Как се ремонтира път в провинцията, проза на живота
В покрайнините на село Боталово близо до Москва, точно на пътя, се появи дупка. Ямата обаче винаги е била тук и никой не обърна внимание на този фрапантен за цивилизован човек факт. Малко са дупките в България. Никой не взе предвид. Въпреки че от обикновено човешко любопитство би било хубаво да знаем колко от тях имаме по пътищата. Милион, може би повече. Е, добре, защо трябва да знаем за всички дупки. Интересува ни само един, този в покрайнините на село Боталово, точно срещу къщата на Степан Иванович Трофимов, четиридесет и пет годишен, местен, може да се каже, абориген и, между другото, почти не пиещ, което за тези места, както знаете, е рядко явление. Питаш защо, по дяволите, ти трябва да знаеш за някаква хралупа в някакво забравено село? Не бързай. Може би тази история ви засяга и вие ще разпознаете себе си в един от нейните герои.
Всичко започна с факта, че Степан Трофимов, излизайки от къщата рано сутринта по работа, се подхлъзна. Той лежеше точно през пътя в селската кал и си мислеше за нещастния си живот. В края на краищата, наистина има малко проблеми за него, така че той също успява да започне деня като прасе! Степан стана, запали трактора и потегли към кариерата за натрошен камък. Той забрави за всичките си неотложни дела и реши най-накрая да запълни дупката по пътя, която пречеше на него и на много други хора. Може би след това животът ще се подобри, ако направи добро дело? В кариерата Степан сключи споразумение с багера и той му изсипа добра част от бъдещата пътна настилка за бутилка. Само за бутилка, защото Степан не е летовник от съседно село, а Коля, абориген и багерист, му е зет. От летен жител Коля би победил поне хиляда или дори две. Ако капитанът, разбира се, не забележи. Ако капитанът забележи, изчислението веднага ще тръгнев долари и Николай ще получи същата бутилка, но от майстора. Така че животът ни е такъв. С една дума, Степан закара количка с развалини до къщата и вече се готвеше да я изсипе в дупка, омразна сутринта, когато съседът на Лех се приближи до него и спря процеса. — Спри, — вика, — хрумна ми гениална идея. Степан отлично знаеше какви идеи може да има Леха от сутрешния махмурлук, затова му отговори следното: —Епрст. Леха не се обиди, отиде до трактора, дръпна Степан за ръкава на земята и, вдишвайки вчерашните изпарения, каза: - Иванич, днес сънувах нашата яма. — Че — изненада се Степан. — Една мечта, казвам, имах. Знам как вие и аз можем да спечелим пари от това. Големи пари, петстотин или дори осем. — Е, как? — Откачи шибаната количка. Да отидем до водната помпа. Степан и Льоха, след като смениха количката за варел от един и половина тона, я напълниха до гърлото на водната помпа на колхоза и се върнаха обратно в ямата. - И по-нататък какво, - Степан вече започна да съжалява, че се свърза със съсед. — Ето какво — Льоха сръчно свърза маркуч към цевта и отвори крана. В дупката бликна вода. — Какво правиш, щуки сине? Степан се опита да дръпне Леха. Но той не се отказа. — Не се унасяй, село, сега ще видиш всичко сам. Казвам ви, имах сън. Докато съседите се караха, ямата се напълни догоре и се превърна в малко езеро. Степан и Льоха седнаха на брега му и запалиха цигара. „Хайде, кажи ми какво си намислил“, не издържа Степан. — И виж, първият вече се появи. Зад ъгъла изпълзя голям сребрист джип. Беше петък и след обяд летовниците започнаха да си проправят път през Боталово към своето вилно селище. Преди са се движили по обходен маршрут, но от понеделник мостът на този път е ремонтиран през река Ворожка. Лех предположи, че летните жители сегаедин път и няма как да се заобиколи ямата им. Огради, дървета и блато край селото няма да ви позволят да заобиколите. Джипът колебливо застана на брега и се спусна с грохот във водата. Буксува се дълго, но излезе и потегли доволен. — По дяволите, не се получи, — Лех раздразнено премести съседа си по гърба, — Да отидем отново до помпената станция. - Не е жалко, тръгваме - Степан отново взе цевта и запали трактора. Половин час по-късно ямата изглеждаше като малко море, което току-що не беше стигнало до къщата на Степан. За вярност Лех се качи на трактор и премина през ямата няколко пъти, което направи абсолютно нереалистично други видове транспорт да се движат през нея. — Е, сега да видим кой ще спечели? — Льоха, може би започнахме всичко това напразно. Хората все още ходят на почивка. - Видяхте какви коли карат, по дяволите. И вие сте извели МТЗ и плешиви гуми. Кажете ми откъде взеха пари за такива дачи и чужди коли? И ще ти отговоря. Откраднаха работници и селяни от държавата, тоест от нас. Така че не се колебайте да споделите. Вторият се показа. Само да нямаше лебедка. Вижте, определено ще кацне на мостове. Няколко минути по-късно малък паркетен джип със загаснал двигател стоеше в средата на ямата. — Има една уловка — Льоха потри доволно ръце и запали цигара. - Веднага ще дотича. Шофьорът се наведе от джипа, млад мъж на около двайсет години. — Момчета, ще трябва да дръпнете. Степан се канеше да стане, за да запали трактора, но Лех го спря: -Седни, той ще го направи сам. Човекът, като видя, че няма реакция, свали дънките си и, давейки се до кръста във вода, се приближи до мъжете. — Хей, ще трябва да дръпнете. какъв ти е трактора - Тракторът е наш, но няма кабел - излъга Льоха. - Момчета, всяка баба дами, моят приятел ме чака в дачата. — Сто, след пауза — отговори Леха. — Без пазар, почакай — човекът извади банкнота от джоба на ризата си. - Просто побързай. Лехагледаше онемяло в портрета на американския президент. - Аз, като, поисках рубли, той измърмори и отиде да запали трактора. Чуждите коли идваха гъсто. До шест часа селяните имаха триста и двадесет долара, петстотин рубли и дори двадесет евро. Цялото село се събра да гледа как Леха и Степан печелят пари. Момчетата дори изкопаха стълб със знак: „Прелез Боталовская. Плащане на данъци. Таксата е по договаряне." До вечерта потокът пресъхна. Льоха извади петдесет копейки от пачка пари, хвана едно съседско момче за ухото и му каза да отиде до магазина, да си купи червено и да хапне нещо. — Това е всичко, Степан, утре почиваме, а в неделя ще продължим. Всички ще се върнат в Москва. Да си разделим парите. Степан поклати глава: — Не, няма да го взема. Това са лоши пари. Нечестно. — Е, както знаете. Ето ти половинката, прави каквото искаш с нея, а аз съм отстрани, прозя се Лех и се прибра.
Боталовският прелез работи още месец, докато обходният път се ремонтираше. Льоха, след като се скарал със Степан, намерил друг трактор и се съботил сам. След това, след като се договори насаме с момчетата от DRSU, той ремонтира пътя от покрайнините до магазина с приходите, за които бабите му сложиха свещ в църквата за Великден.