Какво се случва след изборите
Отборът победител успешно изигра патриотичната карта в страна, в която много хора възприемат понятието „патриотизъм“ като велика сила, като необходимост от безкрайно изграждане на военната мощ на държавата, която, заобиколена от врагове, носи своя специален и велик месия в света. Традиционно българите са възпитавани в този дух от властимащите. Ревностен в тази посока и Владимир Путин. Винаги и особено по време на предизборна кампания.
Неслучайно той се появи пред десетки хиляди свои съмишленици в деня на защитника на Отечеството. И цитирайки "Бородино" на Лермонтов, завършва речта си с думите: "Битката за България продължава!". Битка! Срещу кого и за какво? Не за съществуването на страната, разбира се (нищо не я застрашава), а за изключителността на българския път в съвременния свят. Бедата обаче е, че този път не води към бъдещето, а към миналото – във времето на Александър III и Николай II. Пак неслучайно в последните седмици на предизборната кампания многомилионната българска аудитория беше захранена с псевдодокументални филми, окарикатуряващи всички, които смениха прогнилата самодържавна монархия – депутати, кадети, социалисти, Керенски, Ленин, работещ с немски пари, Троцки, изпълняващ американска поръчка и т.н. В навечерието и в деня на изборите те пуснаха Бялата гвардия по RTR (доста слаба адаптация на романа на Булгаков, трябва да се отбележи), а преди това поканиха московския елит да обсъдят филма, който никой още не беше гледал, и се опитаха да сплашат зрителя. Ако уж масовите протести срещу Путин, насърчавани от Запада, не спрат, България ще бъде изправена пред революция и гражданска война. По-активно от другите прокара тази идея, разбира се, Никита Михалков. Веднага след победата на Путин, така да се кажепотвърждавайки готовността си да продължи заявения по време на предизборната кампания курс за изключителност на българския избор, той цитира стиха на Есенин за Русия, която е по-мила за поета на божия рай. Не универсалните, а конкретно българските ценности са приоритет за Путин. И най-важното: погледът му не е насочен напред, а назад.
Несъмнено в България има много ценности, които завинаги трябва да останат в съкровищницата на най-високите човешки постижения. Велика българска култура, преразпределителна селска общност, жертвоготовно служеща на народното благосъстояние интелигенция. Но днес не говорим за тях. Общото ниво на култура в България сега, уви, е под долната граница, общността отдавна е унищожена, интелигенцията не е на почит. Дори Православната църква, служеща на интересите на кесаря [1] от времето на цар Петър, днес не е в състояние да даде на българския народ така необходимата му духовна храна в необходимото количество. Само самодържавието запазва своята сила и всеобхватно влияние върху делата и дори мислите на българите. Стойността, разбира се, но качеството му, от гледна точка на съвременните нужди на страната и света, е много, много съмнително.
Както и да е, изборите минаха. И въпреки че предизборната кампания очевидно беше далеч от идеалната, лозунгът "За честни избори!" вече не е от значение. Смятам, че опозиционерите трябва да променят парадигмата на своите искания. Ако искат демократични промени, тетрябва да търсятзаконова промянана цялата система на държавно управлениеи най-вечеликвидация на автокрацията. Искането за създаване на парламентарна република може да обедини парламентарната опозиция с извънпарламентарната.Не само либералите, но и комунистите, и "мироновците", и дори "жириновците" са обективно изключително заинтересовани от прехода от президентски къмпарламентарна република. Президентските избори трябваше да убедят лидерите на тези партии, че никой от тях няма да може да пробие до поста държавен глава в близко бъдеще. Но някои от тези партии могат да участват в съставянето на коалиционно правителство от парламента след следващите (надявам се предсрочни) избори за Дума. Същото важи и за Яблоко, и за партията на Прохоров, и за Парнас. Ситуативното обединение на всички опозиционни сили в подкрепа на парламентарна република е възможно и най-вече необходимо[2].
