Концепцията и структурата на телесния аз
Телесният Аз е обект на изследване на различни психологически направления: телесно-чувственото направление (З. Фройд, Барнес Е. Мур и Бърнард Д. Файн), където Аз се разглежда предимно като израз на телесния Аз; телесно-структурно направление (Е.Т. Соколова, Г.Е. Рупчев), въз основа на което се разграничават понятията „телесен опит“, „възприятие за тялото“, „концепция за тялото“ и „телесно Аз“; телесно-рационално направление (И.В. Журавлев, Е.С. Никитина, Ю.А. Сорокин, Д.М. Реут, А.Ш. Тхостов), които отделят сферата на телесността и я определят като проблем на структурата на човешкото съзнание; насоките на онези, които споделят идеи за телесното съзнание и телесното несъзнавано (К. Юнг, Лари А. Кхел, Д. Зиглер), което ни позволява да кажем, че образът на телесния Аз и способността да го контролираме са в областта на Его-съзнанието, докато афективните преживявания и специалната неконтролирана телесна организация лежат в областта на несъзнаваното; изследвания в областта на Аз-концепцията (В. С. Агапов, Р. Бърнс, И. С. Кон, В. А. Петровски, М. В. Корепанова), разглеждайки образа на телесния Аз като водещ компонент на образа на себе си.
При такова разнообразие от психологически изследвания се сблъскваме с проблема за липсата на единство в терминологията за описание на представянето в съзнанието на различни аспекти на телесното преживяване. И тъй като зад всяка дефиниция на телесния Аз стоят различни емпирични факти и теоретични конструкции, този въпрос трябва да бъде конкретизиран. Така например Р. Шонц в своята теоретична конструкция разглежда образа на тялото на четири нива: „схема на тялото“, „аз на тялото“, „представяне на тялото“ и „концепция на тялото“ [1, стр. 22]. Според нас обаче това са различни понятия. По този начин, въз основа на проучването на различни изследвания, идентифицирахме няколко основни дефиниции,които по един или друг начин се отъждествяват с телесния Аз и понякога го заместват.
Най-често това се случва с определението "образ на тялото I". Агарева М.В. в своето изследване той определя образа на телесния Аз като качество на личността, което съставлява телесно-сетивната основа на съзнанието, включително умствено представяне на тялото (мисли, емоции, знания), което формира визуална картина, която се основава на образи-впечатления на човек за себе си. И той идентифицира следните компоненти: сензомоторни (изпълнява функцията за разграничаване на сензорните и двигателните компоненти на дейността, т.е. движенията служат за регулиране, контрол или коригиране на сензорна информация), психомоторни (реализира функцията, свързана с двигателния отговор на външни стимули), експресивни (носи информация за емоционалните и личностни характеристики на детето и осигурява функцията на външно проявление на образа на телесния Аз чрез експресивни движения на изражението на лицето, пантомими) и впечатляващ ( изпълнява функция, свързана с разбирането на образа на тялото nogo I) [2, стр. 20 - 22.].
В изследванията, посветени на телесното Аз, се използва и понятието „схема на тялото". Например, в голям психологически речник под редакцията на Б. Г. Мещеряков и В. П. Зинченко, обяснявайки понятието „Аз-концепция", може да се прочете, че физическият Аз-образ е едно от нивата на Аз-концепцията и е идентичен със схемата на тялото. Но в медицината, психофизиологията и клиничната психология понятието "схема на тялото" се разглежда като модел на тялото, изграден от мозъка, отразяващ неговата структурна организация и представен в съответните сетивно-моторни зони на мозъчната кора. Схемата на тялото осигурява регулиране на позицията на частите на тялото, контрол и коригиране на двигателния акт в зависимост от външните условия. Физиологичната основа на телесната схема ефункционална система от неврони на мозъчната кора, интегрираща потока от чувствителни импулси от собственото тяло и неговите части.
Друга дефиниция, използвана при разглеждането на телесното аз, е „концепцията за тялото“. Р. Шонц предлага да се разбира "концепцията за тялото" като едно от нивата на "образа на тялото", което включва формално, общоприето знание за тялото като организъм, което може да бъде изразено с помощта на добре познати символи [1, стр. 22]. Всички части на тялото, техните функции и взаимодействия са изследвани от човека, посочени в съответните понятия и в границите на нормата и патологията. Това рационално осъзнаване на тялото позволява на човек да поддържа здравето, да разпознава и да се бори с болестите [4].
