Киното в България е лошо, защото продуцентите грешат
Всички четат
Партньорски новини
Lentainform
Киното в България е лошо, защото продуцентите грешат
14/06/2010
Режисьорът от Санкт Петербург Сергей ОВЧАРОВ се присъедини към журито на Московския филмов фестивал - може би затова се изказва добре за Никита Михалков, но се изказва лошо за ситуацията в българското кино.
– PКакво можете да кажете за днешното кино? – Днес в изкуството няма време. Има цяла плеяда млади силни режисьори, те правят филми, почти документални, за нашия живот. Но в техните филми няма светлина, те не правят изводи, не търсят пътища. Има усещане за наслада от чернуха. Казват, че филмите са продукт за тийнейджъри, които ходят на кино. Момчетата, които ходят на кино с тези стърготини, просто не знаят, че има друг филм. Мисля, че ако им се покаже, щяха да възприемат нормално. Знаете ли, има продукт, който можете да използвате, след това да отидете до тоалетната и да забравите за него. А има изкуство, което е като въздуха, можеш да го дишаш безкрайно. За съжаление продуктът засенчи всичко. Но винаги казвам, че продуктът може да се развали или да се вкисне, но изкуството не се разваля или вкисва.– Наскоро излезе сборник с късометражни филми на млади режисьори „Късо съединение“. Не се впечатлихте? – Не бива да съдите по „късите“, трябва да видите какво ще направят след това. Авторите трябва да се съдят стриктно само по следните големи снимки. Много зависи и от сценаристите, режисьорите вече са много зависими от тях, те вече не пишат сами. Режисьорът, който не пише, е интерпретатор, същият пианист, който взема ноти и свири красиво произведение.
- Но има класика. Защо не го махна? - Има го, но всичко е инсценирано, повтаря сене искам. Има много класики, но, за съжаление, продуцентите не искат да инвестират в това, те се интересуват повече от създаването на модерен филм. Да, и за това са необходими по-малко пари, няма нужда да шиете костюми, да изграждате декори.
- Но ти ще поставиш „Гърбушкото конче“. - Тази история е от 1986 г., вече пиша четвъртата версия за четвъртия продуцент. Има и сценарий, и скици на костюми, и оформления, всички машини са направени, но филмът не е заснет и не мисля, че ще бъде заснет. Има няколко продуцента, но не могат да се обединят и да дадат възможност на друг да направи този филм.
- Държавата не може ли да помогне? - Държавата се страхува.
- Значи всички наши продуценти грешат? - Има продуценти, които обичат киното, но те са само пет, не повече. Повечето режисьори диктуват понякога доста глупави неща.– Наскоро Голутва, Абдрашитов и Сокуров бяха отстранени от Държавния съвет за кино, на тяхно място бяха назначени служители. Махна ли ги метлата на Михалков? - Михалков е единственият наистина професионален и признат режисьор в света. Никой не може да се мери с неговия професионализъм. Затова не бих говорил за метлата. В много неща съм на негова страна. Не знам защо Сокуров и Абдрашитов бяха изведени, може би сами си тръгнаха?
- Казахте, че истинското кино е нямото кино. И сега мислите така? - Имаше момент в историята на киното, когато киното се развиваше по собствен сценарий, развиваше свой собствен език. След това имаше известно щракване и комерсиалното кино се обърна към говорителката, радиото. Великите майстори имаха опити да върнат киното на неговия език. Тарковски направи революция с филмите си. Принуждават ни да третираме киното като отделна форма на изкуство, а не като т.нар"синтетичен". Учих при Тарковски във Висшите курсове по режисура, помня как на лекции той иронично казваше „синтетично изкуство“. Всеки знае, че носенето на синтетични дрехи е вредно, а синтетичното изкуство може да бъде вредно. В ерата на немите филми имаше търсения. Виждате ли, филмът може да бъде заснет без думи, с някои междуметия.
