Видове медии и тяхното въздействие върху обществото
Видове медии и тяхното въздействие върху обществото
В ежедневието мненията и действията на хората обикновено са индивидуални. В повечето случаи обаче можете да повлияете на човек, като му дадете изкривена или просто различна информация.
В наше време информацията решава, ако не всичко, то много. Основният помощник на PR агента са медиите (медиите). С правилния подход медиите могат да помогнат или, напротив, да навредят.
Печатните издания на практика не създават вертикални структури (от общобългарски до регионален вестник), а напротив, развито е хоризонталното им разделение. Трансформацията на вертикалната и партийната парадигма беше движена от няколко фактора. Първо, КПСС, която определи основните параметри на съветската преса, отиде в миналото и с нея изчезнаха по-голямата част от партийните публикации, въз основа на които възникнаха независими вестници на журналистически колективи. Второ, рухна административно-командната система за управление, определяща много елементи от типологията на вестниците, списанията, радиото и телевизията. Вече няма прес вертикал от „Правда“ до регионален вестник. Вместо това е разработена хоризонтална структура, съответстваща на съвременните демократични принципи (функциониране на независими, автономни и едновременно взаимодействащи информационни организации).
Изданията, които се обособиха и бяха част от структурата на централната преса, като Труд, Комсомолская правда, Известия, се разпространяват в цяла България, но в тираж в пъти по-малък от началото на 90-те години. Типът на централния вестник се трансформира, като загуби насоченост. Освен това достъпът до издаваните в Москва вестници днес е крайно ограничен, което се отразява негативно на почтеността на българина.информационно пространство. Така освободената ниша се заема от регионални и местни издания, които обръщат много по-малко внимание на общи български и международни проблеми.
Извоюващите независимост вестници не остават дълго в ръцете на журналистическите колективи и скоро стават плячка в по-голямата си част на банки и корпорации. Партийната преса беше заменена от търговски издания, собственост на различни холдинги, банки, корпорации, а това от своя страна доведе до появата на нови видове и видове издания.
Много тенденции в международната типология са свързани с влиянието на глобализацията и развитието на нови технологии, които позволяват да се ускори предаването на сигнал до различни части на земното кълбо. Глобализацията променя философията на излъчването по много начини. Цифровият радиосигнал прави възможно свързването на глобално и локално окачване, до общността. Една от основните тенденции днес е бързият растеж на местното радио поради намаляването на разходите за разпространение на сигнала и скоростта на предаването му чрез интернет или комуникационни спътници. Местните български радиостанции вече са се наложили на българския радиопазар и се опитват да създадат собствени мрежи, дори и общобългарски. Така в Москва работи радиостанцията "Ехото на Москва", която, подобно на някои други московски компании, разпространява сигнала си по интернет в цяла България и извън нейните граници.
За разлика от пресата, която загуби своята общобългарска аудитория, телевизионните канали, излъчващи от Москва, запазват достъп до почти всички региони на България и в този смисъл остават основното ядро на общобългарското информационно пространство. Така телевизията в България е представена от федерални и регионални и местни ефирни канали, както и от местни кабелни програми. В повечето случаинационалният екран, който е предназначен за национална аудитория и постоянно отразяване на събитията, развиващи се през деня, привлича голяма аудитория в регионите, но отдалечеността на московската телевизия от местните проблеми позволява на регионалните телевизионни компании да се развиват успешно.
Така Интернет дава нови възможности на вестниците, извеждайки ги отвъд границите само на местните интереси.
Значителна роля в българското информационно пространство играят не само електронните версии на вестниците, но и издания, които съществуват само в Интернет, като Gazeta.ru, което има широка аудитория в България и чужбина.
