Каква е разликата между мълчаливото просто дружество и обикновеното просто дружество
В съответствие с чл. 1054 от Гражданския кодекс договорът за обикновено партньорство може да предвижда, че неговото съществуване не се разкрива на трети страни. Трето лице, което встъпва в правоотношение със съдружник, който извършва делата на частно дружество на основание чл. 1044 от Гражданския кодекс, не може да знае, че лицето, с което сключва договор, на свой ред е страна по дружествения договор. В резултат на това лице, което е сключило споразумение с участник в тихо партньорство, няма да може да привлече останалите партньори към солидарна отговорност по сключения договор. Но след като уреди сметките с трета страна по сключено от него споразумение, другар, ръководен от споразумение за съвместна дейност, в което участва, може без никакви затруднения да прехвърли разходите, направени от него в общ интерес, на всички другари. Вижда се, че при мълчаливото партньорство, за разлика от гласното, външните отношения на партньорството към трети лица са много по-ясно и точно разграничени от вътрешните отношения на другарите помежду си. Отвън обикновеното споразумение за партньорство не произвежда обичайния си ефект (т.е. солидарна отговорност на партньорите за сделки, извършени от един от партньорите в рамките на съвместна дейност). Отвътре тихото дружество не се различава от обикновеното просто дружество - всички приходи и загуби се разпределят между другарите в съответствие със споразуменията между тях или (ако няма такива) пропорционално на приноса на другарите към общата кауза.
Глава 56
Общи забележки
От друга страна, логиката на нормите на алинея 5 на чл. 1055 GK, регулситуация, при която действието, което трябва да бъде наградено, е извършено от няколко лица. Параграф 1 от тази норма постановява, че наградата ще трябва да се изплаща не на този, който е извършил най-доброто от действията (както при публично състезание), а само на този, който е извършил първо действието, подлежащо на награда; ал. 2 пояснява, че ако това не може да се установи или действията са извършени едновременно, тогава наградата се разделя поравно между всички извършили действието. Но дали е справедливо? Представете си следната ситуация: органите на реда публично обещават награда за докладване на информация за лица, издирвани като заподозрени в престъпление. Да предположим, че информация от подходящ вид е била приложена независимо един от друг и по различно време от десет различни граждани; предоставената от трима от тях информация наистина е допринесла за залавянето на издирваните. Кой от тези трима кандидати трябва да плати наградата? Следвайки ал. 1 т. 5 чл. 1055 ГК - на първия от тримата подали сигнал, но защо на него? Въпросът става особено остър в ситуация, в която само такава информация (без допълнителна информация, предоставена от други двама граждани) не би позволила заподозрените да бъдат задържани. Следвайки ал. 2 т. 5 чл. 1055 от Гражданския кодекс наградата трябва да бъде разделена на три равни части; ясно е обаче, че няма основание тази норма да се прилага (съобщенията са получени по различно време * (812)) и освен това нито един от тримата граждани няма да може да разбере защо му се изплаща възнаграждение три пъти по-малко от публично обявеното. Позоваването на лицето, обявило наградата, на отношенията му с други двама граждани, които също са извършили действието, подлежащо на награда, не може да бъде прието от третите граждани като неучастващи в такива отношения. Даден примерима само едно разрешение, което не оставя никакво съмнение в неговата правна издържаност и справедливост: при няколко действия, всяко от които отговаря на признаците на това, за което публично е обещана награда, такава трябва да бъде изплатена (издадена) на всеки извършил такова действие. Нормите на Гражданския кодекс говорят за едно, но логиката и справедливостта са съвсем различни. И ако пар. 2 т. 5 чл. 1055 от Гражданския кодекс (относно дяловото разпределение на наградата между няколко от нейните жалбоподатели) може все още да има някакво приложение * (813), след което да намерите случай, в който ал. 1, параграф 5 от този член (от правото на предимство), ни е трудно.
По този начин може да се приеме, че високата степен на императивност на ключовите норми, съставляващи института на публично обещание за награда, съчетано с тяхната не съвсем ясна логика и дори на фона на съществуването на конкурентен институт на публичен конкурс (много по-гъвкав и логичен), е основната пречка пред широко разпространената практика за прилагане на института на публично обещание за награда в отношенията с участието на юридически лица * (814). Липсата на информация за съдебни спорове с участието на граждани, обявили публично наградата, според нас се обяснява и с факта, че правните последици далеч не винаги са свързани с тези отношения; Освен това в медиите периодично се появяват съобщения за използването на института за публично обещание за награда при различни злоупотреби * (815). Ако добавим към всичко това 1) не само не напълно изяснен, но и не напълно поставен в литературата, въпросът за връзката на предварително необещано възнаградено действие (клауза 4 от член 1055 от Гражданския кодекс) с действие, извършено в чужд интерес без заповед (глава 50 от Гражданския кодекс); 2) необходимостта от плащане от страна на получателитепублично обещани данъчни награди (доход или печалба) от пълния размер (стойност) на получената награда (без възможност за намаляване на данъчната основа дори с размера на разходите, направени във връзка с възнаграденото действие) - ще стане съвсем ясно защо се опитват да избегнат използването на този институт.
