Кодекс за професионална етика
От време на време във форума има теми, свързани с етичната страна на работата. Много често клиенти на психолози в подобни теми възмутено се оплакват от объркването как и с какво е регламентирана отговорността на терапевта, има ли я изобщо, че клиентът не е защитен и т.н. Така че има отговорност. Почти всяка организирана професионална общност задължава специалиста да се придържа към един или друг етичен кодекс.
Тук представям Кодекса за професионална етика, на който аз лично разчитам в работата си с клиенти, като член на Източноевропейската асоциация за екзистенциална терапия.
КОДЕКС ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА Източноевропейска асоциация Екзистенциална терапия
1.1. В съдържанието на Кодекса следните понятия и съкращения трябва да се разбират по следния начин: 1.1.1. Кодексът е кодекс на професионалната етика на Източноевропейската асоциация за екзистенциална терапия, който също така регламентира професионалното поведение на студенти, преподаватели, супервайзори и терапевти на образователни институции за подготовка на психотерапевти; 1.1.2. EEAET или Асоциацията е Източноевропейската асоциация за екзистенциална терапия; 1.1.3. Определенията се прилагат еднакво както за жени, така и за мъже; 1.1.4. Комитетът по етика или ЕК е комитетът по етика на Източноевропейската асоциация за екзистенциална терапия; 1.1.5. Психотерапевт или терапевт е лице, което практикува психотерапия/психологическо консултиране; 1.1.6. Клиент е лице или група лица, които в рамките на професионални отношения получават психотерапевтична помощ от психотерапевт; 1.1.7. Психотерапията е професионална помощ на психотерапевт на клиент с цел подобряване на качеството наживот на клиента; 1.1.8. Студент - лице, което учи в учебно заведение за обучение на психотерапевти.
II. Общи принципи
2.1. Принципите на професионалната етика, заложени в Кодекса, са в съответствие с общите принципи на „Европейската конвенция за правата на човека” и определят какво представлява етичното поведение на психотерапевта. 2.2. В професионалната си дейност психотерапевтът се стреми към най-високите стандарти на своята професия, като преценява отговорно своите възможности и ограничения при предоставянето на професионални услуги. 2.3. Психотерапевтът в практиката на психотерапията олицетворява уважението към личността на клиенти и колеги.
4.1. Спазването на високи стандарти за компетентност и отговорност от психотерапевтите е общата цел на EEAET в полза на обществото и психотерапията като цяло. 4.2. Психотерапевтът е длъжен постоянно да поддържа и развива своята професионална компетентност, като се запознава с най-новите постижения в теорията и практиката на психотерапията, както и в други области на науката, свързани с психотерапията. Той трябва да се грижи за постоянното усъвършенстване на своите професионални и лични качества. Психотерапевтът трябва постоянно да супервизира работата си с колеги. 4.3. Психотерапевтът, представяйки себе си във всякакъв контекст, точно и вярно отразява своето образование, професионална подготовка, граници на компетентност и опит. Професионалната компетентност се потвърждава от дипломи и сертификати на образователни институции, предлагащи професионално психотерапевтично обучение. Като допълнително обучение на психотерапевт е посочено образование, което позволява използването на определени методи или техники на психотерапевтична работа. Недопустимо е заблуда относно професионалната компетентност на настоящи или потенциални клиенти, както и на колеги. 4.4.Психотерапевтът осъзнава влиянието на личните си проблеми и конфликти върху качеството на професионалната си работа и се въздържа от влизане в професионални взаимоотношения, в които личните ограничения на терапевта могат да доведат до неадекватни реакции, действия и решения и по този начин да навредят на клиента, ученика, колегата или участник в изследването. Ако терапевтът открие трудностите, описани по-горе, след като влезе в професионални отношения, той или тя търси професионална помощ, за да определи следващите стъпки. Психотерапевтът трябва да е подготвен за факта, че в някои случаи може да се наложи ограничаване или преустановяване на професионалните дейности 4.5. Навлизайки в нова област на психотерапевтична работа (например супервизия), психотерапевтът трябва да е преминал цялото необходимо професионално обучение и да отговаря на изискванията на тази сфера на дейност. Също така е важно да се уверите, че няма противоречия между различните области на неговата професионална дейност.
