Как лисицата заблудила мечката
Имало едно време една лисица, хитра като всички лисици. Цяла нощ се скитала в търсене на храна и не намерила нищо. И когато настъпи ясен ден, лисицата излезе на пътя, легна под един храст и се замисли - какво да направи, за да вземе нещо за ядене.
Лежейки така, с муцуна на лапите, лисицата внезапно усети миризмата на рибен дух. Тогава тя повдигна малко глава и като погледна надолу по пътя, видя приближаваща каруца, теглена от чифт волове.
- Чудесен! – помисли си лисицата. — Ето я храната, която чаках. - И веднага изпълзява изпод храста и се протяга насред пътя, като мъртъв.
Сега каруцата се приближи до лисицата, мъжът, който караше воловете, я видя и като реши, че наистина е умряла, извика на воловете: „Ахо, ахо!“
Воловете станаха. Селянинът се приближил до лисицата, погледнал я, видял, че не диша, и казал: „Бре! Защо, по дяволите, лисицата умря точно тук?! Тай. Е, от кожата на тази лисица ще ушия хубава кацавейка за жена ми. Като каза това, той хвана лисицата за шията, завлече я към каруцата и като се издърпа, я хвърли върху рибата. И тогава той извика на воловете: "Хейс, Джоян, ча, Бурян!" Вълците се раздвижиха. Селянинът вървял и вървял до воловете и все ги карал да се движат по-бързо, за да стигнат до къщата възможно най-скоро и да откъснат кожата от лисицата.
Но щом воловете потеглиха, лисицата веднага започна да хвърля с лапите си рибата от каруцата. Човекът продължи, количката изскърца, а рибата все падаше и падаше.
Когато крадецът на лисици изхвърли достатъчно риба на пътя, тя скочи и бързо започна да събира риба. И след като я събра на куп, тя завлече рибата в дупката си и да я изяде - беше много гладна.
Но щом започна да закусва, при нея идва мечка.
- Хляб и сол, куме! Тай. Нямаш риба! Почерпете и мен. Страст, колкото искаш.
- Ще се справиш, куманек, защоточе не съм работил за чичо си. И ако си толкова непоносим, иди и помогни на опашката си в езерото. Ще имате и риба за лека закуска.
- Научи, куме, бъди мил, не знам как да ловя риба.
Тогава лисицата се ухили и каза:
„Хей, куманек, не знаеш ли, че нуждата ще те мъчи, но ще те научи на всичко. Слушай, куманек, ако искаш да ядеш риба, иди вечерта до езерцето в края на гората, потопи опашката си във водата и седи там, без да мърдаш, до самата сутрин, а след това бързо се втурни към брега и извади цял куп риби, може би два пъти или дори три пъти повече от мен.
Без да каже нито дума, мечката се втурна към езерцето, което е в края на гората, и заби опашката си във водата.
И тази нощ духаше такъв студен вятър, че езикът замръзна до небцето и дори пепелта под огъня замръзна. Водата в езерото също замръзна като камък. И как хваща опашката на мечка, сякаш с някакви кърлежи. Мечето търпяло болка и студ, а когато станало непоносимо, дърпало с всички сили. А горкият Топтигин не само не получи риба, но и загуби опашката си. Тогава той започнал да ръмжи заплашително, да подскача от болка и ядосан на лисицата, че го е заблудила, решил да я пребие до смърт. Но хитрата лисица знае как да се измъкне от гнева на мечката. Тя изпълзява от дупката си, качва се на най-близкото дърво, в самата хралупа и когато вижда безопашата мечка, започва да крещи.
- Хей, куманек! Рибата изяла ли е опашката ви, или сте били алчни и нищо друго освен да сте заченали цялата риба в езерцето с вар?
Вижда, че и те му се подиграват, мечката е още по-ядосана от всякога и се втурва към дървото. Но входът на хралупата беше толкова тесен, че мечката не можеше да влезе в нея. Тогава той намери клон с възел и започна да го бере в хралупата, за да изпуши лисицата оттам и да й го даде напълно. Но щом мечката хване лисицата за крака, тя ще изкрещи:„Дърпай, тъпако, колкото искаш! Дърпаш едно дърво." И щом някоя клонка се закачи за някое дърво, тя вика: „Страж, куманек, не дърпай, ще си счупиш крака!“ Напразно се опитваше мечката, докато се изпоти, все не успя да измъкне лисицата от хралупата. И така, имаше мечка с нос, заблудена от лисица.