Какви са трудностите на икономическата глобализация

Основната трудност е, честандартът на живот и икономическото развитие в различните страни и дори в различните части на една и съща държава са изключително разнородни. Според официални данни на ООН около 800 милиона души в света са постоянно гладни. Въпреки това това е най-малката цифра за последните 25 години.

Десетки милиони хора на планетата се занимават с примитивни занаяти, буквално „лов и събирачество“ – те нямат джаджи и до голяма степен не са включени в глобалната икономика.

Друга бариера еикономическият и политически изолационизъм на десетки държави. И икономически силните, и особено икономически слабите държави са изкушени да защитят пазарите си от навлизането на чужди стоки. В същото време няма нито една страна в света (без да се изключват най-малките островни държави и Северна Корея), която изобщо да се справи без внос. Никой в ​​света не произвежда всичко сам.

Въпреки масовата критика на глобализацията е трудно да си представим сценарий, при който световната икономика изведнъж ще престане да бъде глобална.

Основната причина, струва ми се, е в структурата на човешката психология. Човекът в процеса на еволюция е развил механизмите на вътревидово междугрупово съперничество. Основният компонент на този механизъм е ограниченият (т.е. вътрешногруповият алтруизъм).

Изразява се много просто: членовете на тяхната група са по-ценни от другите членове на вида. И с тях (не членове на вашата група) можете да правите, общо взето, както искате. Войните винаги са проява на енорийски алтруизъм. В името на доброто на „нашите“ ще пожертваме изцяло интересите на „чуждите“, а понякога и просто на „чуждите“.

Най-основното ниво на енорийски алтруизъм е семейството и изобщоМоже да има много групи, с които човек се асоциира по един или друг начин, с различни приоритети в тях. Но аз се отклоних.

Като цяло развитието на човечеството в хуманистичен, етичен смисъл се състои в това, че се разширяват енорийните групи, към които човек се отнася в своята самоидентификация. Колкото по-просветена, колкото по-развита е страната, колкото повече средно гражданите на тази страна са притеснени и засегнати от проблемите на, да речем, чужденците, толкова по-отворена е страната за сътрудничество.

Този конфликт: между икономическите причини, които тласкат глобализацията напред и основните стремежи на човека, ми се струва неразрешим и представлява основната опасност за съвременния световен ред.