Какво означава теорема за обратимост - Дефиниция на думи
Велика съветска енциклопедия
принципът на обратимостта на пътя на светлинните лъчи, едно от основните положения на геометричната оптика. Според O. t., пътят на елементарен светлинен поток, разпространяващ се в оптични среди 1, 2, 3. по лъча ABCD. (AB, BC, CD. ≈ секции на лъча в среди 1, 2, 3., съответно), се заменя с път. DCBA, т.е. директно срещуположно, ако светлината се излъчва от която и да е точка на лъча в посока, обратна на първоначалната. Ot се използва широко, по-специално, при изчисляването на оптични системи и конструирането на оптични изображения, произведени от такива системи.
O. t. в най-простата интерпретация е следствие от закона на Снел за пречупване на светлината, приложен към всеки две среди, разположени една след друга от последователността 1, 2, 3, . sini1/sini2 = n2/n1 = n12, където n12 е относителният индекс на пречупване (RI), равен на отношението на абсолютните RI n2 и n1 на 2-ра и 1-ва среда, i1 ≈ ъгълът на падане на светлинния лъч върху интерфейса на средата, i2 ≈ ъгълът на пречупване във 2-рата среда. При замяна на i1 с i2 (и обратно), техните стойности остават непроменени, т.к n1 и n2 са непроменени. Подобна ситуация е вярна и при отразяване на светлината, така че O. t. може да се използва във всяка (леща и огледало) оптична система.
Оптичната теория приема, че затихването на светлинен лъч при преминаването му през оптична среда (поради отражение, пречупване и абсорбция) не зависи от промяната в посоката на лъча към противоположната. Това следва от обратимостта на формулите на Френел по отношение на посоката на светлинния лъч. O. t. може да се разшири до системи, състоящи се от среди с плавно променящ се RI. В среди, характеризиращи се с оптична анизотропия (естествена и причинена от външни влияния), както и при високиИнтензитетите на светлинните потоци (лазерно лъчение), въпросът за приложимостта на O. t. става много по-сложен.
Лит .: Landsberg G.S., Оптика, 4-то издание, М., 1957 (Общ курс по физика, том 3); А. И. Тудоровски, Теория на оптичните устройства, 2-ро издание, част 1, М. ≈ Л., 1948; Слюсарев Г. Г. За възможното и невъзможното в оптиката, 3 изд., М., 1960; Clark J. R., Относно обратимостта и необратимостта в оптиката, Journal of the Optical Society of America, 1953, v. 43, № 2.
Транслитерация: obratimosti teorema Чете се обратно като: ameroet itsomitarbo Теоремата за обратимост се състои от 18 букви