Как са избирани имами в Кавказ преди 120 години Newsland Society – коментари, дискусии и
Преди няколко години работих в Държавния архив на Краснодарския край, където се пазят интересни документи за това как в Българското царство е изградена процедурата за избор на имами. Именно избори, а не назначения. И трябва да се каже, че мнението на мюсюлманската общност винаги е било взето под внимание, дори и при всички сложности и нюанси при решаването на „мюсюлманския въпрос“, който сам по себе си претърпява динамика с навлизането на все повече и повече територии в империята – от Поволжието до Централна Азия.
Тестова програма
Така е решен въпросът за избора на имам (мула) сред черкезите от Кубанския регион. Черкезките молли / имами (ефенди, според местната терминология) можеха да заемат длъжността си, като преминаха „тест“ (аналогично на изпит) в Планинския словесен съд. Планинските словесни съдилища са създадени от Българското царство през 70-те години на XIX в. в хода на съдебните реформи в Северен Кавказ след края на Кавказката война. Например в района на Кубан имаше Майкопски Горски словесен съд, Екатеринодарски Горски словесен съд и Баталпашински Горски словесен съд.
Хасан Шовгенов, кадия на Майкопския планински словесен съд, разработи програма за „тестване“ за хора, които искат да получат длъжността ефенди в селата на региона. Тестовете, според циркуляра на ръководителя на Кубанската област и главния атаман на Кубанската казашка армия през 1892 г., са извършени от кадията в планинските словесни съдилища.
За възрастта и образователните изисквания към кандидатите за ефенди можем да съдим по косвени източници. Запазен е списък на ефенди, избрани за старейшини през 1895 г. в аулните общини на Екатеринодарския (9 души) и Майкопския (13 души) отдели. Въз основа на него може да се заключи, че размитата сигурноствъзрастова граница за заемане на длъжността ефенди: средната възраст на избраните варира от 30 до 50 години.
„Държа се много добре...“
Що се отнася до останалите изисквания към ефенди, от характеристиките, характерни за кандидатите за тези длъжности през 90-те години на XIX в., следва, че надеждността е била едва ли не основният аргумент. В изворите се съдържат следните характеристики на бъдещите духовници: „много добро поведение, безукорно изпълнява поверената му служба, като върши различни полезни за нас задачи“, „добро поведение, не владее българската писменост, както и българската реч“, „познава добре мюсюлманската догматика, ползва се с безукорно име в нашата среда на човек и всеобщо уважение в селото, познава добре българската писменост и буквално разбира българския език“.
Ефенди се избирали от „избрани“ от всяко селско дружество, чийто брой не трябвало да надвишава пет души на 100 дима. Съборът се е считал за правомерен, ако на него са присъствали повече от половината от мъжете домакини с право на глас. В селската управа, в присъствието на селския старшина, избраните служители изслушаха представянето на кадията на съответния планински словесен съд, че жалбоподателят е „издържал изпита“ в планинския словесен съд, след което въз основа на заповедта на атамана на отдела те избраха ефенди с тайно гласуване. Броят на желаещите може да бъде от трима до петима души.
Атаманът на отдела представи доклад за резултатите от изборите на ръководителя на Кубанския регион, който одобри резултатите от изборите, като ги коригира по свое усмотрение. Имаше случаи, когато ръководителят на Кубанския регион не взе предвид резултатите от изборите, като даде предпочитание на по-лоялни и сговорчиви кандидати. Или когато самите членове на общността характеризират избрания имам като избухливи необуздан. Особено в началото на ХХ век. мюсюлманският въпрос е един от най-важните за българската империя, а механизмите за формиране на лоялно духовенство са заети от чиновници и в Санкт Петербург, и в Ташкент, и в Екатеринодар.
Всеки избран и одобрен ефенди полага „клетва за вярност към негово императорско величество и точно изпълнение на задълженията си“.