Концепцията и значението на прокуратурата на Руската федерация
Въпреки че самата институция на прокуратурата е заимствана от Петър I от Швеция, прокуратурата на Франция също служи като прототип на вътрешния модел на прокуратурата.
Всъщност терминът прокуратура не се използва широко в съвременния свят. В романските държави тази институция най-често се нарича "публично министерство" (Ministerio Publico- в Италия,Ministere public- в Испания), в Германия - "служба на държавния прокурор" (Staatsantwaltschaft). В Съединените щати аналогът на прокуратурата се нарича „Адвокатска служба“ (Attorneys’ service).[3]
Действащото българско законодателство определяпрокуратурата катоединна централизирана система от органи, упражняващи от името на България надзор върху спазването на Конституцията на България и прилагането на законите, действащи на територията на Руската федерация(чл. 1 от Федералния закон на Република България "За прокуратурата на Република България", наричан по-долу "Закон за прокуратурата" s Office").
Това правно определение означава, че:
1. Прокуратурата е преди всичколегитимен орган, т.е. нейнотоустройство, организация и компетентностсе определят в съответствие с Конституцията на Руската федерация, Закона за прокуратурата и друго федерално законодателство, регулиращо нейната дейност. Освен това чл. 1 от Закона за прокуратурата установява, че тя осъществява своята дейностот името на държавата– България. Трябва да се подчертае, чезаконодателният статутна прокуратурата в България е установен на най-високото правно ниво - Конституцията на Руската федерация, която има най-висока юридическа сила и има пряко действие на цялата територия на България[4].
2. За постигане на задачите, стоящи пред Прокуратурата на Република България като орган на държавата, тя е надарена сдържавно-властна компетентност, която се определя от федералниязаконодателство и се прилага чрез системата от правомощия на неговите длъжностни лица - прокурори по начина, предписан от Закона за прокуратурата (и друго федерално законодателство).
3. Прокуратурата на България иматериториален мащаб на дейността си. Като федерален орган, той обхваща своята дейноствърху цялата територия на Българиянезависимо от конституционните и правните особености на статута на отделни субекти на федерацията или спецификата на отделните административно-териториални единици.
4. Прокуратурата на България ецентрализирана система от органи, която включва Главната прокуратура на Руската федерация, териториални и специализирани органи, както и набор от научни, изследователски, консултативни, образователни и издателски институции.
5. Прокуратурата на България осъществява своятадейност в строго определени от действащото законодателствоформи и видове. Законът за прокуратурата (чл. 1, 2, 7-10) ги визира:
1) упражняване на прокурорски надзор,
2) осъществяване на наказателно преследване,
3) участие в съдилища и в
4) заседания на представителните органи на държавната власт и местното самоуправление,
5) координиране на дейностите на правоприлагащите органи за борба с престъпността,
6) участие в законотворчески дейности,
7) международно сътрудничество,
8) както и разглеждане и разрешаване на жалби, съдържащи информация за нарушения на закона.
6. При изпълнение на възложените му задачи притежаваинституционална и функционална независимост, която се осигурява от:
1) отделен предмет на юрисдикция (прокурорска дейност),
2) специална поръчканазначаване и освобождаване на прокурори,
3) принудителна процедура за упражняване на прокурорската власт.
Посочените признаци характеризират прокуратурата предимно като една от частите на българския държавен апарат. В същото време, освен тези характеристики, родната прокуратура има редица специфични особености, които я характеризират като специализиран орган и разкриват нейното значение като специална държавно-правна институция.
Първо, това епредимно надзорен орган. 1 от Закона за прокуратурата определя като основно направление на дейността си надзора за спазване на Конституцията на Република България и действащите на територията на България закони. Спецификата на този надзор се състои в това, че той обхваща дейността на повечето други органи, действащи на територията на България - всички отраслови федерални органи на изпълнителната власт, органи на субектите на федерацията, местни власти, както и други държавни и недържавни органи за контрол и надзор. В същото време е важно да се има предвид, че упражняването на надзор не е единствената дейност на българската прокуратура.
На трето място, според някои местни учени една от основните характеристики на българската прокуратура е, че тя също еорган за надзор на централните (федералните) власти върху дейността на местните и регионалните публични органи [6]. С други думи, той действа като „инструмент, който ви позволява да поддържате единно законодателно пространство на федералната държава“ [7], средство за укрепване на вертикалата на централната държавна власт.
И накрая, спецификата на българската прокуратура е следнатаче тя е илиможе да бъде участник в повечето възникващи правоотношения (предимно охранителни). Почти цялото действащо процесуално законодателство предвижда възможността за участие на прокурора в разглеждането и разрешаването на конкретен правен спор.[8]
Така основното значение на съвременната българска прокуратура като държавен орган се вижда в:
1.осигуряване на единно законодателно пространствона федералната държава чрез използване на методи за надзор и правоприлагане,
2. както и възможност за участие катопредставител на държаватавъв възникнали правни спорове (правоотношения).