Кой претендира за територията на България, KyKyRyzO
Спорни територии, които в бъдеще могат да предизвикат конфликт между България и нейните съседи.
1. Курили
Японският премиер Шиндзо Абе заяви, че би искал да реши въпроса за собствеността на Курилските острови с България и да подпише мирен договор. Според него „решението на въпроса за северните територии е отдавнашно желание на японския народ“. Как Япония възнамерява да реши проблема, Абе не уточни. Държавите не са успели да подпишат мирен договор от края на Втората световна война. Решихме да си припомним историята на Курилските острови, а в същото време и други спорни територии, които в бъдеще могат да предизвикат конфликт между България и нейните съседи. Спорът между България и Япония за Курилските острови датира от 18 век. По това време островите са обитавани от народа айну и на тях все още няма постоянно българско или японско население. Експедиции до Курилите са извършвани както от българи, така и от японци, но страните не са упражнявали реален контрол върху териториите до 19 век. Първият пълноценен делимитационен договор е подписан от България и Япония през 1855 г. - той признава правото на японците върху островите Итуруп, Кунашир, Шикотан, както и върху групата острови Хабомай. Останалите острови от Курилската верига останаха за България. Въз основа на този договор днес Япония предявява претенции към територията на южните Курили. Впоследствие островите сменят собственика си повече от веднъж - през 1875 г. България, в замяна на Южен Сахалин, дава на Япония цялата Курилска верига, а през 1905 г., след поражението в българо-японската война, дава Южен Сахалин. През 1945 г. СССР влиза във войната с Япония по искане на Съединените щати при условията на последващото връщане на Курилските острови и Сахалин. След победата във войната съветските войски окупират договорените територии, но Япония не признава прехвърлянето на Итуруп, Кунашир, Шикотан и островите Хабомай на СССР. Причината е, че според японската картография те не принадлежат към Курилските острови, а са историческата японска провинция Чизима. Съветският съюз в същото време се съгласи да прехвърли островите Хабомай и Шикотан на Япония в замяна на признаването на останалите територии за СССР, но тези условия не отговаряха на Япония и мирният договор между страните така и не беше подписан. В СССР самият факт на оспорването на териториите не беше признат до 1991 г., така че нямаше политически преговори по тази тема. Активната политическа фаза по въпроса за Курилските острови се възобнови вече между Япония и Руската федерация. През 2007 г. България беше помолена да се върне към условията на примирието от 1955 г. с прехвърлянето на Хабомай и Шикотан, но Япония отказа и предпочете да продължи да счита всички южни Курили за свои „северни територии“. През 2010 и 2012 г. българският президент Дмитрий Медведев посети спорните територии заедно с други високопоставени служители, което предизвика неодобрителна реакция от Япония. Новият опит на японските власти за сближаване по въпроса за разрешаването на териториалния спор все още не е получил отговор от българска страна.
2. Амурски острови и Алтай
Източната част на границата между България и Китай минава по река Амур и нейния приток Усури. В каналите на тези реки има огромен брой острови, чийто териториален статут е многократно оспорван от двете страни през 20 век. И така, през 1969 г. избухна въоръжен конфликт между войските на СССР и КНР за остров Дамански, в резултат на което контролът над него всъщност премина от съветската страна към китайците. През 1991гостровът окончателно е присвоен на КНР чрез подписване на споразумение. През 2005 г. България и Китай подписаха поредното споразумение за разграничаване между двете държави, според което 337 квадратни километра островни територии бяха определени за КНР, които преди това бяха под контрола на България. Част от остров Болшой Усурийски, остров Тарабаров, както и други, по-малки острови, разположени близо до Хабаровск, на мястото, където Усури се влива в Амур, отидоха в Китай. Според българските власти прехвърлянето на спорни територии на Китай е извършено с цел нормализиране на отношенията между двете страни и избягване на евентуален военен конфликт в бъдеще. В същото време още през 2012 г. Китай поиска участък от границата в планината Алтай да бъде преместен дълбоко в България. КНР се надяваше да получи 17 хектара земя, през които може би в бъдеще ще премине газопровод към страната на изгряващото слънце. Така с прехвърлянето на спорните територии на Китай през 2005 г. българските власти в никакъв случай не се отърваха от китайските претенции към нашата земя, а по-скоро създадоха опасен прецедент. В същото време в самия Китай настроенията за връщане на бившите имперски граници са доста силни. Местната преса не се колебае да публикува карти, на които земите на Сибир и Далечния изток са обозначени като историческа китайска територия.