V. Правни стандарти
5.1. Ако в практиката на психотерапевта има противоречия между законите на страната, в която той работи, които определят специфични изисквания за професионалното поведение на психотерапевтите (например задължението да се информира клиент или трета страна за заплаха, достъп до записите на психотерапевта), и етичния кодекс на EEAET, психотерапевтът трябва да се придържа към законите на своята страна. В същото време е необходимо да се стремим към възможното намаляване на тези противоречия. 5.2. Психотерапевтът избягва извършването на незаконни действия, а също така не подкрепя действията на трети лица и институции, които водят до нарушаване на правата на човека. 5.3. Ако е образувано разследване срещу психотерапевт във връзка с професионалната му дейност, тойдве седмици в писмени доклади до Комитета по етика на EEAET.
6.1. Поддържането на поверителността на информацията, получена по време на психотерапевтичната работа, е основна отговорност на психотерапевта. Това изискване остава валидно и след края или края на терапевтичната връзка. Прехвърлянето на информация за клиента на трети лица е възможно само с разрешение на клиента (или негов законен представител), с изключение на следните специални случаи. Психотерапевтът може да се счита за необвързан от задължението за поверителност само ако е налице поне едно от следните три условия: • няма друг начин да се помогне на клиента, само ако е нарушен принципът на поверителност; • очевидно е, че ако психотерапевтът спазва принципа на поверителност, ще има опасност за здравето или живота на клиента, терапевта и/или трети лица; • психотерапевтът трябва бъдете сигурни, че в случай на нарушаване на принципа на конфиденциалност, опасността за клиента, терапевта и/или трети страни ще бъде ограничена или напълно елиминирана. Принципът на конфиденциалност важи и за информацията за клиенти на колеги. 6.2. Терапевтът информира клиента за границите на поверителност. Той трябва да получи писменото разрешение на клиента да предоставя (писмено или устно) информация за него на трети лица и/или внимателно да промени всички идентифициращи данни. Изключение правят само случаите, когато психотерапевтът е длъжен да предостави информация по предвидения от закона ред. Клиентът има право да оттегли пълномощното си по всяко време. 6.3. Информация и данни, получени в хода на психотерапия, клинични интервюта, тестове, оценка и диагностика на клиенти, студенти, служители и др., могат да бъдат обсъждани с колеги без писменото разрешение на клиента.само за професионални цели, когато предоставянето на информация е част от процедурата за обучение и оценка на професионалната квалификация на психотерапевт или като част от супервизия. 6.4. Психотерапевтът предприема стъпки за осигуряване на конфиденциалност при съхранението и използването на своите записи. 6.5. Психотерапевтът, работещ с клиенти, които не са в състояние да се грижат за себе си, е особено наясно с интересите на тези клиенти и, ако е необходимо, съветва заинтересованите страни по този въпрос.
VII. Принципи на психотерапевтичния процес
VIII. Професионални отношения
8.1. Психотерапевтът зачита традициите, принципите и практиките на сродните професии, както и на други области на психотерапията и при необходимост си сътрудничи с други специалисти. 8.2. Психотерапевтът е внимателен към случаите, когато клиентът едновременно получава помощ от други специалисти и се опитва заедно с клиента да сведе до минимум възможните противоречия, поради които интересите на клиента могат да пострадат. При възможност и със съгласието на клиента психотерапевтът си сътрудничи с други специалисти. 8.3. Психотерапевтът не използва професионални взаимоотношения със супервизирани, студенти, персонал или участници в изследването за лична изгода. 8.4. Ако психотерапевтът забележи неетичните действия на друг психотерапевт, той се опитва, ако е възможно, да информира колегата за неговата визия за акта. Ако действието е свързано с недостатъчна чувствителност, липса на опит или знания, такова неформално отношение към ситуацията е подходящо; важно е да се запази поверителността. Ако неетичното действие на колега е твърде сериозно, за да разрешите ситуацията неофициалноПо този начин психотерапевт, който знае за неетичното поведение на свой колега, е длъжен да уведоми писмено Комисията по етика на EEAET или професионалната организация на своята страна.