- Какви филми правите? - С горчива ирония. Харесвах начина, по който германците определят хумора в моите филми – хумора на бесилото. В Европа има такъв хумор. Чувството за хумор в България помага да оцелееш и да не полудееш. Ако вземем на сериозно всичко, което ни се случва, можете да полудеете.
- Сам ли подбираш филмите си или се доверяваш на помощници? - Винаги има помощник, но аз се опитвам да участвам активно, защото тогава трябва да работя с тези артисти. Когато асистентите доведат художник, изглежда, че това е необходимото, но все пак винаги имам нужда от проби, за мен това е важно. След тях показвам на шефовете варианта, за който отговарям. Има артисти, които съм виждал само за три секунди на плаката. Така намерих актриса за ролята на Раневская във „Вишнева градина“. Показаха ми афиш на театър „Комисаржевская“. Имаше снимка, на която актрисата гледаше някого мълчаливо и веднага разбрах, че имам нужда от нея.
- Какво ще кажете за този филм? - Засега съществува във версия от час и половина.
- Ще бъде ли пуснат? - Няма да бъде пуснат, защото са необходими пари, за да се направи пълна четиричасова версия. И няма да има пари ... Има подвижна версия за час и половина, нарича се "Градина". „Вишнева градина“ нарекох пълната четиричасова версия.
- В интернет има първа версия в ужасно копие. - Производителите умишлено са развалиликопие, за да не го откраднат пирати и това да повреди филма. Защото всеки съди за филма по това копие. Изпитах силен шок, когато видях това копие на Московския филмов фестивал. За съжаление не мога да повлияя по никакъв начин. Да, нека пиратите да откраднат нормално копие, отколкото това лошо.
- Снимате предимно български класики. Не бихте ли искали да се замахнете с Хамлет? - Трудно е с него. Между другото, имам собствен сценарий за Хамлет. За историка на изкуството, който попада в затвора, той казва в очите на съкилийниците на Хамлет. Когато завърши историята, тогава от „пилето“ той става почти кръстник, правилният човек, така че хората са пропити с изкуство. В студиото на Херман ми предложиха да снимам филм по този сценарий.
- Сега всички казват: "форматът не е формат." Срещал ли си това? - Трябваше да се сблъскам с това, когато се опитвах да направя телевизионен сериал. Оказа се много смешно, дори ми се струва, че фразите от него биха станали толкова крилати, колкото от „Кавказкия затворник“. Но както се оказа, това не е форматът, декорът беше разбит.
- Имате толкова много проблеми с изпълнението на плановете. Как Герман или Сокуров успяват да снимат неформатни филми? - Мисля, че имат талант за автоматично управление. Те знаят как да се въртят сами. В наше време това е талант. Имам съвсем обратна история - мога само да се съпротивлявам. Моята задача: по-добре да не излитам, отколкото да излитам. Ако видя, че хората, с които работя, започват да съсипват това, което правим, напускам и си тръгвам.
- Имаше ли такива истории? - Постоянно.
- Започвате ли да правите филм и си тръгвате, ако смятате, че някой го разваля? - Случва се по различни начини. Сега има само един проблем. Ако продуцентите имаха фанатична любов към киното на първо място и парите на второ място,тогава щеше да е обратното. Но техният фанатизъм днес е насочен в друга посока.
- Защо решихте да снимате "Вишнева градина"? Това съвпадение ли е? – Това е естествено. Имам четиридесет точки, по които трябва да се развива киното. Дълго време търсих материал, който да ми позволи да ги реализирам. Тогава изведнъж, съвсем неочаквано, прозрях, че такова произведение съществува, само че някой го е скрил от мен, за да порасна за него. Радвам се, че не направих „Вишнева градина“ по-рано. Разбрах, че за да овладея тази пиеса, тя трябва да бъде поставена повече от веднъж. Има космически дълбини. Не знам за друго подобно произведение, освен може би Хамлет. Вишневата градина генерира огромен брой отговори. Няма писател от онова време, който да не отговори полемично на тази творба.
