Къде да търся стихове за баба, която вече не е жива, Преглед на интернет доставчиците
Болката от загубата е непоносима, Твоето лице е пред очите ми. Искам да бъда с теб сега, Да чуя мекия ти глас. .
Без да усещам миризмата на смърт Не предвидих нашата раздяла Всички казаха: „Не вярвай на знаци“, Докато ти избледняваш в агония.
Вече не вярвам в очакванията, Сърцето ми беше вързано с болка завинаги, Ти не ми каза сбогом, Без да кажеш сбогом, затвори клепачи.
Върнах се при теб, ти знаеше, Защо не изчаках среща Прегърнах те за последно, Ти губеше съзнание все повече и повече ...
Липсваш ми толкова много, Целият в очите стоиш нещастен Понякога се случва толкова тъжно, Че летя към теб самотен.
Само че вече няма да ме срещнеш вкъщи Няма да прегърнеш с трепереща ръка. ...Така лекарят ми каза, че си в кома, Когато дойдох за теб сутринта.
КОГАТО ДУШАТА БОЛИ
КОГАТО ДУШАТА БОЛИ, КАКВО Е ЗА ТЯ БЛЯСЪК НА ДЕНЯ, КАКВО Е ТЪРПЯТЪТ НА ЗВЕЗДИ - КОГАТО ДУШАТА ГОРИ? КОГАТО Е ПЪЛНО С ОГЪН И БЯЛАТА СВЕТЛИНА НЕ Е ПРИЯТНА, КОГАТО ЗА СТОТИЦИ ВЕРСИ - КОВИЛ, ЕДИН КОВИЛ.
КОГАТО ДУШАТА БОЛИ И ЛЕДИ В СЪН - ЕЛА ПОНЕ ЗА МОМЕНТ, ДА РАЗКАЖЕШ ЗА ПРОЛЕТТА! ДЛАНТА ДОПИСНАЙТЕ ЗАСНЕДЕН ХРАМ И СЕ УСМИХНЕТЕ ТИХО, ПРОДЪЛЖЕТЕ СЕДЕМ ВЕКА.
ДА ПРИ ИЗГРЕВА НА ДЕНЯ, КАТО В ДЕТСТВОТО СИНЕ, ДА СЕ СЪБУДИШ, ДА ОБИЧАШ ВСИЧКИ И ДА ИЗБЯГНЕШ КРЪШНО В ОНЗИ НЕОБГРАМЕН СВЯТ, ЩО МИРИШЕ НА БИЛКИ, КЪДЕТО НЕБЕТО Е СИньо И ШИРОКО, ДА МЕСЕЦ В ОБЛАЦИ.
ДА ГЛЕДАШ ВЪВ ЛУДАТА ВИСОЧИНА И РАЗТВАРЯЩ СЕ В НЕГО, ДА НЕ ЗНАЕШ ЗА МЪКАТА, ЗА КАК ВСИЧКО Е ПО-СИЛНО, БОЛКАТА СТЯГА СЪРЦЕТО, А ДУШАТА Е ХЛАДНА, ЗА ЧЕ ЛЮБОВТА ИДВА, ЗА ДА СИ ТРЪГНЕ.
НЯМА ДРУГ РАСТЕЖ. СОЛТА Е НАМЕСЕНА В ЖИВОТА НИ - И МЕЖДУНАРОДНО ИЗПАРВА НИ ДИРЕКТНО В СЪРЦЕТО НЕЧИЯ БОЛКА. И АЗ МИСЛЯ, ЧЕ ПРОСТО НЕ СМЕ ДОСТАТЪЧНИ, ЗА ДА УМРЕМЕ ВРАНАТА. .
