Какво очаква България на латиноамериканския пазар
Днес България извършва само епизодични доставки за страните от Латинска Америка. Тъй като този регион е под силното влияние на Съединените щати, всяка година става все по-трудно за другите страни да запазят пазарите за военни самолети тук. По време на неотдавнашната обиколка на Михаил Касянов в Латинска Америка обаче стана ясно, че интересът на региона към пълномащабно сътрудничество с България, включително в областта на военнотехническото сътрудничество, не отслабва. А авиационният компонент заема централно място в него - българските самолети са прости, надеждни и достъпни. Именно тези качества са основните за всяка военна техника, предназначена за работа в трудните условия на Латинска Америка.
Пазарът на латиноамериканската военна авиация е много перспективен и се оценява от експертите на средно 1 милиард долара годишно. Потенциалните нужди на страните от Латинска Америка от бойни самолети и хеликоптери през следващите години се оценяват на $3-5 млрд. Според експерти до 2005 г. държавите от региона могат да придобият до 300 бойни машини, както вече действащи, така и нови, около 100 военнотранспортни и 100-150 специални самолета, включително безпилотни, както и около 200 хеликоптера.
Днес, според наличните данни, ВВС на Латинска Америка разполагат с около 3800 самолета (включително около 2400 бойни и учебно-бойни) и над 1300 хеликоптера (до 400 от които щурмови) от различни типове и конструкции. Повечето от тях са морално и физически остарели: почти 300 изтребителя, 700 учебни самолета и около половината от хеликоптерите са в експлоатация повече от 20 години (още 70 самолета са на възраст над 30 години). Следователно тези страни са заинтересовани от подмяната на съществуващия флот. ПриВ тази връзка те отреждат най-важна роля в плановете за оборудване на бойни самолети на вноса.
Трите най-големи държави в Латинска Америка са създали своя собствена авиационна индустрия (в Бразилия - Embraer, в Аржентина - FMA, в Чили - Enaer), но засега тя е в състояние да произвежда само леки бойни самолети (единственото изключение тук може да бъде Бразилия, която активно развива своята аерокосмическа програма и постигна определени успехи, но все още не е станала авиационна сила). Въпреки това, дори тези страни са принудени да "поглеждат назад" към Вашингтон, когато купуват ново оборудване. Освен това програмите на САЩ за подпомагане на страните от третия свят включват както доставка на самолети на ниски цени, така и безплатното им прехвърляне. Цената на последното попада в американска зависимост.
Аржентина, която има собствена авиационна индустрия, е фокусирана основно върху САЩ и Франция. Голямата територия, наличието на финанси и добре обучени пилоти му позволяват да разполага с доста големи (по латиноамериканските стандарти) ВВС - 7 хиляди души. Голямата територия на страната налага и насочването към развитието на транспортната авиация. Освен това, поради липсата на подходящ брой добри летища (не само в Аржентина, но и в съседните страни), предпочитание се дава на средни транспортни самолети и хеликоптери. Интерес представлява 9-та въздушна бригада, базирана в Комодоро Ривадавия. Включва антарктическо звено за поддръжка, което е въоръжено със самолети DHC-6 и F-27 Mk400. Въпреки това, поради икономическата криза, която продължава от няколко години в страната, възможностите за закупуване на нови видове оръжия или модернизиране на съществуващите се оценяват доста ниско.
68 000 бразилски военновъздушни сили са разделени на 7 териториални командвания и 5 оперативни командвания, включителновключително: командване на ПВО, въоръжени с "миражи"; тактическо командване, включително изтребителна авиация, представена от самолети F-5, A-1A / B (името на лекия тактически изтребител AMX, индексът "B" означава двуместна учебна версия) и хеликоптери; командване на бреговата охрана, включително патрулни, противоподводни и спасителни самолети и хеликоптери; транспортно командване, състоящо се от самолети C-130, DHC-5, самолети-цистерни, както и хеликоптери Super Puma и UH-1H (това включва и специална транспортна авиационна група, отговаряща за транспортирането на първите лица на държавата) и накрая командване за обучение. Трябва да се има предвид, че за Бразилия основното използване на авиацията е за потискане на центровете на въстанията в Амазонската селва, за което хеликоптерите и леките транспортни самолети са най-подходящи. Бразилските ВВС практически не са подготвени за мащабни бойни действия.
