неин съпруг и да поеме управлението на кралството. Но глупакът отказал - казал, че трябва да занесе сака на градинаря и мечката, и си тръгнал. Той отишъл при градинаря и му съобщил халбата, която научил от Аллах. „Тогава нека изкопаем злато заедно и ще имаме достатъчно от него за цял живот“, предложи му собственикът на градината. Но глупакът отказа - той каза, че все още трябва да занесе халба на мечката, за да си спести главоболие. Той стигна до гората, където беше мечката. Мечката излязла да го посрещне и го попитала: — Какъв хал ми донесе? Глупакът отговорил, че мечката ще се отърве от главоболието веднага щом изяде глупака. Тогава мечката попита: -Кажи ми, кого още срещна, какво видя, какво научи по пътя? Глупакът разказа всичко, което му се е случило по пътя. Когато мечката чу всичко това, каза: -Никога няма да намеря по-глупав от теб! И той изяде глупака. Оттогава никога не е имал главоболие.