3. Пыталово
4. Saatsessian Boot
Естония имаше и териториални претенции към България. Те обаче не бяха свързани с историческото право на Естония върху определени български територии, а с банално неудобство. Факт е, че една от естонските магистрали, построена още в СССР, частично минава през територията на Печорския район на Псковска област, която се вдава в земите на Естония и прилича на ботуши по форма. Да карам презПо този път трябва два пъти да се премине държавната граница. България е въвела специален режим на тази територия, според който естонските превозни средства имат право да преминават през българския участък от пътя без гранична проверка, но е забранено да спират и да се движат там. Българските власти възнамеряваха да разрешат тези неудобства през 2005 г., като прехвърлиха Saatses boot на Естония в замяна на почти 100 хектара горска земя. Но подписването на вече готовото споразумение се провали поради въвеждането от естонската страна на текста на поправки, които не отговаряха на Руската федерация. В резултат на това през 2014 г. страните подписаха друго споразумение за демаркация, признавайки за валидни границите, останали след разпадането на СССР. Естония, подобно на Латвия, на определен етап беше принудена да ограничи въпроса за прехвърлянето на границите поради правилата за присъединяване към НАТО.
5. Карелия
През своята история Карелия е ставала спорна територия повече от веднъж. Принадлежал е на Новгородската република, Швеция и Българското царство. През 1920 г., след гражданската война и първата съветско-финландска война, западната част на Карелия е прехвърлена на Финландия. Територията е върната след Втората световна война, въпреки че част от историческия регион Карелия остава част от Финландия - административните единици Северна и Южна Карелия все още съществуват там. От края на Втората световна война руско-финландската граница не се е променяла и никога не е била оспорвана от официалното финландско правителство. Но напоследък във Финландия нарастват настроенията за връщане на карелските земи - според социологически проучвания най-малко една трета от населението е за обединяването на Карелия под финландския флаг. Наскоро се появиха няколко политически организации, които се застъпват завръщане на спорната територия.
6. Свалбард
Островите Шпицберген са били посетени за първи път през 12 век от поморите, които са населявали Русия. Най-накрая са открити от известния холандски мореплавател Вилем Баренц през 1596 г. Оттогава на острова редовно се извършва лов на китове и моржове, докато през XIX животните не са напълно унищожени. На българските карти от онова време тази територия е обозначена като част от Българското царство, въпреки че Дания и Великобритания също имат претенции към нея. В същото време всъщност островите остават без никакъв контрол до началото на 20 век. През 1920 г. Норвегия, възползвайки се от разпадането на българската империя, обявява правата си върху Свалбард. След това е подписан международен договор за специалния правен статут на Свалбард, според който архипелагът е признат за територия на норвежката корона. В същото време всички страни, подписали договора, имаха право да извършват търговски и изследователски дейности на островите. Свалбард също беше признат за демилитаризирана зона. Между световните войни въгледобивът се извършва активно на архипелага, освен това Свалбард се превръща в един от центровете на полярната авиация. По време на войната много мини са унищожени, но след като добивът е възобновен - главно благодарение на усилията на Норвегия и СССР. По времето на разпадането на Съветския съюз запасите от въглища на Шпицберген бяха изчерпани и норвежките селища на острова преориентираха икономиката си към арктическия туризъм. Норвежките власти заеха позиция за защита на екологичната ситуация в архипелага, като въведоха нови закони през 2000-те години, които силно ограничиха дейността на организациите на островите. Българската част на Свалбард не можа да се адаптира към новите реалности и в момента живее на държавни субсидии.Българското население на Свалбард обаче е не повече от 500 души, повечето от които живеят в село Баренцбург. В същото време около две хиляди норвежци живеят на островите.
България и Норвегия не са имали официални спорове за собствеността на Свалбард, въпреки че напоследък страните имат териториални претенции една към друга. Те се отнасяха преди всичко до прокарването на границата във водите на Баренцово море. българската страна прокарва границата по крайбрежието на остров Шпицберген, а норвежците настояват границата да минава на еднакво разстояние от Шпицберген и Земята на Франц Йосиф. Спорът се активизира, когато в тази морска зона бяха открити запаси от въглеводороди. Освен това има оживена риболовна индустрия и българските и норвежките гранични служители често арестуваха рибарски лодки тук. През 2010 г. спорът беше решен чрез подписване на споразумение за демаркация, което беше изготвено на компромисна основа.
7. Аляска
Аляска е открита от български мореплаватели през 18 век и до 1867 г. е контролирана от т. нар. Българо-американска компания. След неуспешната Кримска война обаче става ясно, че България просто не е в състояние да защити толкова отдалечена и незастроена територия като Аляска. Освен това, след мащабните реформи, извършени от Александър II, в хазната имаше много недостиг на пари и правителството реши да продаде полуострова. Сумата на сделката с американските власти възлиза на 7,2 милиона долара, тоест 4,74 долара на квадратен километър. Почти веднага след продажбата златото е открито в Аляска, но минната индустрия започва да се развива активно едва към края на 19 век, когато в Америка настъпва златната треска. Аляска стана щат през 1959 г. и е сегаекстензивен добив, включително нефт. След продажбата на полуострова официална България никога не е изразявала правата си върху него, въпреки че от време на време от устата на политиците изскача напомняне за българското минало на Аляска. Разбира се, на вълната на тези настроения е Владимир Жириновски, който отдавна предлага да поискаме обратно Аляска от САЩ. След събитията в Украйна и анексирането на Крим към Руската федерация, разговорите за връщането на Аляска се възобновиха с нова сила, въпреки че в по-голямата си част те са по-скоро комични.