книжен пазар
Пазар - място за покупко-продажба на стоки и услуги, сключване на търговски сделки; икономически отношения, свързани с обмена на стоки и услуги, в резултат на които се формират търсене, предлагане и цена[1]. Съществува класификация на пазарите според характера на крайната употреба на стоките. На тази основа се разграничават: пазар на потребителски стоки, пазар на стоки за промишлени цели, пазар на услуги. Само чрез ясно разбиране на пазара за конкретен продукт може да се определи целия набор от субекти и обекти, действащи в дадена сфера на обмен, т. идентифициране на реални и потенциални конкуренти, посредници, потребители, условия на търговия, продавани стоки, което е изключително важно за организиране на ефективни маркетингови дейности. Книжният пазар се отнася до пазарите за потребителски стоки и услуги. Те се характеризират с масов потребител, множествена конкуренция, децентрализирана структура.
Кризата също засегна пряко книгоиздателските и книготърговските организации. В България днес има около 6 хиляди издателства, като миналата година броят им дори се увеличи. В същото време трябва да се отбележи, че има 5799 издателски организации, регистрирани в Министерството на печата, а броят на реално активните е по-малко от 1298. Ето как изглеждат първите три местни издателства към 2009 г.: Eksmo държи първото място с общ тираж от 80 851 хиляди екземпляра, традиционно борейки се срещу AST, който, между другото, напоследък сериозно притисна своите конкуренти, като добави 76 млн. от общия тираж.462 хил. екземпляра с още 7%, а пред "Ексмо" по брой заглавия на книги 10605 срещу 9178, третото място заема "Просвета", от която са издадени 45 млн. 640 хил. копия, което е с 0,05% по-малко от 2008 г. Присравнявайки показателите на двадесетте водещи издателства в страната, бяха обобщени следните резултати: броят на заглавията на книгите намалява с 3,2%, общият тираж - с 5,4%, обемът на продукцията в печатни листове - с 13,4% [2] . Ситуацията на пазара на книгоразпространение е още по-сложна, отколкото в издателския бизнес. Спадът в потребителското търсене на книги през 2009 г. се оценява на 20%. Преди кризата броят на съответните магазини нарастваше, през 2008 г. те бяха около 3600, но това число е твърде малко за нашата страна. Един такъв магазин у нас дава 55-50 хил. купувачи, а в западноевропейските страни - 10-15 хил. До края на 2009 г. 200 родни книжарници престанаха да съществуват. Друг важен проблем е стесняването на стокоразпределителната система. Миналата година издателите фалираха няколко вериги книжарници заради неплащания. Топ-Книга е голям оператор на едро и дребно на българския книжарски пазар, обединяващ шест склада за търговия на едро и около 400 магазина (през 2008 г. - повече от 500) [3] - през 2009 г. получи нетна загуба от 284,3 милиона рубли, което е с 30,8% повече от загубата за същия период на миналата година. Книжарските мрежи нямат време да "усвоят" бързо нарастващото количество входящи продукти, поради което оборотът рязко намалява. От тук се заражда и преследването на бестселъри, за които има постоянно и доста високо търсене.
Широката гама от стоки на пазара е предназначена да отговори на нуждите на всеки купувач, но има и недостатъци: високи разходи, сериозни рискове и т.н. Не трябва да забравяме, че пазарните сегменти са не само продавачи, но и купувачи. От тях зависи и тяхното развитие. По данни от 2007 г. 44%население на страната ни не чете, България заема едва седми ред в класацията на най-четящите страни в света. Това не може да не разстрои, защото този показател показва, че нивото на интелектуално развитие на нашето общество пада, което означава, че е необходимо да се вземат всякакви мерки и колкото по-скоро, толкова по-добре.
[1] Пазар [Електронен ресурс] / Съвременен икономически речник – Електрон. Дан. - Режим на достъп: http://slovari.yandex.ru/market/Economic%20dictionary/Market/, безплатен. - Загл. от екрана. – Дата на достъп: 13 септ. 2010 г.
[2] Най-големите издателства в България // Книги на есента: Приложение към сп. „Книжен бизнес”. - 2010. - № 3 - С.5