Как се плаща данък върху имотите при наемане
Кой плаща данъка
Лизингополучателят отразява получените на лизинг дълготрайни активи за салдо по сметка 001 (Инструкция за сметкоплана). Следователно той не включва такива активи в състава на обекти на данъчно облагане на имуществото. Изключения от това правило са:
Ситуация: трябва ли лизингодателят да плаща данък върху собствеността върху отдадените под наем дълготрайни активи, ако тези обекти са конфискувани?
Изземването на наети дълготрайни активи не води до тяхното освобождаване и отписване от баланса. Това заключение може да се направи от разпоредбите на параграф 29 от PBU 6/01. Глава 30 от Данъчния кодекс на България не установява специални правила за изчисляване на имуществения данък върху запорирани активи. Следователно, дори след ареста, остатъчната стойност на тези обекти трябва да бъде включена в изчисляването на данъчната основа за данък върху имуществото на лизингодателя (клауза 1, член 375 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Да, необходимо е, освен ако не е предвидено друго в споразумението (конвенцията) за избягване на двойното данъчно облагане.
Процедурата за плащане на данък върху имуществото в този случай зависи от два фактора:
- има ли договор (конвенция) между България и чужда държава за избягване на двойното данъчно облагане;
- дали предвиденият в договора (конвенцията) ред за данъчно облагане на имущество, наето и временно изнесено на територията на друга държава, се различава от нормите на българското законодателство.
Тази зависимост се дължи на факта, че международните данъчни договори имат предимство пред българското данъчно законодателство (чл. 7 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Данъкът върху имуществото, което е в баланса на българска организация, се дължи в бюджета по местонахождение (клауза 3, член 383 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Изключение е данъкътвърху имущество за териториално отдалечени обекти на недвижими имоти (член 385 от Данъчния кодекс на Руската федерация) и за дълготрайни активи, които са в отделни баланси на отделни подразделения на организацията (член 384 от Данъчния кодекс на Руската федерация). При това положение движимите лизингови вещи се изнасят в чужбина. Тъй като износът на имущество в чужбина не води до образуване на отделно подразделение, тези изключения не се прилагат. Тоест българската организация - лизингодател трябва да плати данък имущество по местонахождението си.
Ако международен договор установява различен ред за данъчно облагане на наетото имущество, се прилагат разпоредбите на международното споразумение (член 7 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Ако няма такова споразумение или предвидените в него правила не се различават от нормите на българското законодателство, се прилагат разпоредбите на член 383, параграф 3 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Например, параграф 2 на чл.23 от Спогодбата за премахване на двойното данъчно облагане между България и Република Казахстан позволява намаляване на дължимия в България данък върху имуществото със сумата на подобен данък, платен в Република Казахстан. Разпоредбите на този параграф обаче се прилагат само за:
- недвижими имоти, собственост на българска организация, но намиращи се на територията на Република Казахстан;
- движимо имущество, което е част от постоянното представителство (постоянна база) на българската организация на територията на Република Казахстан.
Безвъзмездно прехвърляне на дълготрайни активи
Ситуация: необходимо ли е да се плаща данък върху собствеността върху дълготрайни активи, прехвърлени за безплатно ползване?
При прехвърляне на дълготраен актив за безвъзмездно ползване той не се отписва от баланса на организацията. Това заключение ни позволява да направим разпоредбитепараграф 29 PBU 6/01. Следователно е невъзможно да се изключи такъв обект от данъчната основа за данък върху имуществото (клауза 1, член 374 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Подобна гледна точка е отразена и в писмото на Министерството на финансите на България от 15 май 2006 г. № 03-06-01-04 / 101.
Подстройки на наети имоти
Наемателят има право да подобрява наетия от него имот. Подобренията могат да бъдат отделими или неразделими.
За капиталови инвестиции под формата на неразделни подобрения на наетия имот наемателят трябва да заплати данък върху имуществото.
Данъкът трябва да се начисли от момента на регистриране на подобренията като отделен елемент от дълготрайни активи и до изхвърлянето, моментът на който се определя от договора за наем.
Пример за изчисляване на данък върху имуществото върху капиталови инвестиции под формата на неразделни подобрения на нает имот
Наетата сграда се използва в производствената дейност на организацията.
В счетоводството на Алфа са направени следните записвания.
