Какво заплашва присъединяването на Казахстан към СТО или защо е невъзможно Казахстан да се присъедини към СТО (аналитичен
08.04.13Какво заплашва присъединяването на Казахстан към СТО? или защо е невъзможно Казахстан да влезе в СТО (аналитичен материал на Информбюро kz)
За съжаление по-голямата част от населението не осъзнава, че ни очаква катастрофа от влизането в СТО. Текущото състояние на основните сектори на икономиката на Казахстан не им позволява да се конкурират със западните корпорации, останките от индустрията всъщност не произвеждат стоки, които се търсят на световния пазар, а нейните дълготрайни активи са износени с 70-80%. Вътрешният пазар също е оголен - повечето промишлени стоки и храни се внасят отвън и окончателното му завземане - основна цел на западните партньори - стана съвсем реално и лесно постижимо. Съдържанието на изискванията към Република Казахстан направи преговорите за присъединяване на страната към СТО секретни. Нито населението, нито ръководителите на повечето предприятия, нито дори депутатите знаят какво точно е приело правителството. Тайната дипломация нямаше да е необходима, ако ползите за икономическото развитие на страната бяха очевидни. Въпросът тук е, че както следва от заключенията на повечето експерти, присъединяването на Казахстан към СТО не само ще консолидира периферния характер на казахстанската икономика, но и ще нанесе тежък удар на цялото национално производство. Правителствените лобисти за присъединяването на Казахстан към СТО, въпреки всички доказателства за колапса на казахстанската икономика, продължават да оправдават необходимостта от присъединяване към СТО, като според тях се появява възможността за „достъп до световните пазари за нашите стоки и услуги“. Не казват обаче кои наши продукти се търсят на световния пазар. Нашият пазар е много вкусна хапка за западните страни, затова се опитват да ни вкарат в СТО. В същото време не бива да забравяме, че това е СТОсъщо система за контрол на финансовите потоци и финансовите системи”
В казахстанския селскостопански сектор няма нито хора, нито техника, нито специалисти, нито дойно стадо, както се казва, нито кон, нито вол. Смазаха всички с данъци, мита, цени, един тон зърно в момента струва 40 хиляди тенге, а за да изхрани едно прасенце, фермерът има нужда от 1-1,5 тона зърно, а това вече излиза 40-60 хиляди тенге (това не се брои човешкия труд) изкупната цена в селото е просто смешна и е само 600 тенге за 1 кг, теглото на прасенце е 70-80 кг годишно, умножаваме 75 по 600 и получаваме 45 000 хиляди тенге.Това е ярък пример за това, че стана нерентабилно да се занимаваш с месо в провинцията, но всъщност има целенасочено унищожаване на производството на месо ... Навсякъде има само непрекъснати загуби, с изключение на сектора на суровините, където много неща се слагат в джобовете. Селското стопанство може дори да фалира.
Днес плодородието на нашите земи е значително намалено и средно 2,5 пъти по-ниско от това в Европа, Америка, Австралия, които са в по-благоприятни климатични условия. Тези страни са напълно самодостатъчни с храни и провеждат интензивна политика за завладяване на нови пазари, включително вътрешния пазар на Казахстан. Страната ни вече загуби продоволствената си сигурност, закупувайки около 50% от хранителните продукти от чужбина.
Водещите страни, интензивно развиващи световните пазари, внимателно поддържат много високо ниво на самозадоволяване с хранителни продукти. Например в САЩ и Франция това ниво е над 100%, в Германия – 93%, в Италия – 78%. Дори Япония, бедна на плодородни почви, поддържа ниво на самозадоволяване от 50%. В Япония например вносът на ориз е напълно забранен. И това въпреки факта, че се продава на вътрешни цени на ценинадвишава световните 6-8 пъти.
намаляването на вносните мита ще направи нашите земеделски предприятия абсолютно непривлекателни за чуждестранни инвестиции. Техните продукти ще бъдат неконкурентоспособни на вътрешния пазар, така че за чуждестранните инвеститори ще бъде много по-изгодно да инвестират в "Буш крака" или аржентинско говеждо, което ще отиде на казахстанския пазар без никакви митнически бариери. За да се компенсират тези загуби, е необходимо да се отделят милиарди тенге от бюджета на свиневъдите и производителите на говеждо месо, което ще удари тежко нашия бюджет в навечерието на нова криза. Докато световната икономика навлиза в нова фаза на глобална рецесия, кризата в еврозоната се разраства и потокът от спекулативни капитали към САЩ се засилва, почти сигурно е, че цената на петрола може да падне до $75 за барел до края на лятото, което ще провокира обезценяване на тенге до 180 тенге за долар и спад на жизнения стандарт на населението с 10-15%. Дори растящите и постоянно високи цени на петрола днес не са в състояние да помогнат на казахстанската икономика, парализирана от корупция и монопол, а присъединяването към СТО ще провокира колапса на казахстанската икономика в дълбока криза и унищожаването на останките от високотехнологични индустрии, дори и при много благоприятна външна среда. Но не само селскостопанският сектор, но и много други сектори на икономиката на Казахстан ще бъдат застрашени поради премахването на защитните бариери и намаляването на тяхната конкурентоспособност. Казахстанската индустрия ще трябва да се конкурира не с абстрактни средни чуждестранни компании, а с най-силните глобални играчи - в края на краищата точно такива компании имат волята и достатъчно ресурси да завладеят отворените пазари в Казахстан. Някои от тях вече работят повече от успешно на казахстанския пазар - P&G, Mars, Coca-Cola,Unilever, BP, Texaco, GM, Boeing, Sony, Philips, LG и много други. Според експерти най-уязвимите отрасли са:
Повечето от тях ще намалят конкурентоспособността с неизбежни загуби поради т.нар. хармонизиране на цените на енергията със световните цени.