- И кое е толкова специалното на „Вишнева градина“? - Тази пиеса е като торта, суперзадачата на тази история е, че душевността на не особено позитивните хора - в пиесата няма положителни герои - е по-скъпа от прагматизма и бездушието на позитивните хора. Всички мои герои са искрени и днес имаме нужда от тази искреност, тя не е материална, но без нея никъде. Това е един от смисъла на тази пиеса. Това е прощалното произведение на Чехов, неговият завет: „Бъдете искрени“.
- Вие поставихте "Федот Стрелецът" в Театъра на Общността на артистите на Таганка ... - Не ми позволиха да го поставя до края. Имаше само предварителни прожекции. Тогава Губенко не позволи и ни разби декора.
- Защо? - Не искам да говоря за това. Има хора, които винаги ще си останат роби, но има и талантливи. Последните или си тръгнаха сами, или бяха изгонени.
- Ето ви братство от актьори! - В старите времена котки и кучета са били погребвани на земята на театъра на Таганка. Сега душите ги мъчат тияот хора. Когато работех в Таганка, едва не получих инсулт, едва избягах оттам. Там художниците или имаха делириум тременс, или бяха изпратени в психиатрична болница. Случвало се е човек да излезе на сцената и да отиде направо от нея на снимките. Луда къща. Само Любимов можеше да се справи с тях. Един художник ми каза: „Защо работиш с мен? Окачваш ме на стелажа като Любимов. Забийте игли под ноктите ми, за да ме накара да крещя. Тогава ще играя."
- Ами ти? - Казах му: „Аз не съм палач. Аз съм режисьор“. И първият, и вторият случай на Таганка бяха обречени от самото начало. Не е нужно да си романтик, за да разбереш, че не съм имал възможност. Трябва да работите с тези, които идват да работят от ваше име и вярват във вас. Бях третиран като момче, което идва и си тръгва. Комуникираше се мрачно, в Москва през долната устна. Сокуров също каза, след като постави Борис Годунов в Болшой, че отдавна не е получавал такъв стрес. Не можеш да отидеш на театър като друг режисьор, все едно си пъхаш главата в устата на тигър, без да си дресьор.
- Велики майстори са ви преподавали във Висшите режисьорски курсове. Какво биха могли да научат, защото талантът не може да се научи? - Панфилов научи умението да поема удар: „Ако ударите боксьор в лицето и той се уплаши, тогава колкото и добър боксьор да е, той пак ще загуби.“ Трябва да можеш да поемеш удар и да стоиш на краката си.
- Имахте ли такива удари? - Имаше. Бях тормозен в пресата и просто така.- Съдейки по списъка с вашите награди и награди, не само тормоз. - Знаете ли, това е несъразмерно малко. На журналистическата прожекция на Градината в Москва ми стана ясно всичко за нашата критика. Повечето критици идват или в средата на филма, или в края му, а статиите им излизат сутринта. И част от филма бешепоказано в грозно копие, някои рамки бяха обърнати, на някои лицата бяха разпънати, за да запълнят екрана. Никой от тях не се изправи и не извика на механика да обърне филма. Станах и извиках. Те се смееха, говореха, ходеха, излизаха, кашляха като болни от консумация. Беше такъв завет от липса на култура. Имах чувството, че тези хора са отгледани в някакви лагери, далеч от пионерските. За съжаление, Москва не е град, нито държава, нито дори планета. Това е нещо като история на ужасите. Въпреки че наистина обичам Москва като исторически град.
- Петербург по-малък ли е? - В него има огромен брой непотърсени прекрасни хора. Те живеят тук като в блатни изпарения, в състояние на потиснатост и невъзможност да се реализират и тук умират. Това е страшно.
- Някой заминава за Москва ... - Да, там цъфтят и миришат. Цялата работа и пари са там днес. Там се снимат много филми, въпреки че преди малкият Lenfilm снимаше толкова, колкото и гигантът Mosfilm. Смешното е, че петербургските бедни театри успяват да получат "Златни маски".