Чрез аудиторията се осъществява висока степен на влияние върху типологията на медиите. Ако телевизията и радиото, въпреки трудностите, са достатъчно достъпни за българите, то вестниците на практика са загубили някогашния си универсален обсег на населението. Значителна част от българските граждани не се абонират за вестници, не ги купуват от будките, а се справят само с телевизионна информация, най-вече поради високите цени на вестниците и списанията. Разбира се, това не е единствената причина за спада в тиража на вестниците и списанията. От голямо значение е известна загуба на доверие към тях от публиката. В същото време ниската покупателна способност на населението възпрепятства развитието на тесни контакти между вестниците, списанията и масовата публика. Липсата на редовно взаимодействие с публиката обеднява пресата, превръщайки я още повече в заложник на политическите игри, които играят собствениците на някои издания.
Московската общобългарска вестникарска и списаниенна продукция е трудно достъпна за жителите на регионите, където нейната ниша е заета от местни издания. Има регионализация на медиите. Пресата на такива големи региони катоСанкт Петербург, Приморие, Ростов на Дон и Ростовска област, Екатеринбург и Урал.
Освен това в редица региони има противопоставяне между кметовете на областните столици и губернаторите, което се проявява и на ниво вестници. В този случай структурирането на пресата върви по пътя на създаване на две административни нива: от една страна, вестници с участието на губернатора, с подкрепата на властта на губернатора в съучредяването, от друга страна, вестници с участието на кметството на града и неговия съучредител. Това допринася за поддържането на плурализма в регионалната преса, отразяващ понякога вътрешни противоречия от административен характер, а понякога различни интереси на градското и селското население, които също трябва да бъдат взети предвид. Много по-голям е броят на градските вестници. Съответно структурата на местната преса варира значително в зависимост от големината на градовете в региона и нивото на селското население. Продължаващата тенденция към урбанизация води до повече читатели в градовете и структурата на пресата се променя съответно.
Местното радио все още използва кабелно излъчване, въпреки че частните радиостанции вече са във възход.
В условията на регионализация виждаме като че ли два разфасовки, два вида медии. Ако в Москва, с цялото влияние на държавата върху медиите, тези различия не са толкова забележими, то в рамките на регионалната, местната преса нейното разделение на независима, търговска, частна и държавна поражда значителни отличителни черти. И тъй като в България все още не е утвърден принципът за създаване на средства за масово осведомяване, които да отразяват интересите на всички слоеве и групи от населението и да имат публично-правен характер, това развитие води до известна поляризация на частния и държавния печат, което като цяло не носи успех.вестници с нито една от двете ориентации. В сферата на телевизията конкуренцията е по-оживена и активна.
Ако говорим за влиянието на пресата върху населението, тогава несъмнено основните носители на информация в регионите са местните медии: местна телевизия, местни вестници, местно радио. И това би било нормално, ако местните медии отговаряха на съвременните стандарти за информиране на населението.
За съжаление, местната преса по правило се ограничава до местните проблеми, като отделя по-малко внимание на общобългарските и още повече на международните. В това отношение тя отстъпва на общобългарските медии. Този подход допринася не само за регионализацията на страната, информационното фрагментиране на България, но и до голяма степен намалява възможностите на самата местна преса.
Развитието на регионалната преса изисква изясняване на типологичните характеристики на регионалния, републиканския, регионален вестник, всички регионални медии, за да се осигури единството на българското информационно пространство, когато общобългарската преса не е в състояние да достигне до читателите в регионите.
Регионалното издание, което е посветено предимно на местните проблеми, трябва да бъде заменено от такива издания, които, фокусирайки се върху проблемите на региона, региона, републиката, същевременно активно да отразяват участието на тяхната териториална единица в решаването на общобългарски проблеми, да допринасят за въвличането на регионалната публика в събития и процеси от общобългарски и международен характер.
В съвременните условия, когато регионалната преса играе все по-значима роля и започва да укрепва икономически, а понякога и печеливша, би било разумно да се потърси изясняване на нейния типологичен статус, за да може по-обективно да информиранаселение за всичко, което се случва по света и в България. В съвременния си вид регионализацията на медиите, често по обективни причини, не допринася за интеграцията на България и може да се превърне в един от сегментиращите фактори не само в информационното пространство, но и в България като държава. В тази връзка е много важно изясняването, детайлизирането, развитието на типологията на местните вестници.
