Кобалт-хром-молибден и други сплави, използвани като импланти в травматологията -

Следващата стъпка в развитието наметалните импланти беше използването на сплави кобалт-хром-молибден-никел.

Състав на кобалтово-хромови сплави, използвани като медицински импланти и устройства (Cook, 1986)

КомпонентASTM F90ASTM F75
Количество в масови %Количество в масови %
хром19-2120-30
никел9-122.5
Молибден-5-7
въглерод0,05-0,150,35
Манган2.001.0
Фосфор0,030,03
Силиций1,001,00
Волфрам14-16-
Желязо3.00,75
КобалтДо 46-53До 57-65

Въпреки това, според Muller et al. (1996), кобалтово-хромовите сплави се използват все по-рядко в остеосинтезата на костната тъкан, а танталовите и ниобиеви импланти не се използват широко поради липсата на редица важни механични и биологични свойства или тяхната висока цена.

Легиращите компоненти, включени в състава им, като правило са изключително токсични за тъканите. Те, с изключение на Ta и Nb, предотвратяват диелектричната остеосинтеза, т.к са добри проводници. На повърхността им се наблюдават бурни електрохимични реакции с отделяне на токсични продукти. Тяхната повърхност, като правило, не взаимодейства с костната тъкан, от която те в повечето случаиса разделени от стромална капсула, което намалява силата на фиксиране на костни фрагменти при фрактури.

Смята се, че кобалт-хром-молибденовите сплави, както и стоманените сплави, въпреки факта, че имат високи механични и якостни характеристики, са значително по-ниски по своята биосъвместимост с металите и сплавите от капсулната група, които са способни да образуват защитен слой върху повърхността си. Последните с право се считат за металите на 21 век (Alcantara et al., 1999).

Механични характеристики на тантал и никел-титанови сплави, използвани в медицински изделия (Cook, 1986)

ПараметърТанталНикел/титан (45/55%)
Модул на еластичност, MPa1.8x1050,8x105
Модул на срязване, MPa6.9x104-
Еластично съпротивление (0,2%)-7.6x102
σ, MPa3,4—12,5x10 41.12x103
δ,%1-408
Коефициент на Поасон0,32-

А.В. Карпов, В.П. Шахов Системи за външна фиксация и регулаторни механизми на оптимална биомеханика