Камышная Елена Степановна - поетеса, член на Съюза на журналистите в България - авторска страница
Японски мотиви
Не намирам покой в съня си, Не мога да се разделя с тревожната си мисъл. Пролет и нощ. Но днес сънувам, Че цветята са започнали да се рушат навсякъде.
1 Мрачна тревога бълбука, Толкова ми е зле - не мога да устоя, Сякаш сърцето ми иска да се изтръгне И да се разпръсне във вятъра без следа.
2 Но защо е такава глухота през пролетта, Когато земята е покрита с цветя, И в ясното небе има чудна звезда В цялата си синкава красота?
3 Сънувам есен, замръзнала река, Листата започна да се рони навсякъде, И - ти, твоята любима ръка. Добре сме. Но трябва да се разделим.
Като в купчина мек натрупан сняг Потопи горящи бузи - Така се влюбва!
Страхувам се от любовта, но не и от самата любов - Порите глухи, когато тя си тръгва. Тогава просто няма с какво да живея, Душата не намира подслон.
Сбогом, смели мечти, В болезнената свобода на измамата. Защо сме ти и аз сега, Ако е паднало булото от мъгла?
Тази измама не трая дълго, Където лелеях вярност към теб, Моя отрова, моя дрога... Свободен съм пак да обичам безмерно!
Като краищата на коланите - наляво и надясно Първо се разминават, за да ги вържем, Та ще се разделим с теб - но наистина, Само за да се срещнем отново!
Ако се разделим, тогава завинаги, И не свързвайте краищата и разстоянията, И ако понякога пресичаме пътища - Бившите желания няма да пламнат. Очарованието отмина, И отсега нататък няма да слушам гласа, Наранено е крилото на птицата, Вечно го тегли да падне на земята. И - не лесно, но - реши: Създадени сме за раздяла ... И възелът на колана за дълго време Беше вързан само за срещи.