Развитието на общобългарските медии има две посоки. Една от тях е свързана с опит за доставка на вестници до всички региони, което е характерно за много издания. Другата е представена от два московски вестника, Комсомолская правда и Московский комсомолец, които са склонни да публикуват своите специални приложения в градовете, където се отпечатват. Komsomolskaya Pravda публикува такива приложения в много региони. Към това се стреми и “Московский комсомолец”, който премина към издаване на седмичните си издания в различни региони на България. Нова типологична насока е съдържателната структура на тези издания - стремежът да се съчетае московската визия за общобългарските, федералните, националните проблеми и международния живот с проблемите на региона. Очертава се принципно различен подход от този, който съществуваше в Съветския съюз, когато централните вестници бяха насочени изключително към общосъюзни и международни проблеми. Днес подобни издания могат да се развиват само при значително повишаване на материалното благосъстояние на гражданите и по-тесен икономически и информационен обмен в България.
Техническата база на медиите.Това е тяхната материална база. В същото време състоянието на печата, телевизията и радиокомуникациите и други технически проблеми възпрепятстват развитието на положителни промени в инфосфератаБългария. По този начин над 40% от мощностите на големите печатници и около 70% от местните печатни предприятия са остарели високопечатни машини. Самото оборудване е износено на 80%. Оттук и ниското качество на печатниците и желанието на много редакции да се обърнат към чуждестранни печатници. Доскоро 56% от местните списания и 19% от вестниците произвеждаха своите продукти в чужбина (1)
Развитието на нови информационни и комуникационни технологии е важна световна тенденция. Интернет като медия се използва в много страни. Броят на интернет връзките в България е едва 0,13% на 1000 жители. Това е 35-то място в света. За сравнение: в САЩ - 21,82%, във Великобритания - 8,3%, в Германия - 5,85%. (4) Трябва да се отбележи, че много медии в България имат свои електронни версии, много независими издания се появяват в Интернет, но все още не са намерили масова публика.
Медиите се разграничават според предназначението им, като се отчита естеството на участието им в изпълнението на функциите на политиката, икономиката, в поддържането на определени идеологически, политически, религиозни и други течения. Собственици и учредители на средствата за масово осведомяване са много държавни и търговски структури, политически партии, профсъюзи, църкви и други организации. Така по РТР се излъчва предаването „Парламентарен час“, излизат партийни, синдикални и други вестници, издават се вестници и списания на Българската православна църква и др. Държавата е най-големият собственик на медиите в България, въпреки че в много страни законодателната и изпълнителната власт нямат собствени медии. В състава на държавните медии влизат не само общобългарски издания, телевизии и радиоорганизации. Медиите са собственост на много местни власти.
Медиите могат да бъдат част от медийни групи, които са лоялни или против правителствената политика, да изповядват десни, леви, центристки възгледи, да се придържат към различни идеологически концепции - либерални, комунистически, национал-патриотични, социалдемократически и др. Според всички тези признаци те могат да бъдат разделени на групи: опозиционна преса, дясна преса, либерални медии и др.
Различните видове медии в по-голямата си част действат по един и същ начин на съзнанието на гражданите, защото целта на всяка информация е да привлече вниманието към проблема и да се опита да „обърне човек към вярата си“. Но често, поради огромния поток от противоречива информация, самите медии объркват хората толкова много, че доверието им често пада.
Обобщавайки, можем да кажем, че силата на медиите е наистина голяма, но начинът, по който тя се представя, трябва да е на преден план в работата на PR специалиста. Никога не забравяйте, че правилната информация може да помогне да успокоите буря от възмущение или да си навлечете гнева на тълпата.
Собствениците на медии могат да бъдат:
1 вар. държавни служби
Вариант 2 държавни институции и предприятия
3 вар. обществени организации
2) Установете съответствие между жанра на журналистиката и неговите характеристики
1 вар. изявление
9 вар. съдържа оценки на PR-обекта с цел формиране на неговия имидж
10 вар. обозначава позицията на PR-обекта по определен повод
11 вар. съдържа конкретна и кратка справочна информация