Какво е симбиоза, или Взаимодействие в името на живота, Растения

Още от училище много хора знаят за взаимодействието в природата, което е характерно за всички живи организми – от микробите до човека. Например в африканските равнини павианите и антилопите импала живеят в непосредствена близост. Чувствителното обоняние на антилопите и острото зрение на павианите им помагат да забелязват хищниците отдалеч. По подобен начин си взаимодействат и бдителните щрауси и чувствителните зебри, които подават сигнали при опасност.

Всъщност такава взаимопомощ в природата може да се наблюдава навсякъде. И това взаимодействие е в основата на всички живи същества. Нищо в природата не съществува само по себе си. Всички живи същества си взаимодействат пряко или непряко. Но по някаква причина разумният човек забравя все повече и повече за тази проста истина, активно унищожавайки всичко наоколо, за да задоволи своите прекомерни нужди, или, още по-лошо, го прави от собствената си глупост. Историята помни, когато хората, грижейки се за домашните животни или техните земи, безмислено са унищожавали горски хищници и други представители на фауната.

По едно време в СССР беше обявена война на вълците, които уж представляваха заплаха за животновъдните ферми, дори плащаха големи пари за всеки убит сив хищник. И какво се е случило? Много видове животни започнаха да изчезват в гората.

симбиоза
Оказа се, че вълкът не е просто хищник, но и горска медицинска сестра, която поддържа екосистемата в гората в баланс, яде слаби и болни животни, предотвратявайки разпространението на болести.

И ситуацията в Китай, когато всички врабчета, уж унищожаващи оризовите култури, бяха унищожени в страната. След това орди от гъсеници практически изядоха всички оризови полета и китайците трябваше отново да внесат тези трудолюбиви и полезни птици от Европа в страната.

Известно е, че всички форми на живот на Земята саедна всеобхватна взаимосвързана система. Дори не е нужно да ходите никъде, за да видите това. Нашето собствено тяло е доказателство за това. Тихо и неусетно в нашия храносмилателен тракт работи цяла армия от полезни бактерии, които, ако е необходимо, отблъскват атаките на врагове (различни патогенни вируси и микроби), насърчават храносмилането и образуването на необходимите витамини. Човекът (тялото му) от своя страна дава храна и подслон на тези бактерии. Това взаимодействие се нарича симбиоза (от гръцки symbiōsis, живеем заедно).

Съществуват три основни вида симбиоза: мутуализъм – съжителството на два организма от различни видове, носещо им взаимна изгода; коменсализъм, когато човек живее от другия, без да му навреди; и паразитизъм, когато един организъм живее и се храни за сметка на друг.

Оказва се, че дори почвата, върху която ходим всеки ден, не е просто някаква безжизнена пръст, а истински жив организъм! Това е сложна среда с много живи организми, която служи за развитието на растенията. Един килограм почва може да съдържа повече от 500 милиарда бактерии, един милиард гъбички и до 500 милиона многоклетъчни организми, от насекоми до червеи. Някои от тези организми работят заедно, за да преработват органична материя, освобождавайки азот, който превръщат в съединения, необходими на растенията. Много микроорганизми превръщат въглерода във въглероден диоксид и други съединения, необходими за фотосинтезата.

Люцерна, детелина, грах, соя и други бобови растения например живеят в непосредствена близост до бактериите, което им позволява да „заразят“ кореновата им система. Това не вреди на растенията, а напротив, под тяхно влияние се образуват възли по корените, където се заселват бактерии и,увеличавайки се с 40 пъти, те се превръщат в така наречените бактероиди. Тяхната задача е да превърнат азота в съединения, които могат да бъдат усвоени от бобовите растения. Бактериите от своя страна получават храна от растенията.

Гъбите или плесените също са от съществено значение за живота на растенията. Почти всички дървета, храсти и треви взаимодействат под земята с гъбичките, като също „заразяват“ корените и помагат на растенията да абсорбират влага и основни минерали: желязо, фосфор, калий, цинк и т.н. В отговор гъбичките, които поради липсата на хлорофил не могат да произвеждат собствена храна, получават въглехидрати от растенията.

какво
Красивите и нежни орхидеи дължат красотата си до голяма степен на гъбите, от които зависи и размножаването им. В дивата природа семената на орхидеите, които са малки като прашинка, могат да покълнат, се нуждаят от помощ. Тогава гъбичките поемат. Те също така поддържат доста слабата коренова система на зрелите растения. Според учените гъбите „формират мощна, активна хранителна система за орхидеите. Гъбите пък получават известно количество витамини и азотни съединения от растенията. Щедростта на орхидеите обаче не е неограничена. След като гъбата започне да расте извън корена и да се разпространи към стъблото, орхидеите, с помощта на естествени фунгициди, потискат растежа им.

Но това е само част от невидимите процеси, които се случват в природата. При цъфтящите растения, например, симбиозата се наблюдава не само в корените, но и над повърхността на земята.

1. „Голямата енциклопедия на природата“ (издател: Росмен). 2. Бърни Д. „Великата илюстрована енциклопедия на дивата природа“.