Като Бука и Бяка ... или Брат за Бука (Олга Колпакова) - прочетете книга онлайн безплатно в Bookz
Как Бука позна името
- Еха! - каза Бука, гледайки корема на майка си. Коремът на мама беше голям, сякаш беше изяла топката на Бъки. Или по-скоро теглото на баща ми: на майка ми беше трудно да ходи с такъв корем.
- И какво ще правим? – попита Бука, докосвайки майка си.
„Раждане“, уверено отговори мама.
- От гледна точка на? - Бука не разбра що за събитие е - да родиш.
„Бука, скоро ще имаш братче“, обясни мама. - Искаш ли да имаш брат? Сега е в корема, но скоро ще се роди.
Бък се замисли. Всъщност тя беше сигурна, че всички деца са извадени изпод леглото. Тя ясно си спомняше, че родителите й я бяха намерили под леглото. Дори от време на време поглеждаше там: нов бук ли не е поникнал?
- Странно място си избра - почеса се Бука по главата - това братче. Но готино. Не бих си помислил да се скрия там. Не е ли много тъмно?
"Не", каза татко. - Мама рядко държи устата си затворена, така че светлината стига там нормално.
- Е, той също яде добре - татко се включи активно в разговора, дори остави нощната лампа, която щеше да ремонтира.
Мама обясни на Букет, че бебето в корема яде това, което яде мама.
Бука влезе под леглото й, извади тайна кутия и занесе шоколадов бонбон на майка си.
- Хайде - помоли тя майка си, - почерпи брат си.
Мама яде, а Бука се увери, че бонбоните не се сещат да се отклонят настрани. Когато бонбоните паднаха в стомаха, братът почука отвътре с пета - вероятно каза "благодаря". Бука също искаше да почука, но майка й не й позволи. „Тя ще се роди скоро, тогава ще играете“, каза тя.
- И как ще се роди оттам? – попитаБука. - Имаш жив
Ето откъс от книгата. Само част от текста е отворен за свободно четене (ограничение на носителя на авторските права). Ако книгата ви е харесала, пълният текст можете да получите от сайта на нашия партньор.