Как Рязанските парашутисти победиха кримските татари
Шест срещу двама?
Картината за българите се очертаваше мрачна, ако не и срамна. Съдейки по публикации в украинските вестници, „шестима български кадети-десантчици и едно момиче, пияни до ступор, около 3 часа през нощта се сбиха в залата на судакската дискотека „Достлук“. Единият от българите заедно с момиче, напълно пияни, се качили в кората на декоративен фонтан, наплискали се, а момчето, според очевидци, се облекчило по малка нужда. Те счупиха фенера и когато барманката поиска да плати, те отказаха, държаха се нагло и крещяха: „Няма да ви платим нищо. Това е за вашата гола татарска водка!“ Към спорещите кадети и пазачите на кафенето се приближиха още няколко посетители на Достлук. Започнал бой, при който българите нанесли жесток побой на няколко кримчани, след което избягали. Юнус Расулов, който е най-пострадалият в сбиването, хукнал след кадетите и ги настигнал на 100 метра от кафенето, близо до стоянката на такситата. Тогава един от българите се обърнал и намушкал няколко пъти с нож Юнус, след което кадетите се втурнали да бягат напосоки.
Курсантите, между другото, се оказаха възпитаници на един от най-елитните военни университети - Рязанския въздушнодесантен институт (бивше училище. - Авт.) на името на Василий Маргелов. Вашият покорен слуга служи две години "срок" под командването на възпитаници на този институт в един от полковете на ВДВ. И някак си показанията на „пострадалите” кримски татари не се вписваха в образа на офицерите, който си изградих за 24 месеца.
„Набиха ни шестима и бяхме сами“, каза една от жертвите Исмаил Тюрк. - После спряхме за малко и Юнус хукна след българите, аз го видях и също хукнах. Всичко се случи за около 20 секунди, единият извади нож, първо ме намушка два пъти, а след това ЮнусРасулов.
Последният починал по-късно в болницата. Тогава защо елитът на българските въоръжени сили, резервът на Върховния главнокомандващ, се отнасяше така с него?
С този въпрос се обърнах към Главната дирекция на Министерството на вътрешните работи на Украйна в Автономна република Крим.
- Българите отдавна са освободени - онемяха в пресслужбата. - Те са напълно невинни и се третират като жертви.
- Тоест как те пуснаха?
- Да, така е. Момчетата вече са се прибрали.
Освен това от Крим пристигна сканирано писмо, изпратено до ръководството на десантния институт от украинското МВР: „Защитавайки честта и достойнството на български войник, курсантите в критична ситуация проявиха сдържаност, издръжливост, смелост, способност за адекватна оценка на конфликтната ситуация, изразиха чувство за взаимопомощ. Действията им се признават за законосъобразни“.
След като събра всички статии в украинските вестници, вашият кореспондент отиде в Рязан в института за кацане, без да се надява да срещне там буйни кадети - вероятно те го изгониха.
„Те не са кавгаджии, а отлични ученици“
- За какво ги обвиняват? - изненада служителят на отдела за образователна работа Виталий Сущенко. - И изобщо не са скандалджии, макар че, не изключвам, са пийнали малко, но хората са възрастни. Между другото, нашите кадети бяха само петима - Валери Демидов, Павел Кисляков, Глеб Костигов, Максим Лукянов и Алексей Никифоров. Трима са отличници, двама са добри ученици. Трима души са абитуриенти догодина. Две - от четвъртата година, тоест остават 1,5 години за обучение. Братът на Никифоров Станислав и общият им приятел Александър Кирянов също почиваха с тях. Семейство Никифорови се запознават с него, когато служат в Чечня. Кирянов - боен човек, две години в 45-ти полк на специалните сили на ВДВ, медал "За храброст". Той просто нанесесмъртоносна рана от нож.
- В кримските вестници пишат, че в сметката ви е имало 12 бутилки водка.
- Колко? Глеб Костигов изпъкна очи. „Със сигурност нямаше да се бием тогава.