Дебит 08 Кредит 10 (02, 70, 69, 76 ...) - 660 000 рубли. - отразени капиталови инвестиции в нает имот (разходи за инсталиране на вентилационна система);
Дебит 01 Кредит 08 - 660 000 рубли. – пусната е вентилационната система;
Дебит 19 Кредит 68 подсметка "Разплащания по ДДС" - 118 800 рубли. (660 000 рубли × 18%) - ДДС се начислява върху разходите за неразделни подобрения;
Дебит 68 подсметка "Разплащания по ДДС" Кредит 19 - 118 800 рубли. - приет за приспадане ДДС, начислен от стойността на неделимите подобрения.
Дебит 20 Кредит 02 - 30 000 рубли. – начислена е амортизация за неотделимо подобрение на наетия имот.
Данъчната основа за данък върху имуществото се определя от счетоводителя въз основа на средногодишната стойност на този обект. И тозивъпреки факта, че данъчната основа за отдадения под наем имот се определя от лизингодателя като кадастралната стойност.
В организацията няма други обекти на данъчно облагане върху имуществото.
По счетоводни данни остатъчната стойност на вентилационната система (неделими подобрения) е:
Средната цена на имота за I тримесечие е равна на: 660 000 рубли. : (3 + 1) = 165 000 рубли.
Средната стойност на имота за първата половина на годината беше: (660 000 рубли + 630 000 рубли + 600 000 рубли + 570 000 рубли) : (6 + 1) = 351 429 рубли.
Средната стойност на имота за девет месеца е:
Средната годишна стойност на имота беше: (660 000 рубли + 630 000 рубли + 600 000 рубли + 570 000 рубли + 540 000 рубли + 510 000 рубли + 480 000 рубли + 450 000 рубли + 420 000 рубли + 390 000 рубли ) : (12 + 1) = 403 846 рубли.
Данъкът върху имотите е 2,2 процента.
Сумите на авансовите плащания за данък върху имуществото, начислени въз основа на резултатите от отчетните периоди, са:
- за 1-во тримесечие: 165 000 рубли. × 2,2%: 4 = 908 рубли;
- за първото полугодие: 351 429 рубли. × 2,2%: 4 = 1933 рубли;
- за девет месеца: 399 000 рубли. × 2,2%: 4 = 2195 рубли.
Размерът на данъка върху имуществото, който трябва да бъде начислен за плащане в края на годината, е: 403 846 рубли. × 2,2% - 908 рубли. - 1933 рубли. - 2195 рубли. = 3849 рубли.
Изчисляване и плащане на данък
Изчислете данъка върху имуществото за наети обекти по същия начин, както за други дълготрайни активи (клауза 1, член 374 от Данъчния кодекс на Руската федерация).
Пример за изчисляване на данък върху имуществото за дълготраен актив,под наем
Годишната сума на амортизацията беше: (5 900 000 рубли - 900 000 рубли) × 6,67% = 333 500 рубли.
Месечната сума на амортизацията е равна на: 333 500 рубли. : 12 месеца = 27 792 рубли.
За да отчете операцията по прехвърляне на имущество под наем, счетоводителят използва открити подсметки:
- към сметка 03 - "Собствено имущество" и "Имоти на лизинг";
- към сметка 02 - "Амортизация на доходоносни инвестиции, отдадени под наем."
В счетоводните книги на дружеството са направени следните записи.
Дебит 08 Кредит 60– 5 000 000 рубли - отразява разходите за придобиване на офис пространство;
Дебит 19 Кредит 60– 900 000 рубли – Взето е предвид ДДС върху придобитите офис площи;
Дебит 60 Кредит 51– 5 900 000 RUB - заплати стойността на офис площите;
Дебит 03 подсметка "Собствена собственост" Кредит 08– 5 000 000 рубли. - взети под внимание офис площи, предназначени за отдаване под наем;
Дебит 68 подсметка "Разплащания по ДДС" Кредит 19– 900 000 рубли. - Приема се за приспадане на ДДС на офис помещения;
Дебит 03 подсметка „Имот под наем“ Кредит 03 подсметка „Собствен имот“ - 5 000 000 рубли. - наети офис площи.
През първото тримесечие остатъчната стойност на офис площите е:
Средната цена на офис пространство за първото тримесечие е: (0 рубли + 5 000 000 рубли + 4 972 208 рубли + 4 944 416 рубли) : 4 = 3 729 156 рубли.
Средната цена на едно офис пространство е включена в общата данъчна основа за данък върху имотите на Алфа. Данъкът върху имотите в Москва е 2,2 процента.
Размерът на авансовото плащане за данък имот от себестойносттаофис пространство в I тримесечие е равно на 20 510 рубли. (3 729 156 рубли × 2,2%: 4).