Какво мисля за салона?
Личното се пръска от писма. Те искат да дадат пари с малък процент, за да уредят красив колхозник в елитен офис с влиятелен старец в Сколково. Е, тук ще бъдат голф игрищата. Благодарение на широките връзки в топ състезанията, аз решавам проблемите, когато идват. И тогава ме попитаха какво мисля за ски салона? Никога не съм ходил там, но, честно казано, винаги съм бил убеден, че това събитие е от категорията "положително положително". Ясно е, че тук маркетингът, ребрандирането и прочее социализиране вече са безсилни. Пациентът беше мъртъв от самото начало. Усмивките не трябва да подвеждат никого. Погледът на празните очни кухини на Матерхорн няма да оживи нито почиващата муцуна, нито юницата, подпалила собствения си краварник. Това, което оставя неизбежен отпечатък върху целия "бизнес" с транспортирането на галванични пациенти от българската зомбария до Алпите. В очите на посетителите, подобно на пожарникаря Бийти, се чете латентно желание за смърт ... Не е изненадващо, че подобни желания завладяват и представители на бизнеса. Но тук е странното. На изложението "Музика-Москва 2010" НЯМАше такава адска аура, жива музика звучеше отвсякъде (дори изненадващо)). Изглежда, че всичко трябва да е същото. Не същото. Имаше творци в "Музика-10". С голямо удоволствие се запознах с високотехнологични устройства на местни марки, които съществуват от 70-те години. Освен това тези продукти са конкурентни - и в Америка можете да намерите студия с усилватели на тези марки ... Да, и простите търсачки - друго ниво, друг стил! Нека бизнесът е нелегитимен, но вътрешният скиор(и) е жив! Поглеждаш в бараката, натъпкана до горе с висок клас усилватели и чуваш - изпод надгробните плочи, от мрачната крипта мощно звучи разпознаваемият тон на китарата Les Paul Gibson! Помислих си: и феновете на старата школа са живи, те все още не са изчезнали, като динозаври, грухтящихвощ и папрати. Те въплъщават архетипа на Арлекин - истинският герой на белия цирк. Но повече за това следващия път в статията „Squid und Crab“.
PS. Горе в клипа дори мъртвороденият Галахер, попаднал в добра компания, изигра нещо прилично) Не всичко е безнадеждно))
Карането на ски винаги е било една стъпка по-близо до самоубийството, отколкото свиренето на музика, така че не е изненада.