X. Психологическа оценка, тестване и изследователска работа
10.1. Психотерапевтът, когато работи с клиент или участник в изследването, използва само онези диагностични техники и изследователски методи, които служат на благосъстоянието и интересите на клиента. Психотерапевтът уважава правото на клиента да знае и разбира всички резултати от диагностика, оценка и изследване. Ако психотерапевтът работи с лица, които не могат да разберат същността на извършената работа, психотерапевтът обръща специално внимание на обслужването на интересите на клиента, а също така дава необходимите препоръки на отговорните лица, участващи в грижата за клиента. 10.2. Психотерапевтът е внимателен към поверителността на данните на всеки етап от тяхната обработка; той се грижи за разбирането на етичните принципи от своите служители. 10.3. Психотерапевтът е убеден в адекватността на разбирането и използването на резултатите от оценката и изследването от другите.
XI. Етични принципи в процеса на обучение по психотерапия
11.1. Етичните принципи, дефинирани в този Кодекс, уреждат и професионалните взаимоотношения в процеса на преподаване на психотерапия в образователните институции. Учителите, супервайзорите, психотерапевтите и студентите трябва да си сътрудничат помежду си в съответствие с правилата за професионално етично поведение. 11.2. Ръководството на учебните заведения е отговорно за своевременното запознаване на всички лица, посочени в точка 11.1, с Кодекса на професионалната етика и необходимостта от спазване на неговите принципи през целия учебен процес. Те са информирани и за възможността за обжалване.неетични действия. 11.3. Обучението по психотерапия е несъвместимо с всякакъв вид експлоатация. Най-висшите ценности в процеса на преподаване на психотерапия са свобода, отговорност, правдивост, честност и взаимно уважение към участниците в образователния процес. 11.4. Учителите, супервайзорите и терапевтите в началото на своята работа като част от учебния процес ясно обясняват границите на поверителността на учениците и се връщат към този въпрос, ако е необходимо. 11.5. Учителите, ръководителите и терапевтите са отговорни за определянето на граници с учениците, които са в съответствие с теоретичните и практически насоки на екзистенциалната парадигма. 11.6. Условията за обучение, супервизия и терапия се договарят със студентите преди началото на обучението/супервизията/терапията. 11.7. Учителите, супервайзорите и терапевтите трябва да се уверят своевременно, че професионалните, личните, работните или други взаимоотношения с учениците, които не са свързани с учебния процес, няма да навредят на качеството и ефективността на преподаването/супервизията/личната терапия. При необходимост учителят/супервизорът/терапевтът трябва да потърси професионална помощ за излизане от тази трудна ситуация. 11.8. Учителите/ръководителите/терапевтите са отговорни за пълното обсъждане със студентите на възможните последици от влизането в двойна професионална връзка, когато ролите на администратор, учител, супервизор и терапевт се пресичат в учебния процес. 11.9. Ръководството на учебното заведение, въз основа на препоръките на учители, ръководители и терапевти, има право да реши дали (с посочване на условията) или да забрани на ученик да практикува като психотерапевт за известно време. Студентът е отговорен за неговото спазване и придържане към полученотопрепоръки във връзка с тяхната работа. 11.10. Учителите, супервайзорите, терапевтите и студентите са длъжни да спазват принципа на поверителност по отношение на цялата лична информация, получена по време на обучението – в групи, в супервизирани консултации, в групови супервизии и във всякакви други класове. Това се отнася и за информация за работата на колеги и студенти и информация за клиенти, обсъждани по време на супервизията. 11.11. Информация за клиенти на лекции и супервизии (в писмена или устна форма) се предоставя само след като е обработена по начин, който не позволява идентифициране на клиента. Ако такава обработка на информация не е възможна, за този случай трябва да се избере метод за непублично представяне. 11.12. Поверителността може да бъде нарушена по време на оценяването на работата на студентите, но само ако това е ясно заявено преди започване на този процес. В тези случаи учителите/ръководителите могат целенасочено да споделят получената информация, необходима за оценяване на учениците.
XII. Рекламации и тяхното разглеждане