Какво е успешен музей - експертни коментари на музейни и изложбени специалисти -
През 2010 г. европейската музейна общност поднови дискусията по въпроса за промяна на модела на музейно развитие. На Европейския музеен форум в Тампере дискусията бе озаглавена „Какво е добър музей днес?“ и беше изразено мнение, че все още се опитваме да измерваме качеството на музея с идеалите от 70-те години на ХХ век, докато те отдавна са се превърнали в норма.
Наистина днес няма да изненадате никого с факта, че музеят е чувствителен към интересите на посетителите, отговаря на обществените проблеми, е част от съвременната култура, а не просто пазител на миналото. Днес има много такива музеи. Но заради това един музей в България стана ли по-влиятелен или успешен? Как той оценява и използва ресурсите си?
Една от целите на състезанието „Променящ се музей в променящ се свят“ е да подкрепя качествени проекти в силни музеи. Какво е успешен музей, какви са критериите за успех и как се променят - това са въпросите, които Наталия Копелянская, експерт в мониторинга на конкурса "Променящ се музей в променящ се свят", зададе на музейните специалисти.
Михаил Пиотровски, директор на Държавния Ермитаж, член-кореспондент на Българската академия на науките, академик на БХА, доктор на историческите науки
Успехът на един музей днес е единствено в ръцете на музейните професионалисти. За съжаление държавата заема странна позиция, което означава за музея все повече трудности, които трябва да се преодоляват. И в този смисъл е невъзможно да се спомене един успешен музей в България, има много големи и малки музеи, които работят много успешно в сегашните условия.
Сред критериите за успех един от основните според мен е усещането за промяна в собствената публика. В Ермитажа тямного се промени напоследък. Има повече млади хора и, което е много важно за нас, процентът на посещения на Ермитажа от жители на нашия град - петербургци - не намалява. Следим това и го подчертаваме в отделен ред.
Вторият важен критерий бих нарекъл усещането за съвременния контекст, в който съществува музеят. И в този смисъл способността на музея да се променя и да отговаря на изискванията на времето. Успешен музей е музей, който е част от модерността. А това означава, че един успешен музей постоянно предлага на посетителя си нови усещания и преживявания. Животът в Ермитажа никога не спира, в музея постоянно се случват нови събития.
Нашата визия за това как ще се развива Ермитажът ще бъде описана в книгата „Ермитажът 2014“, която ще бъде резултат от мащабно изследване и критичен анализ на „автопортрета“ на музея. Именно това проучване ще бъде основата за генериране на нови стратегии за развитие и промяна на модела на съществуване на музея.
Михаил Гнедовски, директор на Института за културна политика, председател на Европейския музеен форум
Успешен музей е музей, който е органична част от днешната модерна култура.
Има една чудесна формула на Николай Федоров*: „Музеят е празник на гробището“. Наистина музеят ни представя миналото или нещо чуждо, различно от това, с което сме свикнали, което съставлява естествения контекст на нашия живот. Но най-важната задача на музея е да го направи необходим, близък, жив, да влезе в диалог с миналото или с една различна, неразбираема култура, да превърне отдавна отминалите хора в наши събеседници.
Владимир Гриценко, директор на Военноисторическия и природен музей-резерват "Куликово поле"
Успешният музей, разбира се, не се определя от факта, че покривът не тече, нито дори от размера.неговия бюджет. Успешният музей е този музей, който си поставя реалистични цели и независимо от кризата се опитва да реши проблемите си. Струва ми се, че всички музеи, които познавам, работят по този начин, независимо от обстоятелствата. Това не означава, че те живеят извън тези обстоятелства, а просто разбират контекста и продължават да работят. Това са музеите, в които не се говори нито за кризата, нито за цената на петрола, но които като жаба от добре позната приказка бързо се пипат с крака и в резултат намират твърда почва под краката си. Вярвам, че основата на успеха на нашите музеи и дейността ни като цяло може да се формулира в духа на „Прави каквото трябва и бъди това, което ще бъде“.
Сред моите колеги в българските музеи считам за успешни: Музея на Световния океан, където директорът постоянно изненадва с проектите и резултатите си, както и Николай Илич Левин, директор на музея в Спаское-Лутовиново, Наталия Ивановна Грамолина и музея в Поленово. Добър пример може да служи и нашият Тулски военен музей, който формално е в много тежко състояние. Музеят не разполага със собствени помещения, но развива активна изложбена дейност, което заслужава уважение и според мен е пример за успешен музей.
