Клевета в правен аспект – Студиопедия
Връзка към източник на информация.
Форми на изразяване на словесна информация.
Видове информация в публицистичния текст.
Клевета в езиков аспект.
Юридическа клевета.
Въпроси.
Клевета в правни и езикови аспекти.
Лекция 3.
Конституционните права на свобода и задълженията на човек и гражданин съгласно конституцията на Руската федерация.
Правата и свободите на човек и гражданин, закрепени в закони и други правни актове, съставляват неговия правен статут. Основите на правния статус на личността, залегнали в конституцията, се наричат конституционен статус.
Конституционни права - правно фиксирани и гарантирани възможности за индивида да избира вида и мярката на своето поведение в държавно организирано общество (право на образование, право на здравеопазване, право на почивка).
Конституционните свободи представляват съществуващите възможности за самоизява на човек, които не изискват строго правно регулиране от страна на държавата, длъжностни лица и субекти на права.
Конституционни задължения - установените и закрепени в Конституцията изисквания към поведението на индивида, официална мярка за правилното му поведение.
Освен основните права и свободи има: лични, политически и икономически права и свободи.
Ако медия разпространисъзнателно невярна информация, тези, които са я открили (аудиторията) или тези, които са засегнати от тази лъжа (персонажи от журналистическо произведение), могат да подадатиск за клевета. Публикуването нафалшива информация, че някой нарушава закони или морални норми (т.нар.клеветническа информация ) попада под152 от Гражданския кодекс на Република България за защита на честта, достойнството на личността и деловата репутация на юридическо или физическо лице. Ако се публикува негативна информация за личността или дейността на дадено лице в неприлична оценъчна форма (няма значение дали е вярна или невярна), тогава има основание за завеждане наиск за обида (чл. 5.61 от Кодекса за административните нарушения на България (обида).
Нека дефинираме правния аспект наклеветата.
В съответствие с федералния закон "За изменение и допълнение на Наказателния кодекс на България и някои законодателни актове на България" бяха направени промени (допълнения) в Наказателния кодекс на България (в чл. 129 "Клевета" - в частта, която се отнася до наказанието за това деяние). Към момента правната квалификация на това деяние е формулирана по следния начин:
1.Клевета, тоест разпространениена съзнателно невярна информация,дискредитиране на честта и достойнството на друго лице или уронване на неговата репутация, се наказва с глоба в размер до сто хиляди рубли или в размер на заплатата или заплатата или всеки друг доход на осъденото лице за период до шест месеца или задължителен труд за срок от 120 до 180 часа, или с ограничаване на свободата до една година, или с принудителен труд за същия срок.
2. Клевета, съдържаща се в публично изказване, публично демонстрирано произведение или средства за масово осведомяване, - се наказва с глоба в размер до 200 хиляди рубли или в размер на заплатата или заплатата или всеки друг доход на осъдения за период до една година, или задължителен труд за срок от 180 до 240 часа, или задължителен труд за срок до две години.
3. Клевета, извършена с използване на служебно положение, се наказва с глоба от двеста хиляди до тристахиляди рубли или в размер на заплатата или друг доход на осъденото лице за период от една до две години, или чрез задължителен труд за срок от двеста четиридесет часа до триста и шестдесет часа, или чрез ограничаване на свободата за срок до две години, или чрез принудителен труд за срок до две години, или чрез лишаване от свобода за същия срок.
4. Клевета за болест, която предизвиква отвращение, както и обвинение на лице в извършване на престъпление от сексуален характер -
5. Клевета, съчетана с обвинение на лице в извършване на тежко или особено тежко престъпление, се наказва с глоба в размер от триста хиляди до петстотин хиляди рубли или в размер на заплатата или заплатата или всеки друг доход на осъденото лице за период от една до три години, или с принудителна работа за срок от триста шестдесет до четиристотин и осемдесет часа, или с ограничаване на свободата за срок до четири години, или задължителен труд за срок до пет години или лишаване от свобода за същия срок.
По този начинклеветата, т.е. разпространението на съзнателно невярна информация, която дискредитира честта и достойнството на друго лице или уронва репутацията му, е наказателно престъпление, което се състои в това, че изявления, съдържащи съзнателно невярна клеветническа информация, се разпространяват за лице или организация. Такава информация се определя чрезтри задължителни индикатора:като информация, първо, невярна, несъответстващи на реалността, второ, като информация за специални действия и постъпки (за нарушаване на закони, професионални, по-специално бизнес, етични, морални правила, за противоречие на здравия разум); накрая, на трето място, изисква се този, който е разпространил тази информация, да е наясно с тяхната неверност.
Трябва обаче да се има предвид, че между истинската информация като идеално знание и фалшивата информация („директна лъжа“, по думите на Л. Н. Толстой) има информационен слой, дължащ се на непълното покритие от субекта на неизвестните аспекти на познаваемата материя. В тази връзка възникват няколко въпроса: 1) винаги ли е възможно да се обхване напълно обектът на реалността, познат от субекта, възможна ли е цялата истина, особено в ситуации, когато отразеният обект е доста сложен и многостранен (например някакво важно социално и политическо събитие), 2) ако не, какви са причините за изкривяването на реалността? За да се отговори на тези въпроси, е необходимо, освен обективните причини за евентуални информационни неуспехи, да се има предвид, че истинската информация по принцип винаги есубективна, тъй като се избира и обработва от индивидите в съответствие с техните нужди и цели.
Поради обективни, естествени причини човешкото познание винаги е на половината път към истината (до пълното разбиране на реалността). В тази връзка в научното обращение се въвежда понятиетополуистина,което се разбира като „съобщения или групи от съобщения, в които липсват някои елементи от необходимата информация, в резултат на което получателят има (или може да има) погрешна представа за отразения обект“ (Свинцов, стр. 54). В съответствие с това определение е необходимо да се прави разлика между два видаполуистини: 1)полуистина, причинена от естествени причини (епистемологичен феномен, който заслужава одобрение по някакъв начин) и 2)полуистина, произтичаща от очевидни информационни патологии- съзнателна полуистина или дезинформация чрез потискане на някои надеждни данни.
По този начин, наред с обичайната дезинформация (предаване на неверни съобщения), дезинформацията се отличава и с потискане на някои надеждни данни (съзнателна полуистина), което също трябва да се разглежда като феномен на невярна информация (така наречената лъжа по подразбиране).
Въпреки това, определянето на невярна информация чрез установяване на нейната недостоверност е прерогатив на съда. За да обосноват правната квалификация на показанията, следователите и съдът прибягват до езикова експертиза в сложни случаи. В рамките на своята компетентност експертите лингвисти, познавайки моделите на речево поведение и правилата за изграждане на текстове в различни области на комуникацията, включително ежедневието, журналистиката, политиката, интерпретират конфликтни изказвания в контекста и в обстановката, в която са написани или изречени. Границите на компетентността и отговорността на езиковедите са очертани много ясно. Лингвистите не са упълномощени да определят истинността или неверността на информацията, да проверяват твърдения - това е работа на съда, но те идентифицират онези фрагменти от текста, които могат да бъдат проверени от съда. В съответствие с това е необходимо да се определи легитимността на езиковите тълкувания на текстове, които попадат в правната квалификация на клевета.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: