Концепцията за дребна кражба
Последствието като обективен признак на кражбата е причиняването на вреда на собственика или на друг собственик на вещта към момента на приключване на кражбата.
Последствието от кражба под формата на кражба, измама, присвояване и присвояване е щета над 1000 рубли.
Причинната връзка между деянието и последицата се изразява в това, че деянието трябва, първо, да предхожда настъпването на посочената вреда и, второ, да е необходимо, задължително, определящо, решаващо условие за нейното причиняване.
Въпросът за незначителността изглежда се разглежда на примера на кражбата.
Например, когато фен на актриса открадна нейната евтина кутия с пудра „за спомен“. Разбира се, предвид намерението на фена да извърши именно кражба на евтина стока и наистина незначителната цена на пудреницата, е необходимо да се приложи правилото, залегнало в част 2 на чл. 14 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Друг е въпросът, когато умисълът е бил насочен към кражба на скъпи бижута не „за спомен”, а от користни подбуди, но поради липсата на такива, крадлата се е ограничила с пудреница. Има опит за кражба с причиняване на значителни щети на гражданин (част 3 на член 30 и параграф „в“ на част 2 на член 158 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
Така че, при извършване на неквалифицирана кражба, измама, присвояване и присвояване, когато причинените щети не надвишават 1000 рубли, действията на лицето попадат под административна отговорност.
Положителната страна на такова законодателно решение беше възможността категорично да се реши въпросът за наличието или отсъствието на наказателно наказуемо деяние в действията на дадено лице. Така в случай на образуване на наказателно дело, предвидено например в част 1 на чл. 158 UKна Руската федерация, ако по време на разследването се окаже, че сумата на откраднатото имущество не надвишава 1000 рубли, наказателното дело подлежи на прекратяване на основание параграф 2 на част 1 на чл. 24 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, поради липсата на състав на престъпление в деянието.
Нека илюстрираме с пример от практиката.
Тъй като Д. е извършил дребна кражба и действията на осъдения не съдържат състава на престъплението по ч. 1 на чл. 158 от Наказателния кодекс на Руската федерация присъдата в тази част е отменена от съдебния състав с прекратяване на делото на основание параграф 2 от част 1 на чл. 24 НПК за липсата на състав на деянието. Преглед на касационната практика по наказателни дела на Пермския окръжен съд за първата половина на 2009 г. [Електронен ресурс]. URL: http://oblsud.perm.sudrf.ru/modules.php?name=docum_sud&id=83 (Дело № 22-654, Кировски районен съд на Перм)
Към днешна дата не е възможно да се реши проблемът с различното тълкуване на правните норми от съдилищата на практика. Това води до факта, че квалифицираните престъпления на кражба също се признават за маловажни. По този начин съдът установи, че Н., действайки в група лица по предварителен сговор, тайно е откраднал, събирайки от насипа на демонтираната коловоза детайлите на горната конструкция на коловоза, принадлежащ като метален скрап на Пермското разстояние на коловоза на структурното звено на Пермския клон на Свердловската железница - клон на Руските железници, причинявайки щети на посоченото предприятие в размер на 130 рубли. 68 копейки и подробности за съединителя от вагоните, които са в баланса на оперативното вагонно депо ул. Перм-Сортиране на структурно звено на Пермския клон на Свердловската железопътна линия, причинявайки щети на предприятието в размер на 226 рубли. Н. е задържан от полицейски служители, а откраднатите вещи са иззети и върнати на предприятията.
Съдийската колегия, отменяйки присъдата, заяви товаВ материалите по делото не се съдържат доказателства, че деянието на Н. има признаци на значителна обществена опасност, които да му позволят да разпознае извършеното престъпление. Липсват и доказателства, че с действията на Н. са причинени вреди на личността, обществото и държавата.
Като взе предвид обстоятелствата по делото, размера на причинените вреди, че от действията на Н. не са настъпили вредни последици, същият признава вината си и искрено се разкайва за извършеното, характеризира се положително по местоживеене, съдебният състав заключава, че в действията на Н., макар и формално, се съдържат признаци на престъпление по б.“а” ал.2 от чл. 158 от Наказателния кодекс на Руската федерация, но поради своята незначителност те не представляват обществена опасност.
Производството е прекратено поради липса на състав на престъпление в действията на Н.. Преглед на касационната практика по наказателни дела на Пермския окръжен съд за първата половина на 2009 г. [Електронен ресурс] URL: http://oblsud.perm.sudrf.ru/modules.php?name=docum_sud&id=83 (Дело № 22-1922, Дзержински районен съд на Перм).
Съвсем различна позиция за подобно престъпление виждаме в съдебната практика за 2010 г., чийто преглед е предоставен от отдела за осигуряване на дейността на мировите съдии на Иркутска област. Справка за резултатите от обобщаването на съдебната практика по прилагането на разпоредбите на част 2 на член 14 от Наказателния кодекс на България 2010 г. Отдел за осигуряване на дейността на мировите съдии на Иркутска област. [Електронен ресурс].URL: http://irk.mirsudrf.ru/modules.php?name=info_pages&rid=16
Шабалин В. А. е осъден със съдебна присъда за кражба по предварителен сговор на една гъска на стойност 750 рубли. и Морев Н.В. Съдът установи, че осъдените са извършили кражба на гъска, която видели да върви по пътя. гъсказакараха изоставената столова зад сградата, за да не ги види никой, хванаха ги, отрязаха главата на гъската вкъщи и я сложиха в багажника. След това забравиха за гъската, спомниха си само няколко дни по-късно и я изхвърлиха, тъй като гъската се беше развалила.
С присъдата на съда са осъдени Зирянов В.А., Куликов А.А. за кражба на два чувала зърно на стойност 600 рубли от баня без ключалка.
Присъдата на съда осъди Zykov A.The. за кражба на количка и варел от оградата на къщата в размер на 450 рубли.
С присъдата Викторов И.А. за кражба на бензин от резервоара за гориво на автомобил, паркиран в градина, в размер на 420 рубли.
Така виждаме, че прилагането от съдилищата на нормата, залегнала в част 2 на чл. 14 от Наказателния кодекс на България и чл. 7.27 от Кодекса за административните нарушения на Руската федерация, а не монотонно.
Трябва също така да се отбележи, че се допускат немалко грешки при прилагането на правилата за маловажни деяния и дребни кражби още в досъдебната фаза. Вече стигнахме до извода, че преценките за маловажност са твърде субективни и променливи и зависят не само от установената практика, но и от позицията на конкретен служител на реда – следовател, разпитващ. Полицейските служители са склонни да вземат решения за отказ да образуват наказателно дело, например за кражба, поради предполагаемата му незначителност. По-специално, тъй като „велосипедът е стар“, палтото, изсушено на въже, е „износено“ и т.н. Тази позиция, ако се основава на позицията на съдилищата, където впоследствие ще се решава въпросът за привличане на лице към отговорност, е разбираема. Но тази ситуация е изпълнена със злоупотреби от страна на правоохранителните органи и е възможно подобна практика да доведе до укриване на престъпления.
Разбира се, необходимо е правило, което да определя границата, когато деянието трябва да бъде квалифицирано от категорията на престъплението в категорията на административно нарушение.Междувременно съществуващият подход за определяне на съдържанието на нормите на наказателното право може да се нарече противоречащ на Конституцията на Руската федерация.
Така че, в съответствие с параграф "о" чл. 71 от Конституцията на България наказателното законодателство е под юрисдикцията на България.
Законодателството за административните нарушения, посочени в буква "к" чл. 72 от Конституцията на България към съвместната юрисдикция на България и поданиците на България. Във връзка с това възниква въпросът: може ли законодателство, възложено изключително на федерална юрисдикция, да бъде променено от законодателство, възложено на съвместна юрисдикция? Мисля, че отговорът е очевиден Diamonds, A.B. Концепцията за дребна кражба и общи въпроси на наказателното право / A.V. Диаманти, V.A. Бурковская В.А. // Български изследовател. - 2003. № 5.