Йосиф Бакщейн, кандидат на философските науки, заместник-директор на РОСИЗО
Ще започна с едно признание: съвременното изкуство трябва да се справя с музеите. За всеки съвременен художник изложбата в музей е задължителна част от кариерата му и той трябва да работи с музеи, въпреки че по принцип всяка галерия прави изложба и прави PR на артистите по-лесно и по-добре от музея. Българските музеи не са модернизирани, моделът на съветския музей не се е променил нито на ниво идеология, нито на ниво управление, нито по отношение на разбирането на музея.политиката вчера и днес. Въпреки че необходимостта директорите на музеи постоянно да мислят за пари се промени много и по-специално балансът между работата с постоянна експозиция и временни изложби.
Основните критерии за успешен музей бяха, струва ми се, неочаквано формулирани от един от спонсорите на изложбата Жан-Юбер Мартен (куратор на III Московско биенале за съвременно изкуство), когато той беше директор на музея Kunst Palast в Дюселдорф. Този спонсор от компанията Ruhrgas тогава каза: "За нас успехът на вашата изложба е броят на посетителите и процентът на шедьоврите." И трябва да кажа, че г-н Мартин след това изказване подаде оставка като директор на музея, като каза, че не иска да се занимава с такива критерии. Той смята, че музеят е сериозна, елитарна организация, работеща по образователен модел. Такава елитна организация оцелява до 90-те години, когато Томас Кренц започва тотално да комерсиализира всичко в своя музей. Музеят Гугенхайм и Тейт Модерн са ясни примери за това как се е променила музейната политика, в която има постоянно развитие на колекцията и в същото време се обръща много внимание на работата с публиката, тъй като присъствието винаги е важно за спонсорите.
Според мен в областта на съвременното изкуство традиционните музеи в България имат много силен и успешен конкурент в лицето на частните музеи (като музея на Игор Маркин), които имат очевиден потенциал.
Днес не е достатъчно само да се излагаш. Сега можете да създавате абсолютно невероятни музейни проекти, интерактивни, изложбени програми с участието на населението на града. Ако един музей като културен и образователен център стане привлекателно място, особено за семеен посетител, то това е успех.
Какво е успешен музей днес? Този въпрос, койтоПитам се почти всеки ден.
В момента се придържам към следното мнение за успеха на музея (именно в България).
С една дума, успешен музей е този, в който се вижда с просто око, че хората обичат хората в този музей!
Владимир Толстой, директор на Държавния литературен музей-резерват „Музей-имение на Л. Н. Толстой „Ясна поляна“, президент на ИКОМ България, председател на Съвета на Асоциацията на музеите в България, председател на Обществената камара на Тулска област.
Моята лична гледна точка е, че успешният музей е творчески музей. Това е музей, който блика от идеи, където се раждат нови проекти. Един музей не може и не трябва да бъде статичен. Може да има отлично финансиране, прекрасна колекция, но все още се нуждае от фикция, музейна креативност и това, което бих нарекъл почти музейна креативност, насочена към посетителя, към хора, които може би дори нямаше да дойдат в музея. С този подход хората вече не могат да не идват, защото знаят, че ще има нещо удивително, което поразява въображението им.
Тези музеи могат да бъдат много малки или големи. Невъзможно е да ги сравняваме по отношение на обема на дейността, но по отношение на нивото на изобретателност, идея и неочаквани проекти сравнението е много подходящо. Иска ми се да вярвам, че музеят, който ръководя от шестнадесет години, може да се класифицира като успешен музей, тъй като животът в него не спира нито за един ден и е много разнообразен. От една страна, тук тихомълком текат научни изследвания, които след това ни учудват с резултатите си, а от друга страна има семинари, конференции, театрални събития, които се случват всеки ден. Сега в Ясна поляна се изпълнява проектът „Градина на гении“ и се радвам, че животът в имението кипи от сутрин до вечер и хората си тръгват оттук щастливи.
Струва ми се, че критериите за успех са много ясно формулирани от Европейския музеен форум (EMF) и приложени на мястото на годишната конференция The Best in Heritage в Дубровник. И в двата случая именно на базата на тези критерии се канят музеите да участват, а журито определя най-добрите музеи в Европа.
*Фьодоров,Николай Федорович (1829-1903) - философ футурист, един от основоположниците на българския космизъм.
Новини за фонда
- 26 04 2019 Обобщават се резултатите от конкурса „Музей 4.0“
Експертният съвет определи 14 победители в конкурса 22 04 2019 Започва приемането на заявки за участие в Школата на Фондацията 2019
Фондация Потанин започва приемането на заявления за участие в Училището на Фондацията 2019: в годината на двадесетата годишнина на Фондацията Училището ще промени обичайния си формат 09 04 2019 Заявките за участие в специална програма за музейни доброволци са отворени