Колко чиновници има в България и колко печелят
В България на 10 000 души се падат приблизително 102 чиновници.
Въпреки намалението на държавните служители с почти 100 000 спрямо 2009 г., общата стойност на възнаграждението за техния труд се е увеличила значително и продължава да расте. Най-големи са апетитите сред висшите държавни служители, чийто брой е около 40 хиляди души.
Колко чиновници в България
Броят конкретно на държавните служители или длъжностни лица в България през 2013 г. възлиза на 1 милион 455 хиляди души, или 1,9% от работната сила, сочат оценки на РБК по данни на Росстат. От тях във федералните органи са работили 248 хил. души, в областните - 246 хил., в местните - 498 хил., във финансовите и данъчните - 217 хил., в съдилищата - 151 хил., в други органи - 95 хил. Така в България на 10 хил. души се падат 102 чиновници.
Повече отколкото в СССР, но по-малко отколкото в Канада
Това не е най-ниското. За сравнение, според Централното статистическо управление на СССР броят на мениджърите в Съветския съюз, без партийния апарат, достига най-високото си ниво през 1985 г., възлизайки на 2,03 милиона души. Тоест в СССР на върха на разцвета на бюрокрацията имаше само 73 държавни служители на 10 хиляди души. Апаратът на държавните ръководители на RSFSR през 1988 г. се състои от 1,16 милиона души, или 81 служители на 10 хиляди души от населението (с 20% по-малко от сега).
Трудно е да се изчисли броят на длъжностните лица в различните страни - няма такива данни в ОИСР и други големи международни организации, а националните статистики в различните страни имат свои собствени характеристики. Въпреки това, дори консервативната оценка на РБК показва, че България не разполага с най-многобройната бюрокрация.
В скандинавските страни и Канадаима около два до три пъти повече държавни служители на глава от населението, отколкото в България. В Германия, САЩ, Япония, Испания, Израел броят на чиновниците е приблизително подобен на българския и възлиза на 100-110 души на 10 хил. жители, или около 2% от цялата работна сила. Най-малко длъжностни лица сред разглежданите страни има в Индия (29 длъжностни лица), Казахстан (51 длъжностни лица) и Китай (72 длъжностни лица). Тоест броят на държавните служители и служителите в публичния сектор не е пряко свързан с благосъстоянието на страната: има държави с висок стандарт на живот, както с голям, така и с по-малък брой служители на държавните структури.
Те не искат да се свиват
„Намалявате, минават шест месеца - вижте, пак същият персонал. Дори в това отношение са необходими периодични съкращения, така че броят просто да не расте извън границите ”, каза тогавашният президент Дмитрий Медведев в средата на 2010 г., поемайки инициативата за намаляване на служителите в изпълнителната власт.
По-малко служители - повече разходи
Въпреки намаляването на броя на държавните служители, общата цена на бюрокрацията е нараснала, сочи официалната статистика. Ако през 2009 г. общите разходи за заплати на служителите в държавната администрация възлизат на 519,3 милиарда рубли, то през 2013 г. те са 682,7 милиарда рубли. Така ръстът възлиза на 31%, според данни на Росстат.
Въз основа на докладите на Федералната хазна за изпълнението на бюджетите, разходите за заплащане на държавните служители на всички нива през 2013 г. възлизат на 658,4 милиарда рубли. (+10% спрямо предходната година).
През 2009 г. средната месечна начислена заплата на заетите в държавните органи в България възлиза на 27,9 хил. рубли. През 2013 г. тя вече достигна 39,1 хиляди рубли, което беше с 31% повече от средната заплатабългарски (29,8 хиляди рубли). За сравнение: заплатата на държавните служители в РСФСР през 1985 г. е била с 12% по-ниска от средната заплата в страната, средната месечна заплата на чиновниците на всички нива в САЩ през 2013 г. е била 4000 долара, което е с 3% по-ниско от средната заплата в икономиката.
В западните страни заплатата на чиновник от ниво заместник-министър е средно три до четири заплати на служител с висше образование или шест БВП на глава от населението. Оценка на РБК, направена по подобен метод, показва, че в България превишението е 14-15 пъти. Заместник-министрите в България получават 106 минимални работни заплати (минимални работни заплати), които през 2013 г. възлизат на 5,2 хиляди рубли. В САЩ висшите служители получават "само" 16 минимални заплати.
Правителството обаче все още не е доволно от техните заплати. Според предложенията на Министерството на финансите за подобряване на системата за възнаграждение на държавните служители до 2018 г. заплатите на държавните служители на федералните власти ще бъдат увеличени поне 2 пъти, каза Вороновская пред RBC. Общо се планира да бъдат изразходвани допълнителни 462 милиарда рубли за мотивация на служители.
България храни не Кавказ, а местни чиновници
Най-много получават чиновниците от Тюменска област, Москва, Чукотка и Магаданска област. Но най-голямо превишение на чиновническите заплати над средните за региона се наблюдава в Кабардино-Балкария и Чечня. Бюрокрацията на тези републики печели 70-80% повече от другите работници, докато средното за България е 31%.
