Каква е позицията на корупцията в исляма
Пророкът Мохамед (мир на праха му) проклина този, който предлага подкуп, и този, който взема подкупа, и този, който посредничи при предаването му.
Много българи помнят последната 2013 година като мащабна борба с корупцията. Това са многомилиардните дела на Оборонсервис и Росагролизинг, скандални разкрития в много министерства и ведомства, арести и наказателни дела срещу високопоставени служители както на общинско, така и на регионално и дори федерално ниво. Поради това много наши граждани остават с впечатлението, че България е лидер в случаите на корупция и кражби на държавно имущество от служители. Въпреки това, корупционните скандали в други страни, като например в Испания и Турция, ясно показаха, че корупцията е болест на съвременното общество, независимо от конкретна територия или етническа група. Тя не е изчезнала никъде нито от католическите и протестантските страни на ЕС, нито от страните, където 99% от населението е мюсюлманско.
Кой би могъл да си представи, че Кабинетът на министрите на Република Турция, състоящ се предимно от високопоставени партийни лидери на Партията на справедливостта и развитието, ще бъде замесен в големи корупционни дела? Последното обстоятелство е още по-изненадващо, тъй като ислямът строго осъжда всички видове незаконно присвояване на държавна собственост и злоупотреба със служебно положение. Но такъв е животът, в действителност мюсюлманите изобщо не са идеални и по никакъв начин не са защитени от универсалните човешки слабости и изкушения. За пореден път се убеждавате, че системата на исляма е идеална, а не нейните последователи. Предлагаме на вашето внимание малко изследване за отношението на исляма към такъв човешки порок като корупцията.
Според Свещения Коран всяко незаконно присвояванечуждата собственост е грях. Освен това е грях да се подкупват чиновници. „Не присвоявайте имуществото на другия и не подкупвайте съдиите с това [имущество], за да присвоите умишлено част от имуществото на [други] хора по грешен начин“, казва Всемогъщият Аллах в Свещения Коран (2/188).
В друг айят Всемогъщият Аллах говори за покварените практики на предишните поколения и предупреждава мюсюлманите да не правят подобни грешки: „Вие [със собствените си очи] виждате, че много от тях (т.е. представители на предишни вярвания) се опитват да надминат един друг в греха, враждата и яденето на забраненото. Отвратително е това, което правят! О, дано равините и учените ги пазят от греховна реч и забранена храна! Отвратително е това, което правят!" (5/62, 63).
Има редица хадиси, в които Пратеникът на Аллах (мир на праха му) гневно осъжда подкупа. Например в Муснад на Ахмад ибн Ханбал се дава следният хадис: „Нека Аллах да прокълне този, който дава и взема подкуп, както и посредника в това.“ Текстът на този хадис използва арабската дума "ришва", която се превежда като подкуп. Пратеникът на Аллах (мир на праха му) също посочи чудовищните последици от корупцията за държавата и обществото: „Няма такива хора, сред които да има подкуп, и които да не изпадат в ужас и страх.“
Според Хасан ал-Басри синовете на Израел имали този обичай: отивайки в съда, двете страни носели подкуп в подгъва си и преди да бъде прочетена присъдата, те показвали подкупа на съдията. В резултат на това съдията постановява присъда в интерес на този, чийто подкуп е по-скъп и ценен.
Въпреки това, в последния цитиран стих не е използвана думата "ришва", а арабската дума "сухт". Според сподвижника на Пророка (мир на праха му) Ибн Масуд трябва да се прави разлика между сухт и обикновен подкуп. „Сухт“ означаватаксуване за съдействие в незаконни дейности, което напълно отговаря на съвременната дефиниция на корупцията: „Корупцията е престъпна дейност в сферата на политиката или държавната администрация, която се състои в използване от длъжностни лица на поверените им права и правомощия за лично обогатяване.
Корупцията е едно от тежките престъпления сред целия списък от икономически сделки, забранени от шериата, като лихварство, продажба на алкохол или свинско месо.
Корупцията има не само скрит, но и помирителен характер на извършване. По правило това не води до оплаквания, тъй като виновните страни получават взаимна изгода от незаконната сделка. Ядрото на корупцията е подкупът. Подкупът е вид престъпление, което може да се определи като общественоопасно деяние, извършено от държавни служители и длъжностни лица поради служебното им положение и противно на интересите на службата. Това е злоупотреба с власт с използване на служебна власт.
От гледна точка на шериата както даването, така и получаването на подкуп е греховно. Пророкът Мохамед (мир на праха му) проклина този, който предлага подкуп, и този, който взема подкупа, и този, който посредничи при предаването му.
Известно е, че законите на исляма са много сурови по отношение на кражбите, извършени от обикновените хора. Кражбата е по-тежкото престъпление, ако е извършена от длъжностно лице, на което е поверено управлението на голям брой хора.
Абдуллах ибн Абас каза, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) е казал: „Този, който е поел върху себе си задължението да ръководи десет души и взема решения сред тях, които те харесват или не, в Деня на Страшния съд ще бъде доведен до Страшния съд с ръце, оковани във вериги. Ако вземаше решениясправедлив, не е вземал подкупи, не е навредил, ръцете ще бъдат освободени. Ако е вземал решения, които са били в противоречие с повелите на Аллах, получавал е подкупи, проявявал е небрежност, ръцете му ще бъдат още по-здраво вързани и той ще бъде хвърлен в Ада. Той ще се плъзне в такава бездна на ада, че няма да стигне до нея дори след 500 години.
Етичните и правни системи на исляма предполагат принципа на равенство и отговорност между всички граждани на обществото, независимо от тяхното положение и материално състояние. И ако някой бъде видян в тези незаконни действия и неговата вина бъде доказана, тогава наказанието вече в този свят трябва да бъде неизбежно, за да се избегне разпадането на обществото, както и още по-болезнени наказания в следващия свят.