Коментари към статията Лоши съвети за българския език
коментари:
„Стих, в който римата е изградена от глаголи, е първият, който се хвърля в коша за боклук“ буря покрива небето с мъгла, въртят снежни вихри. ще вие като звяр, ще плаче като дете. Не?
Дете, според вас, причастие?
накратко, 70% от училищната програма според тези изисквания е провал! И го замени с пера и пудри.
Тази точка също ме озадачи. Авторът на текста не обича глаголите? Сигурно са му кошмари :)
Аз също съм на загуба - защо глаголите разпространяват гниене?)
Интересна информация, благодаря. сега ми е ясно защо)
Няма друг начин да го кажа!)
С правилата за пунктуация, според мен, тази техника не работи много добре. За останалото е много ясно.
Браво, само мнозина ще успеят да запомнят тези грешки)))
Третата точка в годините на моята младост звучеше така: съкр. бд. дбр. свед. до мин.
Сериозно ли мислиш за метафори, риторични въпроси и прочее? Или това са само официални текстове?
една глава е добре, но две ботуши са чифт
Или написано на български с бяло)
Факт е, че тези правила не са написани за Пушкини и дебели, а по-скоро за журналисти от регионални вестници. И зад изобилието от стилистични похвати, те често имат пълна липса на каквито и да било мисли.
„Сдържаността на презентацията винаги е най-добрият начин за представяне на страхотни идеи.“ И това е пряко за самия Адме
Напразно вие за българина.
))) Академици.. знаете всичко за правилата на великия и могъщия.. Но.. Страшно ме интересува изграждането на нови конструкции от велики и могъщи тухли. Така, например, с точки отбивам изречения, фрази и отделни думи, когато внякаква мисъл се върти в главата ми, която се намесва от всякакви точки, запетаи, главни букви и т.н. и така нататък. И сега умирам от смях, защото не пиша за закачка, а за развитие. Къде другаде можете да кацапатстала от смях, ако не в интернет? И да, въпросът все още беше риторичен))) .. и с главни букви понякога разпределям интонационни ударения в изречение или произволна фраза .. тук, например .. Скъпи, искаш да чуеш моето Да. .. добре, академици, с каква интонация ще прочетете озвучения въпрос? .. на коя дума бихте отделили интонационно ударение за себе си? на думата "искам" или на думата "да"? Или може би думата "чуй". Зададох въпрос, подчертавайки точно „Да“ с интонация, която посочих с главна буква .. но сега ще променя интонацията и същността на въпроса веднага ще се промени - Скъпа, искаш ли да чуеш моето „да“. а ето и третото тълкуване на въпроса - Мила, искаш ли да чуеш моето да? (И в този случай аз не завършвам.. - или искате да прочетете моето писмено съгласие?). И НИЩО! .. така че съжалявам, но ще продължа да експериментирам с българския език .. защото ми е - Интересно е)))
Съжалявам, но въпреки това, въпреки факта, че съм съгласен с почти всичко, което казахте по-горе, просто не мога да се съглася с "katatsapatztalu".