Ние не разглеждаме такова понятие като „телесност“, тъй като неговото определение вече е установено и не замества понятието „телесно аз“, но е необходимо да се отдели такъв структурен елемент като „вътрешно тяло“, което в някои изследвания на телесността се представя като негова основна (несъзнавана) умствена форма. Тя може да се причисли към архетипните образувания, съдържащи телесното съществуване на субекта. Архетипът на вътрешното тяло (телесното несъзнавано) се проявява в някои основни архетипни образи на насочена визуализация, които са фундаментално различни от сетивните образи на тялото.
Шишковская А.В. в своето изследване тя отделя елементите на съдържанието на Аз-физическото, които включват: възприемането на собственото тяло, неговите функции, части и граници, емоционалното отношение към собствения външен вид, субективната стойност на различните части на тялото, начинът на самоотношение към собственото тяло [6].
Но дори подходът към самото определение на телесния аз е двусмислен, например О.В. Лаврова в своята концепция за телесността в интегративната психотерапия определятелесен Аз като субект, активно проявяващ себе си в телесното съществуване, притежаващ способността да "получава сетивно преживяване, преведено в образи и концепции, и способността да се изразява в телесен израз". Според нея телесният Аз действа като интегрален екзистенциален елемент на Егото и е субективно отражение на обективното телесно състояние, включително пола. Това е телесният Аз, който има полова идентичност, ниво на сексуалност, инстинктите за оцеляване и размножаване, хомеостатични нужди и мотиви, както и образа и концепцията за собственото тяло [7].
Така можем да заключим, че съвременните изследвания в областта на представянето в съзнанието на различни аспекти на телесния опит не само не изясняват съществуващите дефиниции, но и заменят едни понятия с други. Декларирайки в темата на изследването "телесен Аз", те оперират с понятията "образ на телесния Аз", "физически Аз", "концепция за тялото", "схема на тялото" и др. Подходите към структурата на телесните феномени също са разнообразни. Затова смятаме, че за да проучим по-нататък телесния Аз, трябва да подчертаем определението, на което ще продължим да разчитаме и да представим неговата структура.
След като разгледахме различни речникови статии за телесния Аз, ние вярваме, че най-пълната обща дефиниция е дадена в Терминологичния речник на основните термини на динамичната психиатрия, където телесният Аз се определя като „централната функция на Аза, отразяваща менталното представяне на собственото тяло и, в тази връзка, явяваща се отправна точка за развитието на Аза“ [8]. Вземайки за основа горното определение и всички феномени, които разгледахме, представящи различни аспекти на телесното преживяване в ума, ние разработихме структурата на телесния Аз (виж Фиг. 1).
Фиг. 1.Структурата на тялото Аз
1. Соколова Е.Т. Самосъзнание и самооценка при личностни аномалии. - М.: МГУ, 1989. - 216 с.
2. Агарева М.В. Образът на телесния аз на детето като педагогически проблем // Теоретични и методически проблеми на съвременното образование: материали на VI Междунар. научно-практически. конф. - М., 2011.
3. Никитин В.Н. Пластична драма: Нови насоки в арт терапията. - М.: Когито-Център, 2003. - [Ел. ресурс]. - Режим на достъп: http://www.e-reading-lib.org/chapter.php/103768/6/Nikitin_-_Plastikodrama__Novye_napravleniya_v_art-terapii.html
4. Уляева Л.Г. Методи за оценка на формирането на образа на аз-физическото при практикуващите таекуондо // Юбилеен сборник с научни трудове на млади учени и студенти на RSAFK. - М.: 1998. - С. 192-197.
5. Мдивани М.О. Изследване на структурата на физическото "Аз" при по-млади ученици и юноши // Резюмета на XI Всесъюзна научно-практическа конференция на спортните психолози. - Минск, 1990. - С. 109 - 110.
6. Шишковская А.В. Развитието на аз-физически професионални спортисти с различни характеристики на саморегулация: Резюме на дисертацията. дис. канд. психол. науки: 19.00.13. - Ростов на Дон: SFU, 2011. - 25 с.