Парашутистите останаха с познатите момичета почти до четири сутринта. Един от тях се сбогува и се отправи към дома си. — Ще те изпратя — предложи галантно Глеб Костигов. Автобусът беше на малко повече от час и половина.
- Излязохме от ресторанта - казва Глеб. - На площадката пред нея има няколко декоративни светещи фонтана. Седна да говори с тях. И момичето се подхлъзна и падна във водата, като случайно счупи една от подсветките. Докато го взимах, аз самата се намокрих цялата. Те се засмяха, а след това се появи охранителят: „Глобяват ви 200 гривни (1200 рубли. - Авт.)“. По принцип този таван е 500 рубли на червена цена. Но реших да не влизам в конфликт, няма проблем, казват те, сега ще се върна в ресторанта, ще взема парите. Но той не го пуска: „Влажен си, не си във форма, има туристи, престижът на институцията и т.н.“ Как да ти платя, ако парите са вътре.
Както стана ясно по време на разследването, охранителят се оказа местен полицай, работещ на половин щат в Достлук. Вместо да изглади конфликта или в краен случай да повика полиция, той се обадил на местното „братство“ от кримскотатарската диаспора.
„Вземете парите!“
- Те виждат от кого могат да вземат пари - продължава Глеб. - Самият пазач не се катери никъде, а или викаше, или викаше на някого. Има 12 души, излизащи от различни ъгли. Всички са от кримско-татари по националност. Вижда се, че пънкарите.
Александър Кирянов излезе навън да диша. Виждайки приятеля си заобиколен от агресивно крещящи младежи, той се приближи да попита какво става.
„Дайте ми пари“, грубо беше „братството“.
- Да, не го правяжалко, но не ме пускат вътре “, опита се да ги успокои Костигов.
- Това са си твои проблеми, където искаш, там си го носи.
Кирянов предложи да се разпръснат в мир - силите явно не бяха равни. Но вместо това един от татарите внезапно удари Глеб. Момчетата се изправиха. Кандидатът за майстор на спорта по бокс, войникът от специалните части Кирянов, първо се опита да се измъкне: „Добре, момчета, да се успокоим!”
- Ние в ресторанта не знаехме какво става навън - казва Валери Демидов. - И тогава едно момиче изтича до нас: „Там те бият!“ Изскочиха на улицата, сбиха се, разпръснаха ги. Като цяло не придадоха никакво значение - обикновен битов бой. Нападателите избягаха настрани и да извикаме някого. Решихме, че е време да тръгваме. Глеб отиде да изпрати момичето, друг приятел също си тръгна с приятелката си. Кой знае, че ще има продължение. Започнахме да се прибираме. И на път за вкъщи ни настигнаха още четири пъти. Седем-осем души ще "скочат", ние ще отвърнем, отиваме по-нататък. Пак ще ги настигнат, ще ги ударят по врата и пак ще се разпръснат. Всяка престрелка - 40 - 60 секунди.Последния път вече имаше около 25 души. Останахме само четирима. Този път татарите бяха с железа и ножове.
След като грабна железен прът от един от нападателите, Павел Кисляков видя как Александър Кирянов се приближава с нож. След като реагира незабавно, кадетът избива нож с ютия.
- Или Кирянов е бил в състояние на страст, или са проработили инстинктът за самосъхранение и уменията, придобити в специалните части. Саша рязко вдигна ножа и намушка нападателя в гърдите.
На лов на сините барети
Кой знае, че той ще бъде "бригадирът" на местната престъпна банда Юнус Расулов. В местната полиция той вече е минал през подобен епизод. Тогава Расулов и бандата му също попаднаха на грешния човек -„Бригадирът“ и другарите му се опитаха да ограбят киевчани, които се оказаха полицаи.
В същото време парашутистите също не останаха без наранявания. Алексей Никифоров беше жестоко пребит с ютия, брат му Стас беше със счупена челюст на две места и гърдите му бяха разрязани с нож. По всеки имаше натъртвания от железни предмети.
- Завлякохме Стас вкъщи - Валери Демидов играе с челюстите си. - Поглеждаме часовника - имаме още време за автобуса. Кирянов и Лукянов отидоха на автогарата. Останахме със Стас.
