Кочево, село (Пермска територия)
Съдържание

Кочевски район
Пощенски код 619320
Район Кочевски в Коми-Пермятски автономен окръг на Пермска област заема площ от 2,7 хиляди квадратни метра. км., включва 7 селски съвета, 77 селски селища. Основан е през 1926 г. Областен център е с. Кочево.
Население -14,3 хиляди души.
Коренното население на района на Кочевски са коми-пермяците. Областта се формира от Юксеевската и Кочевската волости, центровете на които отдавна са с транспортно, търговско и административно значение.
Природни ресурси
Заема източния ръб на Българската платформа. Основните основи на палеозоя и мезозоя са покрити от кватернерни отлагания, предимно алувиални и делувиални; представлява леко вълниста равнина, разчленена от речни долини, принадлежащи към системата на средното течение на Spit в южната половина и нейния приток Lologa в северната част на района. Преобладават дерново-подзолистите почви с лек механичен състав с различна степен на оподзоляване. В долините на реките почвите са по-разнообразни - от алувиално-ливадни до торфено-блатни. На места - петна от плодородни дернови карбонатни почви. Растителността е характерна за южните предели на средната тайга, която обхваща около 85% от площта. Доминират елово-смърчовите гори, често с примес на липа. По долините на реките има борови гори и блата. По сечища и опожарени места дребнолистни временни дървета. Фауната е представена от лос, мечка, лисица, белка, заек, мишевидни гризачи, глухар, тетрев, лещарка. В реките има хлебарка, щука, костур, платика, мино и др.
През 1994г Родени са 182 души, починали са 260. Естественият прираст е отрицателен - 78. Регистрираните бракове са 62, разведените - 27. Раждаемостта е 12,8 души. на 1000 жители, смъртност - 18.3. Населението е 84% представено отпермци. Средната гъстота на населението (5,4 души/кв.км) почти съответства на средната за областта. Възрастов състав (%): деца - 36, трудоспособна възраст - 46, над трудоспособна възраст 18. В народното стопанство са заети 4,0 хил. души, от които (%): в селското стопанство - 35, промишлеността - 32, строителството - 5, в транспорта - 1, в инфраструктурните отрасли - 27. Персонал в отраслите (%): горско стопанство - 91, лека - 4, металообработване - 3, хранително-вкусова промишленост - 2.
Най-големите предприятия включват интегрирани предприятия за дърводобивна промишленост Кочевски и Варишански, чийто обем на дърводобив достига 0,5 милиона кубични метра. м/година. Произвеждат се кръгли асортименти (дървени трупи, целулоза, стелажи за мина и др.), Доставени на потребители извън областта главно чрез рафтинг по Spit и нейните притоци на Кама. На място практически няма обработка на дърво. Други индустрии са от местно значение. В Кочево се намират предприятието „Агроремтехника“, битов комбинат, маслозавод, хлебозавод, СМУ на „Комипермселстрой“.
Земеделските земи заемат 36 хил. хектара, в т. ч. обработваемите - 27 хил. хектара, съответно 13 и 10% от областта. Запазени са големите колхози. Заети са посевните площи (%): зърнени - 54, картофи - 3, фуражни - 42, зеленчуци под 1; среден добив през 90-те години. (c/ha): зърнени култури - 6-8, картофи - 60. Животновъдство (хил. глави): говеда - 4,0 (в т.ч. крави 1,3), свине - 0,1. Брутната селскостопанска продукция рязко спадна. Около 70% от селскостопанската продукция се осигурява от личните помощни стопанства, 8% - от селските стопанства.
В Кочевски район има 135 км асфалтирани пътища (5,4 км на 100 кв. км територия). Районът се пресича от магистралата Перм - Кудимкар - Гайни, следващатапрез Кочево, Юксеево, откъдето се отклонява пътя за областния център Косу. Автогарата се намира в Кочево. Захранването се извършва от електропреносната линия-110 от енергийната система на Перм.
Социална сфера

Село на реката Сепол, левият приток на реката. Spit, вливаща се в реката. Каму, център на общински район Кочевски и селско селище Кочевски. Население: 3 632 (2002) Преди това: 115 души (1869), 444 души (1926).
Исторически очерк
Икономика: предприятия и организации - селскостопанско предприятие LLC Truzhenik, LLC Kochevsky molzavod, Кочевская междустопанска мобилна механизирана колона (MRMK) OJSC Komipermagropromstroy, ремонтно-строителна организация LLC Novak, дървообработващо предприятие LLC Western Urals, дърводобивно предприятие LLC Kochevoles, LLC Agrodorstroy, Държавно унитарно предприятие Пътно-ремонтно-строително предприятие, линейно-техническо Kudymkarsky ETUS, газова секция , MMP "Жилищно-комунални услуги", селско горско стопанство Кочевски, междустопанско горско стопанство Кочевски, държавна инспекция за семена за област Кочевски, регионална станция за контрол на болестите по животните, регионална ветеринарна лаборатория, метеорологична станция, общество Okhotoved, кино мрежа, издателство MUP "Severyanka", автогара, регионална поща нова връзка.
Здравеопазване: централна районна болница, аптека №101.
Култура: културни институции - районният Дом на културата, известен със своите художествени самодейни колективи: фолклорен ансамбъл "Люсваок" ("Росенка"), създаден през 1947 г. като хор (от 1977 г. - фолклорна група) и фолклорна група "Лимдорчача" ("Кокиче"), организирана през ноември. 1979 г.; централна регионална библиотека, детска регионална библиотека.
областвестниците "Колхозник" (1933-1956) и "Пътят на Илич" (1956-1959). Сега се публикува регионална газ. "Северянка" (от 2001 г.). Архитектура, забележителности: паметници на В. И. Ленин, жертвите на гражданската война и участник във Великата отечествена война Л. Н. Данилченко (1915–1943).
Селото е родното място на И. Н. Мошегов (1880–1965), финландски учен и писател; Анатолий Данилович Балуев (роден през 1946 г.), известен режисьор-документалист.
- Шумилов Е. Н. Вашата малка родина: Кратък исторически и топонимичен справочник. 4-то издание, рев. и допълнителни Перм, 2005. 111 с.
- Област Коми-Пермятски в началото на века. Кудимкар: Коми-Перм. Книга. издателство, 2000.- 388 с.
- Кочевски окръг, 1926-2001 / текст Н. М. Ковал, В. Л. Куксхаузен, С. Н. Пистогова, Н. Н. Исаева; снимка: Н. Н. Исаева; художник: О. Л. Жданович. Перм: Стил - MG, 2001. 17 с.
- Шумилов Е. Н., Степанов М. Н. Кочево // Материали за Перм. регион до Урал. ист. енциклирам. Перм, 1994. Бр. 1. С. 127-128.