Очакваната възвръщаемост на дейността на длъжностното лице отразява съотношението на неговата заплата към средния брутен регионален продукт (ВРП) на глава от населението. Колкото по-висок е този показател, толкова по-ниска е икономическата възвращаемост. Според РБК първо място по този неприятен показател през 2012 г. заема Чечня. Средна работна заплатадлъжностни лица в размер на 33,6 хиляди рубли. в републиката е 5,1 пъти по-висок от БВП на глава от населението. В Тива, Кабардино-Балкария и Ингушетия излишъкът е 3,1-3,3 пъти, докато например в района на Сахалин заплатата на длъжностно лице, напротив, е с 50% по-ниска.
В Тива, Алтай, Камчатка и Еврейската автономна област регионалните бюджети са субсидирани над 50%. Южните републики обаче са начело по субсидии - делът на безвъзмездните постъпления в приходите на бюджета в Ингушетия е 85%, в Чечня - 81%, а в Дагестан - 79%, сочат данните на Министерството на финансите.
Силите за сигурност стават все по-скъпи
Въпреки намалението на броя на полицаите и разузнавачите в България със 161 хил. души спрямо 2009 г. (или 14%), България остава един от световните лидери по брой полицаи на глава от населението, а общите разходи за служителите на реда се увеличават значително през последните години.
Обещанието беше спазено: общите разходи за служителите на реда в България (без прокуратурата) се увеличиха значително през последните години. Според изчисления на RBC, базирани на данни на Росстат, ако през 2011 г. общите разходи възлизат на 335 милиарда рубли, то през 2013 г. - 587 милиарда рубли. Без инфлацията ръстът на реалните разходи за две години достигна 54%.
Според Министерството на труда на САЩ средната месечна заплата на полицаи и детективи в щатите през 2013 г. е била 5,35 хиляди долара на месец, което е с 38% по-високо от средното възнаграждение в икономиката. Преди две години средната работна заплата в полицията и специалните служби в България беше 28,3 хил. рубли, а през 2013 г. вече беше 50,6 хил. рубли, което беше със 70% по-висока от средната заплата на глава от населението в България. В страните от ОИСР заплатите на полицията са със 17% по-ниски от доходите на работещите с висше образование, докато в България, Южна Корея и Израел- една трета по-висока.
Най-значителен скок в заплатите на българските силовици се наблюдава през 2012 г. на фона на масовите протести на опозицията, когато заплатите на служителите в правоохранителните органи се увеличиха с над 20 хиляди рубли. в сравнение с предходната година. По-специално, ако през 2011 г. служителите на реда в Москва са спечелили 36,1 хиляди рубли, то през 2012 г. - вече 61 хиляди рубли.
Не по-малко впечатляващ ръст се наблюдава сред прокурорите, които през 2011 г. са спечелили средно 48,6 хиляди рубли, докато през 2013 г. - 68,6 хиляди рубли. (2,3 пъти над средното за България). Увеличението на заплатите на прокурорите в реално изражение е 24%. Служителите на затвори и други места за лишаване от свобода започнаха да получават 40,7 хиляди рубли през 2013 г., което без инфлацията е с 60% повече от 2011 г.
Най-висока концентрация на служители на правоприлагащите органи и разузнаването се наблюдава в Ингушетия (47 души на 1000 служители), Чукотския автономен окръг (32 души), както и Северна Осетия (28 души) и Чечня (27 души). Количествено най-много служители на реда са съсредоточени в Москва (94 хиляди души), Краснодарски край (34 хиляди души) и Санкт Петербург (33 хиляди души).
Има много ченгета, още повече убийства
Според РБК сред страните с население над 5 милиона души България е на второ място по брой служители на реда след Северна Корея. Според Доклада за човешките права за 2009 г. в КНДР цифрата е 583 служители на 100 000 души. Въпреки това правозащитниците тук вземат предвид целия персонал на Министерството на обществената сигурност на КНДР в размер на 144 хиляди души.
Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) в България се падат 523 полицаи на 100 000 души. Почти двойно еповече отколкото в САЩ (271 полицаи) и 2,5 пъти повече отколкото в Китай (202 полицаи).
Ако вземем предвид страните с население над 1 милион души, то само Уругвай изпреварва България и КНДР (779 полицаи на 100 хиляди души). Сред всички страни, за които е възможно да се намери информация, лидерът е Бруней (1058 полицаи), Гренада (924) и Бахамите (833).
За ефективността на полицейската система може да се съди по нивото на убийствата спрямо броя на служителите на реда. Както следва от данните на UNODC, според този показател сред 85-те страни с население над 5 милиона души, прегледани от RBC, Хонконг е лидер, където има само 8 убийства на 10 000 полицаи. На второ място са Сингапур (13 убийства) и Япония (17 убийства).
Въпреки факта, че броят на убийствата в България непрекъснато намалява през последните години (-23% от 2009 г.), в сравнение с други страни нещата не са много добри. България е на 52-ро място през 2012 г. със 176 убийства на 10 000 полицаи, което е почти 10 пъти по-зле от Япония и по-зле от всички европейски страни. Но Съединените щати имат сравнимо ниво на престъпност от 174 убийства.
Според проучване на Галъп от 2012 г. броят на българите, които се чувстват сигурни, разхождайки се нощем, е намалял до 39%. По този показател България е на 128-мо място от 135 държави. Много по-спокойни се чувстват гражданите на съседните Белобългария (60%) и Грузия (91%). Според проучването на ВЦИОМ през 2013 г. българите са оценили работата на полицията в своя регион средно на 3,01 точки, докато през 2009 г. средната оценка е била 3,2 точки.