Накратко, задължението за плащане на публично обещана награда може да се основава на един от следните три правни състава:
(1) + (N) + (2) + (3)*(818), или
(1) + (2) + (N) + (3)*(819), или
Може би би било погрешно да се подхожда толкова стеснително към понятието сделка (едностранна сделка), че в нея да се вижда не само насочено, но и пряко (извън връзка с други факти) пораждащо правни последици действие. Ако приемем, че сделките пораждат правни последици не само сами по себе си, но и във връзка с други юридически факти (IB Novitsky) * (821), тогава наистина е възможно да се види едностранна сделка в публично обещание за награда. Тогава извършването на възмездно действие се превръща в правно действие, а оттеглянето на обещание се превръща в поредната едностранна сделка.
3. Това е общият дизайн. От него обаче значително се откроява случаят, когато възнаграденото действие се извършва именно в светлината на възприеманото публично обещание за награда заради получаването й (първият случай от три в нашия списък). Запознавайки се с публичното обещание, лицето, което се интересува от получаването на наградата, полага известни усилия за извършване на необходимото действие; в резултат на това действието действително се извършва успешно (открива се нещо, получава се информация и т.н.). Тук нямаме ли работа със сключването на договор чрез приемане на оферта, изключителнонапомнящи публична оферта (клауза 2 от член 437 от Гражданския кодекс), заключителни действия (клауза 3 от член 438 от Гражданския кодекс)?
Що се отнася до въпроса за договорното основание за извършване на възнаградено действие, изчерпателността на формулирането му става особено очевидна в случая, когато наградата е обещана частно, т.е. заинтересовано лице предлага на някого да извърши определено действие за него срещу заплащане - какво е това, ако не предложение за сключване на договор за предоставяне на услуги? Ако е вярно, че може да бъде прието чрез конклудентни действия (действителното предоставяне на такива услуги, които не водят до възникване на задължения за предоставянето им, но пораждат задължение за плащане за тях), тогава защо може съзнателно да се отхвърли договорният произход на задължение, абсолютно същото по съдържание (задължение за плащане), чийто „низ“ не е обикновено предложение, а публично обещание за плащане? Според нас няма такива причини. „Договорното” впечатление се засилва особено на фона на ал.2 на чл. 1055 от Гражданския кодекс, който позволява на лице, което е отговорило на публично обещание за награда, да поиска писмено потвърждение на такова обещание с налагане на неблагоприятни последици върху него, в случай че такова искане не му бъде представено. Писмено потвърждение на обещанието вече е дадено на конкретно лице, т.е. по същия начин, както се прави обикновена класическа оферта - оферта за сключване на договор. То се утежнява и от параграф 3 на чл. 1055, според който споразумението на страните (лицето, което е направило публичното обещание за награда и лицето, което е отговорило на него) може да бъде основание за задължението за плащане на награда в определен размер.
4. За да има правно действие обещание за награда, то трябва да отговаря на определени условия.
Тогава, трето,публичното обещание за награда трябва да е определено (конкретно) по съдържание, т.е. характеризират с достатъчна степен на сигурност действието, за което се обещава наградата. Спорът по въпроса дали действително извършеното действие съответства на признаците на това, за което е обещана наградата, се решава от съда (клауза 6 от член 1055 от Гражданския кодекс).
С оглед на изложеното предписанието на ал.3 на чл. 1055 от Гражданския кодекс, от което следва, че публичното обещание за награда може изобщо да не съдържа посочване на нейния размер, който в този случай се определя по споразумение на лицето, извършило необходимото действие, с лицето, което е обещало наградата, а в случай на спор - от съда. За да се предотврати възникването на такъв спор, както и да се ограничи размерът на собствената отговорност в случай на отмяна на даденото обещание (вижте клауза 2 на член 1056 от Гражданския кодекс), все още е много желателно да посочите размера на обещаната награда.
Глава 57. Публично състезание (раздели 1057-1061)