Какви документи за персонала трябва да бъдат променени, ако OJSC стане публично АД
Закон № 99-FZ не уточнява какво се разбира под „други документи, съдържащи предишното му име“. Според нас други документи трябва да се разбират като всички документи, които споменават предишното име на организацията и които са издадени от официални органи (например удостоверения за държавна регистрация на юридически лица, данъчна регистрация, собственост върху недвижими имоти, лицензи и др.), Както и вътрешни документи на дружеството - организационни, административни, информационни и справочни, счетоводни и сетълмент документи, издадени от дружеството в хода на неговата стопанска дейност преди привеждане на учредителните документи в съответствие с нормите на гл. 4 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Считаме, че нормата на част 7 на чл. 3 от Закон № 99-FZ освобождава организацията от необходимостта да прави промени по отношение на името на организацията към вече съществуващите местни разпоредби на организацията, колективния договор, споразумения, по-рано издадени заповеди и заповеди на работодателя. Отпада и необходимостта работодателят да въвежда нова номерация на вътрешните документи.
Трябва да се отбележи, че на практика формулировката на условията на трудовия договор (например за мястото на работа и т.н.) често съдържа името на работодателя. В този случай обаче самото наименование на работодателя не може да се приеме за уговорено от страните условие на трудовия договор. Както следва от част 1 на чл. 9 от Кодекса на труда на Руската федерация, трудовият договор урежда точно трудовите отношения между служител и работодател. Задължението на дружествата, които отговарят на критериите за публични акционерни дружества, да включват думата "публично" в наименованието е установено от нормите на Закон № 99-ФЗ и Гражданския кодекс на България и надхвърлярамката на трудовите отношения. Упражняването от страна на работодателя на правата и изпълнението на задълженията, свързани с негово име, според нас не може да бъде поставено в зависимост от разпоредбите на трудовия договор и не може да изисква споразумение със служителя.
По този начин според нас промяната на името на работодателя не води до промяна на условията на трудовия договор, независимо от контекста, в който се споменава. Следователно работодателят не е длъжен да спазва процедурата за промяна на условията на трудовия договор, установена с чл. 72 от Кодекса на труда на Руската федерация.
Съгласно чл. 66 от Кодекса на труда на България трудовата книжка по установения образец е основният документ за трудовата дейност и трудовия стаж на служителя. Предвид позицията на ч. 7 чл. 3 от Закон № 99-FZ, считаме, че в такъв случай не е необходимо да се въвежда информация за преименуването на дружеството.