Кога и защо имате нужда от детски психолог

защо
Светът на детето е сложен и разнообразен. Запитайте се: „Какво знам за детето си? Какво мисли, мечтае, за какво се тревожи? Понякога ни се струва, че виждаме през детето си, но понякога, когато поведението му се промени драматично, затвори се и не казва нищо, разбираме, че това не е така.

Всяка възраст има свои собствени характеристики и ако родителите не знаят за тяхното съществуване, те имат много въпроси и трудности при общуването с децата на един или друг етап от неговото развитие. В психологията на развитието съществува понятието „криза на възрастта“, което просто описва всички трудни периоди в човешкото развитие от раждането до старостта. Няма да разглеждаме всички кризи, а само да се съсредоточим върху най-значимите периоди от детството, което ще ни помогне да разберем проблемите на малкото дете.

Първата най-значима детска криза започва на 3-годишна възраст, условно се нарича "Аз-себе си". През този период детето започва да проявява черти на характера си, опитва се да докаже на родителите си, че вече е самостоятелно и "възвръща" позицията си. Естествено, това е съпроводено с плач, тропане с крака, крясъци, избухвания, с други думи каквото е най-ефективно за убеждаване на родителите.

На възраст около седем години родителите обмислят да изпратят детето си на училище. Питали ли сте детето си дали е готово да ходи на училище? И тук могат да възникнат редица трудности. Психологическата готовност за училище възниква при различни деца по различно време. Така че детето може още да не е готово самостоятелно доброволно да придобива знания във формата, в която ще му бъдат поднесени, може би периодът му на игра още не е приключил и тогава то ще бъде изключително неспокойно инеблагодарен ученик.

Добре познатата тийнейджърска криза няма нужда от представяне. При тийнейджърите гласът се чупи, започва пубертетът. Общуването с противоположния пол през този период се превръща в приоритетна потребност. Тийнейджърите се опитват да се наложат сред връстниците си и не всеки успява. Оттук възникват комплекси: "Какво не е наред с мен?"

Неудовлетвореност от тялото, гласа, лицето, трудностите в общуването с връстниците, „свръхпротективността“ на родителите - всичко това изглежда непреодолимо и причинява промени в настроението, неадекватни реакции и др.

Но, за съжаление, психологически затруднения при Вас и Вашето дете могат да възникнат не само през изброените кризисни периоди от неговото развитие.

В ситуации, в които не знаете какво да правите, свържете се с детски психолог. Детският психолог е вид преводач от езика на детето. Това е човек, който ще ви помогне да намерите правилното решение на всеки проблем, без да навредите на крехката детска психика. Освен това няма значение на колко години е вашето дете - 2 или 15 години.

Ролята на родителите обаче не се изчерпва с това, от време на време детският психолог организира съвместни срещи, за да се определи ефективността на определени методи на терапия.

Като методи на своята работа детският психолог може да използва психодрама, арт терапия, приказка терапия, игрова терапия, телесно-ориентирана терапия, проективни техники и др.

На някои сесии детето може просто да играе, да извайва, да лепи в присъствието на психолог, това е такъв начин на общуване с детето. Първо, когато детето е заето с това, което обича, то е по-малко бдително и по-лесно се отваря към психолог, и второ, чрез играта осъзнава своите чувства, желания и т.н.

В заключение бих искал да отбележа товаче можете да се обърнете към детски психолог не само за разрешаване на възникнали затруднения, но и за консултация относно нивото на развитие на вашето дете и неговите психологически характеристики, което ще ви помогне в по-нататъшното общуване с него.

Автор на статията: Юлия Николаевна Маслова, кандидат на психологическите науки