Книгоиздаване във Франция
I. История на книгоиздаването във Франция. ………………..…. 3
1.1. Известни книгоиздатели на Франция (XV - XIX век)…..……. 3
II. Сегашното състояние на книгоиздаването във Франция ………….3
2.1. Характеристики на френския книжен пазар …………….3
2.2. Френски издателства издават книги на български език
С развитието на науката и технологиите, с развитието на обществото се развива и книгата. Книгата, като продукт, създаден в сферата на материалното производство, има материална форма, която се отличава с оригиналност и индивидуалност на елементите, характерни за всеки исторически период. Книгата въздейства върху най-фината сфера на човешката личност – върху неговия духовен свят. Под въздействието на книгата всеки индивид има различни идеи, образи, мисли, които в процеса на съществуване формират кумулативно знание, което дава тласък на нов кръг в развитието на общественото съзнание.
В България влиянието на френската култура традиционно е силно. Българо-френските литературни и книжни връзки продължават повече от един век, през който книгата тече в една посока, а в другата се засилва или отслабва.
Западноевропейските книги, включително и френските, вече са в обращение в България в края на XVII и началото на XVIII век. През този период са направени редица преводи на френски издания на български език, сред които произведения на военни инженери, комедията на Молиер „Амфитрион” и други текстове, запознаващи българския читател с европейската култура. През 17 век френското културно влияние в България се засилва. Френският език, езикът на дипломацията, се превръща в неразделна част от благородното образование, а френската книга е твърдо установена както в научната употреба, така и в ежедневието.привилегировани слоеве на българското общество.
По същото време във Франция се появяват описания на България, съставени от френски пътешественици, които са били тук, биографии на Петър I, Екатерина II, книги за историята на България. Българската литература от 19 век, като важна съставна част на световната художествена култура, не можеше да не заинтересува и образования френски читател. П. Мериме превежда "Пикова дама" на А. С. Пушкин, а И. С. Тургенев става първият български писател, получил широка известност във Франция. В Париж и сега има библиотека, кръстена на него.
На съвременния етап много мисли, оценки, цифри, проблеми, свързани с френския книжен бизнес, се оказаха много близки на българската публика. Следователно изучаването на историята, текущото състояние на книгоиздаването във Франция ви позволява най-ефективно да решавате проблемите в книжната индустрия във вашата страна и отваря широки перспективи за взаимноизгодно сътрудничество.
Аз. История на книгоиздаването във Франция.
1.1. Известни издатели на Франция (XV - XIX век)
Нарастващата нужда от книги довежда през 15 век до въвеждането на печата във Франция. Франция беше на шесто място по отношение на времето на възникване на печата, но нейните два града, Париж и Лион, бяха предопределени да играят важна роля в европейското печатарство. Първоначално имаше малко книги и освен това луксът на дизайна (използването на плочи от метал и слонова кост, емайл, скъпоценни камъни) направи книгата скъпа и недостъпна за общото население. Но постепенно, с появата на печатниците, книгите стават по-евтини и следователно по-достъпни. Във Франция започват да се печатат книги на техния роден език. Градовете Париж и Лион стават центрове на печата.
Значителен принос за развитието на френския печат имаха талантливи издатели: известният типограф Йохан Трексел, Жан дю Пре, известният калиграф и миниатюрист Антоан Верар, хуманистичните издатели Етиен, Е. Дол, Бадиус, лионският типограф-издател С. Грифиус, създателят на новия шрифт Ф. Дидо и много, много други, чиито имена са изписани със златни букви в историята на френското книгоиздаване.
Много издатели, особено през Средновековието, са били преследвани от църквата. Толкова трагична е съдбата на Етиен Дол, който е изгорен на клада заедно с публикациите си. Но въпреки преследванията френските печатари продължават работата си в името на просвещението на народа.
II. Съвременното състояние на книгоиздаването във Франция.
2.1. Характеристики на френския книжен пазар.
Напоследък в книжния бизнес настъпват все по-забележими промени. Книгоиздателските професии днес продължават да се специализират. Ако в епохата на Дидро издателят извършва всички операции, свързани с производството и разпространението на книгата, днес подготовката за издаване, печатът, маркетингът, разпространението и продажбата са разграничени.
Френското книгоиздаване е съсредоточено в Париж. Друга отличителна черта е специалната връзка между книгоиздаването и държавата. Книгоиздаването е в особено тесни връзки с Министерството на културата, Министерството на външните работи и Министерството на образованието. Това сътрудничество доведе до приемането на редица закони, които днес осигуряват специален законодателен режим в областта на книгоиздаването.
Франция има закон за фиксираните цени на книгите от 1982 г. Според този закон продажната цена на едно издателство също не може да бъде надвишена с повече от 5%.Не можете да продавате книги под продажната цена.
Във Франция сега се обръща особено внимание на популяризирането на френските книги извън страната. Например от 1989 г. успешно работи правителствената програма на Пушкин, насочена към максимална продажба на френски книги в България и други страни от ОНД. Но статистиката за износа показва някои негативни тенденции. Продажбите на френски издания спадат на повечето от "малките" нефренскоговорящи пазари. Това, според експертите, показва намаляване на интереса към френския език в региони като например Централна и Източна Европа. Изключително нестабилна остава ситуацията с износа за страните от Африка, Арабския Магреб и Ливан. В страни като Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Тайван, Южна Корея и Китай книгите на френски почти не се продават.
Първите десет френски експортни пазара са показани в таблица 2.
Във Франция ДДС върху книгоиздаването е 5,5%, докато в други области е 19%. Между другото, фиксираните цени на книгите и ниското ДДС са често срещани в повечето страни от Европейския съюз.