Категории на диалектиката
д) възможност – реалност;
Единично и общо.
Категориите "единично" и "общо" служат като стъпала в познанието на реалността.
Общи- това е едно, в много отношения обективно съществуващо сходство на характеристиките на единични обекти, тяхната еднаквост в някои отношения.
Общо- (къща, дърво и т.н.) винаги се представя не от конкретни обекти, явления, а от характеристики на тяхното сходство, сходство.
Диалектиката на индивидуалното и общото се проявява в тяхната неразривна връзка.
Общото не съществува само по себе си, в „чист” вид.То е неразривно свързано с отделното, съществува в него и чрез него.
Единственотое включено в един или друг клас обекти, съдържа определени общи характеристики.
Оказва се, че отделен обект не е просто „съсирек“ на индивида, той винаги има нещо общо по един или друг начин.
Диалектиката на индивида и общото е изразена на език, който има мощна способност даобобщава.
Външен вид и същност.
Външният вид и същносттаса различнинивапознаниеобективна реалност. Те изразяват съотношението на външно и вътрешно в явленията.
Явления–това са външни, наблюдаеми, променливи характеристики на обекти и явления.
Същност-вътрешна, дълбока, скрита, относително устойчива страна на обект, явление, процес, която определя неговата природа.
Външният вид и същността са диалектически свързани противоположности. Те не пасват един на друг.
Хегел подчертава, че непосредственото битие на нещата е кора, воал, зад който се крие същността, а Маркс пояснява: ако формата на проявление и същността на нещата пряко съвпадаха, тогава всяка наука би била излишна.
Заедно сПо този начин, ако явлението и същността не бяха взаимосвързани, тогава познаването на същността на нещата би било невъзможно.
Същността се разкрива във явления, а феноменът е проявление на същността.Например човешките болести (същности) се проявяват чрез болезнени симптоми (феномени). Но цялата сложност на диагностиката на заболяването се крие във факта, че едни и същи явления (температура, главоболие и т.н.) могат да бъдат присъщи на заболявания, които са различни по същество. По този начин явлението може да маскира същността, да подведе.
Познаването на същността се постига чрез познаване на явлението.
Категориите явление и същност са неразривно свързани. Едното от тях предполага другото. Диалектическата природа на тези понятия се отразява и в тяхната гъвкавост, относителност: даден процес се явява като явление по отношение на по-дълбоките процеси, но като същност - по отношение на собствените си проявления.
Такаявлението и същността са понятия, които показват посоката, пътя на вечното, безкрайно задълбочаване на човешкото познание. Апроцесът на познание-е непрестанното движение на мисълта от повърхностното, видимото, към все по-дълбокото, скритото - към същността!
Понятието "форма" най-общо изразява начините на съществуване на различни видове битие (структура, въплъщение, трансформация).
Форма- принципът на реда, начинът на съществуване на това или онова съдържание.
Съдържанието и формата на понятието са диалектически. Те изразяват различни, но неразривно свързани аспекти на една и съща тема.
В действителност формата е неотделима от обекта. Това е неговата повече или по-малко стабилна организация.
В същото време има относителна самостоятелност.
Необходимост и шанс.
Възможност и реалност.
Възможност-това е предпоставка за появата на определено явление, неговото потенциално съществуване.
Причина и разследване.
Детерминизмъте учениеза обективна, закономерна връзкаивзаимозависимостна явленията от материалния и духовния свят.
Детерминизмът е едновременно научен метод и начин за обяснение на явленията в заобикалящия ни свят, тяхната причинна природа.
Самото понятие "причинно-следствена връзка" става по-сложно през 20 век. Преди това науката беше доминиранаот механистичния детерминизъм,който се характеризираше с много строго разбиране на причинно-следствените връзки, изключващо случайността. Всички процеси се определят от предишното състояние на явлението, поради което се прави изводът за възможността за точно прогнозиране на развитието на явлението.
Животът показва, че принципът на статичната детерминация по-скоро отразява обективно сложния, многовариантен характер на социалното развитие.
Съвременното разбиране на детерминизма, основано на най-новите постижения на науката (по-специално, изследването на характеристиките на микросвета), изхожда от факта, чепричината и следствието не е задължително да бъдат свързани с твърди и недвусмислени връзки.