Кой трябва да провери източника на средствата - банка или съдебен изпълнител
Член 101 от Закона за изпълнителното производство установява списък на доходите на длъжника, които не могат да бъдат събирани от съдебен изпълнител.
Съдебният изпълнител изпраща решение за налагане на запор върху паричните средства на длъжника по банкова сметка по реда на чл.70 от Закона за изпълнителното производство.
Особеността на такова изпълнение е, че възстановяването се начислява не само върху средствата, които са по сметката на длъжника към момента на получаване на решението на съдебния изпълнител, но и върху тези средства, които ще бъдат кредитирани по сметката на длъжника в бъдеще (параграф 9 от член 70 от Закона за изпълнителното производство).
За спазване на забраната, установена в чл.101 от Закона за изпълнителното производство, съдебният изпълнител в диспозитива на решението си посочва забраната на банката да налага изпълнение върху средствата, включени в списъка на чл.101.
Спешно съобщение за адвокат! Полицията дойде в офиса
Банката обаче не винаги знае естеството на средствата, постъпващи по сметката на длъжника. Самото име на институцията, която извършва такива трансфери, очевидно не е достатъчно.
В резултат на такива несъответствия в закона, събирането се начислява върху всички средства по сметката на длъжника, което води до нарушаване на правата на гражданите и ги лишава от онези минимални плащания, които са гарантирани от закона при всякакви обстоятелства.
Законът не налага на банка или друга кредитна организация задължението самостоятелно да установява източниците на постъпване на средства по сметки, за да определи възможността (невъзможността) за обращениенаказания върху тях. Съдия-изпълнителят също първоначално неизвестни източници на средства по сметката на длъжника
Банките от своя страна отказват да изпълняват инструкциите на съдия-изпълнителя и смятат, че проверката и установяването на забрани е пряка отговорност на съдебния изпълнител, а не на банката.
Съдебната практика върви по-скоро по пътя на признаването, че е задължение на съдебния изпълнител-изпълнител да установява и контролира изпълнението на определени забрани[1].
Съдът посочва, че банка или друга кредитна институция не е длъжна самостоятелно да установява източниците на средства, получени по сметки, за да определи възможността (невъзможността) за налагане на санкция върху тях.
Банката няма право да определя и контролира насоките на използване на средствата на клиента и да установява други ограничения, непредвидени от закона или договора за банкова сметка, върху правото си да се разпорежда със средствата по свое усмотрение.
По този начин депозираните средства по сметката са неперсонифицирана парична сума и не подлежат на отделно счетоводно отчитане в зависимост от източника на получаване.
Според съда съдебният изпълнител е длъжен да разбере и изиска информация за средствата на длъжника, за да установи дали те имат имунитет срещу събиране. Съдът обаче не уточнява къде точно да се изпращат исканията до съдебния изпълнител и как точно да се приложи на практика този механизъм.
Решение на проблема:
Считаме, че съдебният изпълнител е организатор на принудителното изпълнение на изпълнителния лист и действа в рамките на предоставените му от закона правомощия.
Възлагане на банката в обща форма на задължението за проверкапостъпващите средства по сметката на длъжника с цел имунитета им срещу събиране са неправомерни.
От своя страна, за да се предотвратят нарушения на правата на длъжника, съдебните изпълнители трябва да разяснят на длъжниците в решението за образуване на изпълнително производство задължението на длъжника да предоставя на съдебния изпълнител информация за доходите си по чл.101 от Закона за изпълнителното производство, като представя копия от съответните документи, посочващи, че имат право да получават такива доходи.
След като получи тези документи от длъжника, съдебният изпълнител е длъжен да наложи запор върху средства, като вземе предвид съществуващите ограничения, установяващи конкретни забрани за банката да се разпорежда със средства по сметката на длъжника.
Ако длъжникът не е изпълнил задължението си да предостави необходимите документи и възстановяването е наложено върху паричните средства, предмет на забраната, съдебният изпълнител е длъжен да вземе незабавни мерки за връщане на парите на длъжника от депозита на съдебната служба.
В случай, че тези средства се прехвърлят на взискателя, връщането на средствата на длъжника е възможно чрез подаване на иск срещу взискателя или службата на съдебния изпълнител (?). Този въпрос изисква отделен правен анализ.
[1] Преглед на съдебната практика на Областния съд в Нижни Новгород за първата половина на 2012 г. (одобрен с Резолюция на Президиума на Областния съд в Нижни Новгород) - Резолюция N 44-g-13 / 2012 г.