Искам да бъда до теб, Притисни се близо до гърдите си. Е, защо си мислех, Да си с приятели е много по-забавно? Приятелите изчезнаха, сякаш никога не се е случвало, Любовта от миналите години също се втурна. Само ти не ме забрави, Няма любов по-силна от майчината. Казах ти повече от веднъж, Колко съжалявам за отминалите дни, Причиних толкова много зло и болка И не оцених любовта ти. Но сега ние сме с вас заедно с Бог. Отвори ми очите и ми даде да знам, Че колкото и добри приятели да има, Само майката е най-скъпа от всичко на света. Не знам колко дни Бог е предвидил за мен, Но колко време няма да живея, По-силен от всички, в този широк свят, Ти.
В памет на моята баба - красиво стихотворение в памет на моята баба
Да седнем на верандата, Да поговорим за това и онова.
В хижата спряха печката отдавна, И все още мечтаете за миналото.
Спомняте си майка си, баща, който дойде от войната.
И дърпаш старата рана, Мечта, която никога не се сбъдна.
Виждал си много в живота си, Ударът на раздялата, стонът на смъртта,
Като изпрати сина си на полето, И как той не се върна.
Очите му, които предвещаваха Подкрепа, помощ и любов.
Бяхте безсрамно предаден, Вземайки отново надеждата със себе си.
И така седнах на верандата, Леко мечтаех за миналото.
Обичахте това място, Сега то остава само мечта.
Посветих това стихотворение на паметта на моята баба.
Автор на катрените е Едуин Востряковски.
Свързани теми
Предишни записи от текущия раздел
Олеся (гост) 2009-04-01 06:03:27 Благодаря за стиховете. Наскоро загубих един от най-близките си хора - БАБА. Много е трудно.
Маша (гост) 2009-05-26 22:34:48 Божекакво красиво стихотворение. Сетих се за баба ми, която НЕ Е. колко съм зле
rita (гост) 2009-06-17 19:40:35 много трогателен стих, споменът за нашите близки трябва винаги да остане в сърцата ни.
Аня (гост) 2009-08-21 22:44:08 Просто няма думи ..
wachtel 2009-08-22 09:55:05 трогателно, дълбоко, искрено.
ira (гост) 2010-01-07 17:51:35 Седя и плача((((((загубих баба си преди няколко часа((((
Яна (гост) 2010-05-22 00:38:40 и аз загубих баба си преди 4 години, но ме нямаше и сега все още постоянно плача за нея = (((((и стихът е просто прекрасен
lana (гост) 2010-06-04 23:25:38 и аз плача, много боли, когато загубиш любим човек.
Застанах до верандата, Една сълза изтече от очите ми Баба ми живееше тук, Моята скъпа кръв.
Веранда, веранда, коридор, Тук има малка кухня, И стая сред прозорците, И баба ми е жива.
Както в детството, тя нежно прегърна, Седна по-близо, до мен: „Кажи ми, как си?“ И погали с поглед.
Чувствам се толкова спокоен в душата си, От очите на любимата, Сгуших се по-близо до нея, в сън, О, как ми липсваше-
Нейната топлина и нежни ръце, Наставления и съвети, Любов и привързаност, сърцебиене, Понякога дори забрани.
Разбрах - живот в сън, И всичко ще изчезне скоро, "Моля те, върни се при мен, Ще забравя мъката"
Тя каза в отговор: „Не бъди тъжна, скъпа! Остави ме да си отида в живота, Аз съм жива в сърцата ти“
Баба (Маня) ме напусна завинаги.
И днес този стол е празен, На който си седял, И някой друг ще го вземе, Но това дори не е важното.
Няма да чуя молитвите ти, Толкова топло, толкова горещо, Толкова важно, толкова просто За деца и внучкавсеки.
Толкова е тъжно, че те няма, Очите ти са винаги топли и светли, Ръцете, винаги готови да прегърнат, Все пак няма друг като него.
Сега си на небето с Христос, Толкова дълго си мечтал за това, В този си земен живот Достатъчно си страдал.
Прости ни за факта, че понякога Ти беше толкова самотен В суматохата на удавяне празно Забравяме този, който ни е скъп.
И всички добри думи не са достатъчни, За да изразите благодарност За вашата голяма любов, Ти знаеше как да обичаш всички и всички.
Толкова искам да те прегърна И да те държа близо до себе си.