Искането за конституционни промени трябва да бъде в основата на платформата, която опозицията ще защитава в преговорите с екипа на Путин. Такива преговори са задължителни. Със сигурност новият президент ще може да се съгласи само с онези промени, които само леко ще ограничат неговата автокрация[3]. Ноняма да е възможно да се промени Основният закон без компромис с властите - той е зле написан, но добре защитен от редица конституционни разпоредби. Опозицията трябва да постигне максимума, т.е. парламентарна република, нокато минимално изискване да се настоява за „правителство, което се формира от парламента и е отговорно пред него“[4]. С мнозинство в Думата днес Путин може по принцип да приеме това искане. Разбира се, само под натиска на достатъчно мощни протестни акции и съответните демарши на думската опозиция. На публичните демонстрации като основен може да бъде изтъкнат лозунгът „Долу автократичния президент!“, или по-просто: „Долу автокрацията!“. В същото време, разбира се, опозицията трябва да продължи да настоява за предсрочни парламентарни избори и да не забравя за освобождаването на "затворниците на съвестта".
Изглежда, че на първо място опозицията ще трябвада създаде организационен комитет,координиране на действията на различни политически сили в подкрепа на парламентарната република. Принципно важно е, че в него влизат представители на ръководните органи на водещите партии както на извънпарламентарната, така и на парламентарната опозиция.
Нуждаем се и от постоянен изследователски център(със собствен интернет портал), който да включва политолози, социолози и юристи с подходящ научен и практически опит, готови да работят по програма за преструктуриране на системата на публичната администрация. Можем да започнемс конференция (за предпочитане под патронажа на Горбачов) с участието на Явлински, Прохоров, Генадий Гудков, Рижков, Пономарев и евентуално други, както и 10-15 политолози и социолози , известни с публикациите си по темите за възможна политическа реформа. Важно е конференцията да се проведе възможно най-скоро и по такъв начин, че приетата на нея резолюция да получи най-широко отразяване в медиите. Ако конференцията успееда изработи единна програма на демократичната опозиция, тя първо трябва да бъде съгласувана с комунистите и „жириновците“,аслед това да започне да се обсъжда с екипа на Путин.
Очевидно пазарлъкът с властта може да бъде успешен само ако опозицията успее да координира усилията си и ако протестните действия продължават и се разрастват. В този случай в страната ще се развие съвсем различна политическа ситуация.Със сигурност ще се появи пукнатина вътре в управляващата коалиция(най-вероятно между нейната великодържавна националистическа част и т.нар. „модернизатори“).Освен това нови партиище пробият в Думата (например вече споменатата партия на Прохоров, Яблоко, Парнас, възможно е „новата левица“). Ако се случиследващата Дума ще може не само да състави коалиционно правителство, но и да принуди екипа на Путин да тръгне за конституционни реформи. И тогава, дай Боже, България ще стане ако не парламентарна, то парламентарно-президентска (като Полша) или президентско-парламентарна (като Франция) република. В страната няма да има автокрация, борбата за демокрация, включително за честни избори, ще бъде много по-ефективна от днешната.
[1] Показателна в този смисъл е активната пропаганда в медиите в предизборния период на трудовете на философа-монархист Иван Илийн, който се опитва да оправдае богословски държавното насилие, както и показаният наскоро по телевизията новинарски сюжет за това как настоятелят на църквата освещава „боен кораб“ – смъртоносна балистична ракета на полигона Плесецк.
[3] Въпреки че в екипа му има хора, които са готови на сериозен пазарлък с опозиционните сили. Вижте статията на Борис Межуев в „Независимая газета“, където има следната фраза: „Тъй като фракцията „Обединена България“ в Думата от 6-ти свик вече не може да бъде опора на Владимир Путин нито в идеологически, нито в репутационен смисъл, а всички опозиционери вече се обявиха за предсрочно разпускане на долната камара на парламента,оптималният първи ход за фаворита в президентската надпревара ще бъде след сериозен политически пазарлък също обещават преизбиране на Думата и обявяват началото на ревизията на конституционния модел на власт.
[4] Нека ви напомня, че преди февруари 1917 г. именно това искане на либералната и ляволибералната опозиция беше отхвърлено от Николай II, след което революцията стана неизбежна. Има надежда, че днес управляващият елит няма да иска да последва печалния пример на последния цар.