Книга Живот и съдба, стр. 108
Онлайн книга "Живот и съдба"
- Е, какво си, добре ми е тук.
- Някак си неудобно, според кавказкия обичай, не трябва: собственикът е на леглото, гостът е на пода.
- Нищо, нищо, ние не сме кавказци.
- Почти кавказци, подножието на Кавказ е наблизо. Германците, казвате, помогнаха, но, разбирате ли, не само германците, и ние сами си помогнахме.
Бова явно стана: креватчето изскърца силно.
„Мммм“, каза той.
„Да, да, да“, каза Даренски от пода.
Бова тласна разговора в особена, необичайна посока и двамата мълчаха, чудейки се дали е нужно да започват такъв разговор с непознат човек. И очевидно това размишление доведе до заключението, че такъв разговор с непознат човек не трябва да се води.
Когато клечката пламна, Даренски видя лицето на Бова, изглеждаше смачкано и мрачно, чуждо.
Даренски също запали цигара.
На светлината на кибрита Бова видя лицето на Даренски, повдигнато на лакътя, изглеждаше студено и нелюбезно, чуждо.
Точно след това по някаква причина започна разговор, който не трябваше да се води.
— Да — каза Бова, но този път не с провлачен глас, а кратко и рязко, — бюрокрацията и бюрократите ни помогнаха да стигнем до тук.
„Бюрократизмът“, каза Даренски, „е лошо нещо. Шофьорът ми каза: преди войната в провинцията имаше такава бюрокрация, че никой в колхоза не пишеше сертификат без половин литър.
„Не се смейте, не се смейте – прекъсна го Бова, – знаете ли, бюрокрацията не е шега, в мирно време тя караше хората по дяволите какво. А в условията на фронтовата линия бюрокрацията може да е по-зле. Ето един случай в летателните части: пилотът изскочил от горящата кола, "Месерът" го съборил, самият той останал цял, а панталоните му изгорели. И така,не му давай панталони! Скандалът е директен, зам.-икономиката отказва: срокът на годност не е изтекъл и това е! И три дни пилотът седеше без панталони, докато не дойде при командира на частта.
„Е, извинете ме, това са глупости“, каза Даренски, „защото някъде глупак се е поколебал да раздаде панталони, те не се оттеглят от това от Брест до Каспийската пустиня. Празно - бюрокрация.
Бова изсумтя кисело и каза:
- Да казвам ли, че е от гащите. И ето един случай за вас: пехотна "единица беше обградена, хората започнаха да гладуват. Летателната единица получи заповед да пусне храна върху тях с парашут. Но комисариатът отказа да издаде храна - трябва, казват те, да се подпишат върху фактурата, но как ще подпишат по-долу, ако тези торби бъдат пуснати от самолета?
- Комичен случай, но пак дреболия. Педантичност. В гранични условия бюрокрацията може да бъде ужасяваща. Знаете ли заповедта: „Нито крачка назад“? Тук германецът блъска стотици хора, но си струва да ги преведете през обратния наклон на височината и хората ще бъдат в безопасност, няма да има тактически загуби и оборудването ще бъде запазено. Но има заповед: „Нито крачка назад“ и те държат под огън и унищожават техника, унищожават хора.
- Точно така, съвсем правилно - каза Бова, - през четиридесет и първа година двама полковници бяха изпратени в нашата армия от Москва да проверят точно тази заповед „Нито крачка назад“. Но те нямаха кола и за три дни изминахме двеста километра от Гомел. Заведох полковниците в камиона си, за да не ги заловят германците, но те трепереха отзад и ме помолиха: „Дайте ни материали за изпълнението на заповедта „Нито крачка назад“ ... Докладвайки, нищо не може да се направи.
Даренски пое дъх в гърдите си, сякаш се канеше да се гмурне по-дълбоко и, очевидно,гмурна се каза:
- Бюрокрацията е страшна, когато червеноармеец, картечар, отбраняващ височина сам срещу седемдесет немци, забави настъплението, умря, армията се наведе, разголи главата си пред него, а хищната му жена е изритана от апартамента и предрайонният съвет й крещи: махни се, нагло! Бюрокрация е, знаете, когато на човек му наредят да попълни двайсет и четири въпросника и накрая той сам си признава на среща: „Другари, аз не съм наш човек“. Това е, когато човек каже: да, да, държавата е работническо-селска държава, а баща ми и майка ми са благородници, незаработен елемент, копелета, карайте ме във врата, тогава - ред.
„Но аз не виждам бюрокрация в това“, възрази Бова. - Наистина държавата е работническо-селска и се управлява от работници и селяни. Какво е грешното с това? Това е вярно. Буржоазната държава не вярва на голотата.
Даренски беше изненадан, изглеждаше, че събеседникът мисли в грешната посока.
Бова запали клечка кибрит и без да я пали, светна с нея в посока на Даренски.
Даренски присви очи с чувството, с което човек попада в светлината на чужд прожектор на бойното поле.
- Аз съм от чисто работнически произход, баща ми е бил работник, дядо ми е бил работник. Въпросникът ми е стъклен. И се оказва, че и аз не съм бил в състояние преди войната.
Защо не паснаха? — попита Даренски.
- Не виждам бюрокрация, ако в една работническо-селска държава се отнасят предпазливо към благородниците. Но затова пък мен, работника, ме хванаха за шията преди войната? Не знаех дали да отида да сортирам картофи в склада на Союзплодовощи или да мета улиците. И аз просто говорих от класова гледна точка: критикувах властите, те живееха много красиво. Така че ми дадоха врата. Ето, според мен, той е основният корен на бюрокрацията: ако работникът страда в държавата си.
Даренскиведнага почувствува, че събеседникът е засегнал нещо много съществено в тези негови думи и тъй като не беше в обичая и нямаше навика да го чува от другите, той изпита нещо неописуемо хубаво: щастие, без да се обръща назад, без страх да говори, да спори за това, което особено смущава ума, вълнува и за това, което, тъкмо защото смущава и вълнува, този, който не е говорил.
Но тук, на пода, в колиба, през нощта, в разговор със скромен пиян и трезвен войник, усещайки около себе си присъствието на хора, преминали от Западна Украйна в тази пустиня, всичко изглеждаше различно. И простото, естествено, желано и необходимо, но недостъпно, немислимо - искрен разговор на човек с човек - се сбъдна!
- В какво грешиш? Даренски каза. - Буржоата не пуска гол в Сената и това е вярно, но ако голият мъж е станал милионер, го допускат в Сената. Фордовете напуснаха работниците. Ние не пускаме буржоазията и помешчиците в командните постове, така е. Но ако сложат печата на Каин върху трудолюбив човек само защото баща му или дядо му са били кулаци или свещеници, това е съвсем друг въпрос. В това няма класова гледна точка. Мислите ли, че по време на лагерните изпитания не съм срещал путиловски работници и донецки миньори? Колкото искаш! Страшна е нашата бюрокрация, като си помислите: това не е израстък върху тялото на държавата, израстъкът може да се отреже. Страшно е като си помислиш: бюрокрацията е държавата. А по време на война никой не иска да умира за началниците на кадрови отдели. Всеки лакей може да напише молба за "отказ" или изгонване на войнишка вдовица от службата. А за да изгониш германец, трябва да си силен, истински човек.