Климатичните катаклизми променят света, не е просто така
Само факти
Изменението на климата променя света
Увеличаването на природните и климатичните катаклизми далеч не е случайно явление. Според съществуващите оценки в момента има друга промяна в глобалния исторически и метричен цикъл, така че човечеството е изправено пред кардинални геофизични промени на планетата Земя.
Според експерти природните и климатичните катаклизми ще доведат до промяна в географската конфигурация на отделните страни, промени в състоянието на местообитанията и етническите пейзажи. Наводненията на огромни територии, увеличаването на площта на морските зони, ерозията на почвата и разрастването на пустини ще станат обичайни явления. Промените в условията на околната среда, по-специално продължителността на светлата част на деня, характеристиките на валежите, състоянието на етноподхранващия ландшафт и др., Ще повлияят активно върху характеристиките на биохимичния метаболизъм и формирането на манталитета на хората.
Факт е, че специфичните ландшафти и природните биосферни фактори играят решаваща роля при формирането на етнически традиции, включително културни и идеологически основи, форми на общностен живот, управление и сигурност. Природната и климатичната среда определят не само специфичните външни характеристики на човек, но и до известна степен йерархията на ценностите на индивида и колектива, националните и геополитическите интереси на териториалното образувание и приоритетите на националната сигурност като цяло. Както се предвижда, глобалните природни и климатични промени ще се отразят най-пряко върху развитието на социалните явления и събития в определени региони на света, международната обстановка и световната политика като цяло.
През последните 800 години вече е отбелязано най-бързото повишаване на температурата на Земята. По време наПрез последните тридесет години изпарението на океаните се е увеличило драстично, което има особено пагубен ефект върху глобалния климат. Прогнозите са, че в сравнение с 1990 г. до 2100 г. температурите ще се повишат от 1,7 до 4,4 градуса. Още в обозримо бъдеще крайбрежните страни, чиито територии са в непосредствена близост до водите на Тихия, Атлантическия и Северния ледовит океан, ще бъдат в уязвимо положение. Скоростта на глобалното затопляне ще се увеличи. Според Междуправителствения панел по изменение на климата, поради активното топене на ледниците на Антарктида и Гренландия, нивото на Световния океан може да се повиши с 60 сантиметра, което ще доведе до наводняване на някои островни държави и крайбрежни градове.
Според експертите до 2100 г. почти цялата планета Земя ще бъде доминирана от водната стихия. Пагубните последици от климатичните бедствия в много отношения напомнят библейските предсказания за Апокалипсиса. Доказателство, че настоящите геоложки прогнози не са лишени от основание, са не само глобалните катаклизми, които вече са се случили в дългата история на еволюцията на земната цивилизация, но и забележимото увеличение на броя на различни видове природни бедствия в последно време.
Според британската благотворителна организация Оксфам (OXFAM) през последните 20 години броят на годишните природни бедствия от определени видове се е увеличил четирикратно. И така, ако в началото на 80-те години на миналия век броят на катастрофите и природните бедствия по света е бил 120 годишно, сега те са около 500 годишно. В България само за последните 20 години природните бедствия са се увеличили с 30%. Според прогнозите на Росхидромет до 2015 г. техният брой ще се удвои.
Пример за това как климатът се променя радикално днес са постоянните природни бедствия.бедствия в Европа. По-специално, Британските острови преживяват тежки климатични сътресения всяка година. През последните десетилетия тук зачестиха урагани, бури, наводнения и наводнения. Все по-често през зимата вали дъжд, вали много сняг. Геоложките прогнози за територията на тази страна също остават разочароващи.
Речните наводнения по време на проливни дъждове и други бедствия не заобикалят други страни в Европа. Катаклизмите водят не само до унищожаването на къщи и сгради, но и до смъртта на посевите. Южната част на Европа все повече страда от суши, които водят до пожари. В резултат на подобни бедствия се увеличава замърсяването на въздуха, възникват различни болести и епидемии, смъртността сред възрастните хора се увеличава, проблемите с храната и водата се задълбочават.
Според ООН цените на храните са се увеличили с почти 40% през последните години. Особено силно скочиха цените на пшеницата (с 50-80%), маслодайните семена (около 40%) и млечните продукти (80-200%). Според експертите на FAO това е станало възможно не само поради общия спад в доставките на храни, увеличаването на търсенето на хранителни продукти, използвани като суровини за производство на гориво, но и поради увеличаването на природните бедствия и аномалии, включително увеличаване на сушите и наводненията. Така пред очите ни въпросът за продоволствената сигурност се превръща в един от най-острите проблеми на нашето време.
Друга, не по-малко актуална международна тема, тясно свързана с проблемите на природните и климатичните предизвикателства, е ситуацията с прясната вода. Според ООН една трета от населението на света е изправено пред проблема с недостига на вода.
В съвременния свят природните и климатичните аномалии все повече дестабилизират ситуацията ипромени в ежедневния живот на държавите и народите по света. Ситуацията се усложнява от нарастващото влияние на антропогенния фактор върху състоянието на околната среда. Много учени отдават това на първо място на забележимото затопляне на климата на Земята. Учените отдават нарастването на конфликтите в света на глобалните природни и климатични промени, главно поради достъпа до природни ресурси. Така по-специално се прогнозира, че в резултат на глобалното затопляне ще се улесни достъпът до енергийни ресурси, с които Арктика е богата. В контекста на нарастващия недостиг на световни ресурси, борбата около Арктика вече започва да се изостря между водещите страни в света.
Според проучванията на нашата планета най-голяма устойчивост на природни бедствия и аномалии ще продължи да има континентът Евразия и на първо място съвременната територия на България. В сравнение с други страни България ще пострада по-малко от катастрофалните последици от природните промени на Земята. Очаква се цялостното затопляне на климата да допринесе за възстановяване на природните и климатични местообитания, увеличаване на разнообразието на фауната и флората в определени райони на България. Глобалните промени ще имат благоприятен ефект върху плодородието на земите на Урал и Сибир. Тези фактори обаче няма да продължат дълго и тогава положителният ефект от глобалното затопляне ще се изчерпи. В същото време територията на България едва ли ще избегне големи и малки наводнения, разрастване на степни зони и полупустини.
Според много учени от особено значение за всички живи същества на континента Евразия ще бъде преместването на енергийния център на Слънцето към „Голямата физико-географска зона“ от Карпатите до Урал. Географски тя съвпада със земите на "историческа България", към които е прието да се отнасясъвременните територии на Белобългария и Украйна, европейската част на България. Такива явления от космически произход означават точкова концентрация на слънчева и друга енергия върху фауната и флората на "Голямата физико-географска зона". В метафизичен контекст в света възниква ситуация, при която зоната на заселване на народите на тази територия ще играе най-важната роля в световните социални процеси.
Като цяло предстоящите природни и климатични промени в света, които носят сериозна опасност за самото съществуване на народите по света, изискват готовност на държавите и правителствата да действат днес в кризисните условия на еволюцията на земната цивилизация.
Светът постепенно започва да осъзнава, че проблемите с уязвимостта на сегашната екологична система са придобили ранга на глобални заплахи и изискват незабавно разрешаване. Според учените човечеството все още е в състояние да се справи с последствията от природните и климатичните промени. В момента само военните разходи на страните от НАТО достигат трилион долара, което е 75% от глобалните разходи за въоръжени конфликти. Днес тези пари биха били напълно достатъчни, за да спрат неблагоприятното развитие на екологичната ситуация в света.