Бандитите обаче не можеха просто да пуснат убийците на лидера си. На гарата вече ги чакаше орда крещящи татари. Момчетата успяха да проникнат в автобуса.
- Татарите влетяха в колата, разпознаха Кирянов, измъкнаха го на улицата и започнаха да го бият. Слава богу, веднага се появи полиция и Саня едва успя да бъде отстранена от разярената тълпа. Но Максим не беше разпознат и той продължи, след като отби SMS за случилото се с нас. Разбрахме, че е безсмислено да се крием, и решихме да се предадем на полицията.
Разбрали, че са избухнали, престъпниците се впуснали в преследване с колите си. След като прекъснаха автобуса, те все пак измъкнаха Лукянов на улицата. Но отново полицията пристигна навреме и спаси Макс.
„Срещнахме се вече в килията за временно задържане“, въздъхва Павел Кисляков. - Държаха ни едно денонощие, викаха ни един по един на разпити. Между другото, следователите се държаха много любезно. След това ни назначиха охрана – специални части на МВР „Беркут“. Точно те ни обясниха кого режем и защо сме толкова преследвани.
- Тук, разбира се, татарите в конфронтацията започнаха да казват: „Нищо не знам, нищо не видях, не бях там“, усмихва се Глеб Костигов. - Дойдоха едни големи хора от диаспората. Те помолиха в показанията да не се говори за етническа омраза, според тях битов бой.
Два поредни дни момчетата бяха подсиленипазачите на "Беркут" бяха отведени на следствени експерименти. Дори сложиха бронежилетка на Кирянов. Всеки път около разследващия екип се събираше тълпа от кримски татари, които крещяха груби и понякога обидни забележки със заплахи. Тези хора обаче не можаха да окажат натиск върху прокурорите. Десет дни по-късно шестима парашутисти бяха освободени у дома. Ден по-късно беше освободен и Александър Кирянов. Разследването установи, че ветеранът от чеченската война не е превишил нормите за допустима самоотбрана.
Но в добър смисъл украинските разследващи органи бяха изненадани, след няколко дни разбраха битова, а не междурелигиозна битка. Представете си подобна ситуация в България. "Кавгаджиите", които впоследствие се оказват невинни, щяха да седят шест месеца в претъпкан следствен арест, докато се разберат горе. И никой няма да ви се извини по-късно. Така че нашите сили за сигурност имат какво да научат от украинските си колеги.
ГЛЕД ОТ КРИМ
Александър МИХАЙЛИН, вожд на казашката общност на Кировски район на Автономна република Крим: Украйна може да получи своя собствена Чечня тук
- Ако не беше достойният отпор на рязанските парашутисти, скоро нямаше да разберете в България какво правят тук кримските татари. В края на краищата, конфликтите с летовниците се случват систематично. Не само, че година след година спонтанно заграбват земите ни и строят без никакви документи. Така че сега те се замахнаха към основния хляб на коренното население на Крим - туризма. В крайна сметка подобни сблъсъци не добавят популярност към нашите курорти. И всичко това се случва с пълното съгласие на властите.
Честно казано, когато разбрахме за това намушкване, щяхме да отидем в Судак, да организираме митинги в подкрепа на българите. Но местните органи на реда изненадващо бързо и обективно разбраха какво се е случило.
Това е само първотозвънец. Както показа българският десант, само така – единно, здраво, но в рамките на закона – може да се даде отпор на наглите бандити. В моя район Кировски отдавна сложихме ред. Ако днес всички славянски кримчани разберат, че трябва да бъдем заедно, тогава онези, които не искат да живеят според закона, ще се замислят дали да извършат друго престъпление или да заграбят земя. И ако продължаваме да гледаме през пръсти на зверствата на „главорезите” и да живеем на принципа „хижата ми е на ръба”, кримските татари много бързо ще изгонят и българите, и украинците оттук, а самият Крим ще се превърне в турска зона на влияние. Между другото, чеченската война започва с приблизително същото разселване на българското население. А Украйна спокойно може да получи собствена Чечня в Крим след 5-10 години.