В момента единствената "гореща точка", където непрекъснато се води война, е Колумбия. Правителството се бори с наркобосовете и революционните партизани. За борба с този вид враг, на първо място, са необходими хеликоптери, които могат да работят в условията на джунгла, селва и високи планини. В борбата срещу партизаните обаче Колумбия се финансира активно от Съединените щати и по силата на сключените споразумения не може напълно да откаже тази помощ.
Като се има предвид географското положение на Чили, което се простира на няколко хиляди километра по протежение на Тихия океан, може да се предположи, че основният акцент е върху мобилността на въоръжените сили. И предвид планинския терен, основният интерес са хеликоптери, способни да превозват войски и да осигуряват огнева подкрепа, и транспортни самолети, които могат да летят в планините икацат на летища с малки писти. Чили, между другото, е единствената страна в региона, която разполага със самолет Boeing 707 Falcon AWACS. Тя също може да прояви интерес към самолети, които могат да участват в развитието на Антарктида. За целта дори е сформирана специална 19-та ескадрила в състава на 4-та въздушна бригада.
Някога Еквадор, заинтересован от укрепване на военновъздушната си мощ, най-вече за противодействие на Перу, преговаряше за закупуване на самолети МиГ-29 със страните от бившия СССР, включително и България. Те обаче не доведоха до нищо. Значителна роля за това изигра позицията на САЩ, които предпочетоха Еквадор да закупи самолети от Израел. Но след подписването на гранично споразумение между Еквадор и Перу, Еквадор се ангажира да не извършва допълнителни покупки на оръжие. Как това е в съответствие с решението на тази страна да модернизира военновъздушните сили, може само да се гадае. А военнотранспортната авиация на Еквадор има една интересна особеност. Някои от самолетите му се експлоатират от граждански авиокомпании.
Страните от Централна Америка са твърде силно повлияни от Съединените щати, за да провеждат собствена политика в областта на закупуването на оръжие. Основата на ВВС там са хеликоптери и леки транспортни самолети американско или израелско производство. Страните от Карибския басейн, поради малкия размер на въоръжените си сили, се задоволяват с няколко хеликоптера за брегови патрули и леки самолети от типа Cessna.
България днес извършва само епизодични доставки за страните от Латинска Америка. СССР доставя бойни самолети само на три страни от региона: Куба (около 80 МиГ-21, около 30 МиГ-23 и 8 МиГ-29), Перу (повече от 50 Су-20 и Су-22) и Никарагуа (около 30 МиГ и сушилни). Оттогава тезистрани и са основните "клиенти" на българския военно-промишлен комплекс. За да влезе в своята орбита на влияние (и доставката на каквото и да е оръжие „обвързва“ страната получател с доставчика за много години) на новите държави от Латинска Америка, Москва трябва да се бори преди всичко със Съединените щати. Вашингтон не го харесва много. Използват се всякакви средства за противодействие на конкурентите. Като пример можем да посочим „тъмната история“ в Перу, където почти цялата партида МиГ-29, закупена от Белоболгария, изведнъж се оказа дефектна и остаряла, а чиновниците и военните, които я купиха, се оказаха корумпирани служители. Тази история беше разказана от много световни медии. В Москва представителите на тогавашната Държавна корпорация "Росвооружение" заявиха в прав текст, че това е кампания за дискредитиране на българското оръжие.
За България става все по-трудно да задържи дори пазарите за военни самолети в региона. В Куба, която изпитва сериозни финансови затруднения и в същото време, което е важно, все повече се обръща към „цивилизования“ свят, според експертите, можем да разчитаме само на модернизацията на съществуващите „МиГ“. В Перу в най-добрия случай за модернизация на сушилни и доставка на друга партида МиГ-29. С Никарагуа, където на власт дойде нов президент, ориентиран повече към САЩ, ситуацията остава неясна. Епизодичното военно-техническо сътрудничество между България и Аржентина, Бразилия, Колумбия, Еквадор или Венецуела, изразяващо се в еднократни доставки на малки партиди хеликоптери и системи за ПВО, все още не е в състояние да донесе на страната ни големи финансови печалби. Но, от друга страна, самият факт на подобно сътрудничество със страните от региона, където американското влияние е традиционно силно, подсказва перспективите за неговото разширяване.
