Какво е родителски комитет и защо е необходим?
Какво е родителски комитет в очите на неспециалистите? Мнозинството го възприемат като вид помощна фирма от "удобни" хора за училищната администрация, чиято основна функция е да събира редовен "данък" за всякакви училищни нужди.
Както се оказа, нормалните родителски комитети са същите настоятелства, които съществуват повече от век в уважаващи себе си образователни институции в Европа и САЩ, чиято задача е да установят взаимодействие между родители и учители, за да организират образователен процес в училище, насочен към формирането и развитието на бъдещите граждани на страната и, следователно, бъдещето на самата страна.
Как, задъхан от възторг, един от участниците в семинара ни каза: „Това не беше просто семинар, това беше бомба, която обърна погледа към самия смисъл на съществуването на родителския комитет! На толкова много ни научиха само за два дни!“
Нямаше как да пропуснем възможността да поговорим с Руслан Бахтиев и му зададохме няколко въпроса, на които той любезно отговори.
- За първи път ли сте в Кривой Рог? Какви са първите ви впечатления от нашия град?
- Пристигнах през нощта и първото нещо, което видях, бяха много красиви смърчове и тополи. Не можах да видя нищо друго.
- Какви са впечатленията ви от първия ден на семинара?
- Когато отидете в региона, може да има различни ситуации. Всичко зависи от нивото на подготовка на групата, нейния интерес към проекта, който предлагате. В този случай говорим за родителския комитет, формата и методите на неговото развитие, като част от образователния процес като цяло.
Никога не изграждам очаквания. Просто идвам и гледам групата. ДнесГрупата беше много мотивирана, защото нейните членове вече направиха много за въвеждането на нови модели на родителски комитети, които ще допринесат за въвеждането на нова система за обучение и възпитание на децата. Имаше много практикуващи, които имат опит в работата в родителските комитети на Кривой Рог. Има момчета, които обобщиха международния и украинския опит. Следователно впечатлението от групата е най-благоприятно, но най-важното е, че те имат желание да разширят границите, има желание да правят неща, желание да мислят по различен начин, има желание да приведат украинското училищно образование към цивилизованите стандарти.
- Каква беше причината да започнете да провеждате обучения, насочвайки хората към възможността за по-добър живот?
- Никога не съм мислил, че ще тренирам. Дълги години бях учен, занимаващ се с наука, членувах в политическа партия. Разбрах, че в много политически проекти идва момент, когато хората само се преструват, че правят нещо. В същото време е просто полезно за ръководителите на проекти да създават тази кална вода, тъй като е по-лесно да се лови риба в нея. Не бях доволен, че редица политически проекти изобщо бяха създадени, без да се мисли за обществото и как да променим страната си към по-добро, а само за да могат отделните участници да печелят пари. Това е първото.
Втората е Революцията на достойнството. Украйна даде голяма жертва, за да може всеки от нас да оцени вътрешното си достойнство, превръщайки Украйна в лична ценност, а войната с България само засили усещането, че тази най-важна ценност в живота на всеки украинец може да бъде загубена.
Разбрах, че работейки с всяка група, трябва да стана максимален ресурс, че това е моята отговорност към обществото.
И като се замисляотносно моя личен принос за развитието на Украйна, мога честно да отговоря, че приносът ми е интелектуален. Ако дам инструменти, ако покажа определен път на развитие на организацията, това е моят принос към Украйна.
Не искам да емигрирам в друга държава. Обичам Украйна и обичам истински. Чувствам се удобно навсякъде. Прекосил съм страната ни от север на юг и от запад на изток. На мен ми е лесно, защото съм отворен. Господ ми дава интересни хора и днес срещнах и много интересни хора, които потвърдиха идеята ми, че цяла Украйна днес преговаря, цялото общество развива визия за Украйна, в която искаме да живеем. Това предполага, че процесът на промяна на Украйна става необратим. Ние няма да зависим от политически партии, няма да зависим от политически лидери, защото вече сме развили тази смелост и желание да живеем в друга държава. Започнахме да мислим за бъдещите поколения, бъдещите поколения, изгряващите поколения.
Ако темата за родителските комитети е станала актуална, това означава, че украинският родител е помислил не да изпрати детето си в чужбина, за да получи образование там и да остане да живее в това „захарно“ общество, а за изграждането на тази държава, за да стане активен гражданин, за да стане конкурентоспособен човек. И тази готовност на родителите показва, че е израснало гражданско общество от отговорни хора.