Нашата лека промишленост ще пострада много. Ако вече Китай наводнява нашите пазари със своите стоки, то след присъединяването си към СТО китайците със сигурност лесно ще „победят“ не само ЕС, но и местните производители.
Присъединяването към СТО е голяма заплаха за малкия и среден бизнес, недоразвитите предприятия, които няма да издържат на конкуренцията и в резултат на това ще се увеличи безработицата, която и без това е доста висока.
По този начин отварянето на казахстанския вътрешен пазар и даването на предпочитания на чуждия капитал заплашва да срине националната икономика. Улеснен износ на суровини и беззащитен пазар - това ще е общият резултат от приемането на страната в СТО. Поражението на много казахстански производители ще доведе до спад в реалните доходи на населението, което ще отслаби вътрешния национален пазар. В този случай дори подкрепата за вътрешното потребление ще работи за външните производители. Застрахователният пазар вероятно ще бъде напълно заловен от чуждестранни застрахователи със значително повече капитал от местните компании.
Услуги като консултантски, правни и медицински услуги са под реална заплаха от пълно поглъщане от западни фирми. Туристическият бранш също ще пострада.
В резултат на това пробив в СТО ще хвърли Казахстан във валутна криза. Чуждестранните плащания и ръстът на вноса ще разредят златните и валутните резерви и, според експерти, след две години ще ги намалят до ниво, което прави неизбежно по-мащабно и разрушително, отколкото през 90 г.на годината. Алтернативата е само една - нови външни заеми. Но е напълно възможно те да бъдат обусловени от отстъпки в политическата и икономическата независимост. Сериозни проблеми ще възникнат в областта на интеграционните процеси на страните-членки на ОНД и Митническия съюз поради необходимостта от промяна на цялата система от преференции, предоставени в рамките на Общността в областта на търговията и услугите. Напълно възможно е Митническият съюз на страните от ОНД да се разпадне. СТО само формално предоставя на държавите равни условия за развитие. Либерализацията на външната търговия работи в интерес на по-развитите икономики, преди всичко на САЩ и западноевропейските страни. СТО осигурява господството на техните монополи и подчинява развитието на националните икономики на техните интереси. СТО се отличава с двойни стандарти. Правилата на СТО са предназначени да подкопаят позицията на конкурентите на западните корпорации. Трябва да се помни, че СТО изгражда своята политика съвместно с Международния валутен фонд - известен лобист на интересите на САЩ. „Прониквайки“ в „американоцентричната“ световна икономика, ние споделяме не само нейните проблеми (например далеч от хармоничните отношения между долара, еврото, йената и в бъдеще юана), но и отговорността за политическия компонент на макроикономическите процеси. Няма нужда да ни окупират, нашето правителство само ще докара цялото богатство на страната в краката на "златния милиард".
Вместо да се грижат за развитието на нашата индустрия, селското стопанство, вместо да финансират развиващите се предприятия, научните разработки, да стимулират повишаването на нивото на образование на населението, да образоват по-младото поколение, властите се опитват да станат „по-близо до света“, напълно променяйки сферата на образованието по европейски начин, „тъпчейки“ растящите умове с нискокачествени американски филми, книги, одобрявайки откриването на чуждестраннифабрики на територията на страната с минимална подкрепа за родно производство, внос на стоки от чужбина, които изместват родните и др. Присъединяването към СТО е последната стъпка по пътя към краха на Казахстан и почти официалното му признаване като „суровинен придатък“ на капиталистическия свят“,
Присъединяване към СТО какво ще стане.
1) Превръщането на Казахстан в суровинна колония на Запада
Присъединяването на Казахстан към СТО означава окончателна загуба на финансово-икономически, научно-технически, индустриален, държавен, ресурсен, хранителен и фармакологичен суверенитет
2) Колосални икономически щети и бюджетни загуби
3) Загуба на контрол върху природните ресурси и недрата
Като се ангажира да предостави на глобалните корпорации равен достъп до казахстанските природни ресурси и недра, Казахстан ще загуби контрол над природните ресурси и ще прехвърли недрата на глобалните монополи - свръхпечалбите от петродолари ще се окажат в джобовете на чужденците, а бюджетът и населението ще останат без природна рента.
4) Укрепване на външното управление на финансовата система и икономиката на Казахстан
Казахската финансова система и банковият сектор най-накрая ще попаднат под контрола на международни банки и глобален спекулативен капитал, а цялата икономика ще работи за поддържане на доларовата пирамида от дългове и осигуряване на долара с ресурси. Ще има юридическа регистрация на дългогодишното външно управление на икономиката и финансовата система на Казахстан, окупирана от компрадорската олигархия и транснационалния капитал.
5) Деградацията на пазара на труда, притокът на евтина работна ръка и обедняването на населението
6) Загубата на икономическа, парична, финансова и продоволствена сигурност на Казахстан не еще получи обещаните преференции и ще се превърне в бунище на ГМО
7) Казахстан ще седи още по-здраво на иглата на външните заеми и износът на капитал ще се увеличи
8) Ускорен ръст на тарифите на естествените монополи и приватизация на публичния сектор
Изготвен от аналитичния отдел на Информационното бюро kz съвместно с учени от Казахстан и България.