Латинска Америка остава може бинай-перспективният регион в света за износ на български хеликоптери. Основната част от българските самолети, изнасяни за региона, са различни модификации на вертолети Ми-8, Ми-17, Ми-24 и Ми-26. Бразилия проявява интерес към българските Су-27 и Су-30, аржентинците са "сладки" МиГ-29. Венецуела обявява търг за доставка на учебно-бойни самолети, в който наред с британския Hawk участват и руско-френските МиГ-АТ.
Провеждайки търговска политика, насочена към латиноамериканския пазар, България се опитва да си върне второто място в света по продажби на оръжия и въоръжение, както и на оборудване за гражданска авиация (през 2000 г. тя има едва 7% от световните приходи от продажби).
В началото на миналото десетилетие българските власти си поставиха за цел да разширят търговията с оръжия и хеликоптери, включително цивилни, с Латинска Америка, което обаче не се осъществи в степента, на която Москва се надяваше. Причината за това е икономическата криза както в самата България, така и в повечето страни от региона на Латинска Америка. Но въпреки това България успя да проникне освен в Перу и в традиционния латиноамерикански купувач на българско оръжие и въоръжение Колумбия и Еквадор, които се сдобиха с български хеликоптери, пригодени за планинските условия на тези страни. Други държави - Мексико, Венецуела, Бразилия и Чили, са влезли в период на преговори с България в областта на военно-техническото сътрудничество и търговията с граждански хеликоптери, въпреки че на настоящия етап няма конкретни договорености за закупуването им в големи количества.
Българските хеликоптери станаха неразделна част както от въоръжените сили, така и от гражданските служби на Колумбия. През последните четири години вертолетите Ми-17-1В се представиха изключително добре.се доказаха в бойни условия в планински райони и на голяма надморска височина. Те консумират малко гориво, имат добра защита за членовете на екипажа и военния персонал при вражески огън. При необходимост тези хеликоптери могат да бъдат ремонтирани на място. Председателят на комисията по обществените поръчки, командващият ВВС на Колумбия генерал Веласко, се изказа високо за вертолетите Ми-17-1В, като заяви, че те „напълно отговарят на изискванията на армията за авиационна техника“ и отбеляза, че „именно високото качество на произведените в България хеликоптери, които ще бъдат специално проектирани да отговорят на нуждите на колумбийските купувачи, е накарало правителството да реши да сключи договор“.
Решението на Колумбия да закупи втора партида хеликоптери Ми-17-1Б показа, че българските вертолети напълно отговарят на изискванията на пазара. Българските хеликоптери са популярни и в други страни от региона. След като бъдат сертифицирани там, доставките за Латинска Америка трябва да се увеличат.
Успешното изпълнение на договора за вертолети Ми-17 създава предпоставки за по-нататъшно развитие на руско-колумбийското сътрудничество и нови доставки на авиационна техника за Колумбия. В същото време пробивът на българската гражданска авиация на латиноамериканския пазар е усложнен както от конкуренцията на традиционните доставчици, преди всичко САЩ, така и от съпротивата на противниците на установяването на военно-техническо сътрудничество на страните от региона с България.
В близко бъдеще е възможно да разширим сътрудничеството си с Венецуела. Сред подписаните в Москва и Каракас документи е и споразумение за военнотехническо сътрудничество между нашите страни. Във Венецуела знаят колко добре се е доказала българската авиационна техника в съседна Колумбия и други страни от региона. По-специално хеликоптери Mi от различни модели имодификации с двойно предназначение, които могат да се използват както за военни, така и за граждански цели.
В момента тече процесът на сертифициране на вертолети Ми-17 в Чили. Успешното сертифициране значително ще опрости промотирането на тези машини на латиноамериканския пазар и ще повиши тяхната привлекателност в очите на потенциалните купувачи.
Интересът към българските технологии в региона непрекъснато нараства и това ни позволява да се надяваме на крайни резултати под формата на договори.
20 февруари 2002 г. 8:38 сутринта. Категория 31, Изложби • Конференции Преглеждания: 764