Конфликти в педагогическата среда
АКАДЕМИЯ ПО ТРУДОВИ И СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ
по темата "Основи на конфликтологията"
на тема"Конфликти в педагогическата среда"
Тази работа е посветена на конфликтите в преподавателския състав. Този проблем днес е един от най-основните в съвременната образователна система. Но в същото време той е слабо развит, въпреки факта, че преподавателският състав се превръща в средство за формиране на личността само когато се характеризира с висок психологически климат.
1. Конфликт: основни понятия.
1.1 Концепция, структура, причини за конфликт.
В основата на всеки конфликт е ситуация, която включва или противоречиви позиции на страните по някакъв повод, или противоположни цели или средства за постигането им при дадени обстоятелства, или несъответствие на интереси, желания и наклонности на опонентите. Въпреки това, за да започне да се развива конфликтът, е необходим инцидент, когато една от страните започне да действа, нарушавайки интересите на другата страна. Ако противоположната страна отговори в натура, тогава конфликтът преминава от потенциален към действителен.
За да се разграничи конфликт от конфликтна ситуация, може да се приложи следната „формула“:
Конфликт = Проблем + Конфликтна ситуация + Участници в конфликта + Инцидент,
където:инциденте действие или набор от действия на участници в конфликтна ситуация, които провокират рязко изостряне на противоречието и началото на борба между тях;
участници в конфликтна ситуацияе субект (човек, група, организация, държава), пряко участващ във всички фази на спора;
конфликтна ситуацияе ситуация на скрита или открита конфронтация между две или повече страниучастници, всеки от които има свои собствени цели, мотиви, средства или начини за решаване на проблема, който има лично значение за всеки от неговите участници.
Тоест,конфликтъте процес на рязко изостряне на противоречието и борбата на две или повече страни на участниците в решаването на проблема, който има лично значение за всеки от неговите участници. Неговите компоненти:
1)предметът на конфликтае обективно съществуващ или въображаем проблем, който служи като основа на конфликта. Това е противоречието, поради което и в името на което възниква конфликтът.
2)обектът на конфликта- е сърцевината на проблема, централната връзка на конфликтната ситуация, счита се за причина, причина за конфликта;
3)участници в конфликта- субекти, техните стремежи, възприемане на конфликтната ситуация и поведение в конфликта,
4)микро- и макросреда- условията, в които се намират и действат участниците в конфликта.
Първата група - това са причините, които пречат на успешната работа на човек: недостатъци в организацията на производствените процеси; неблагоприятни условия на труд; несъвършенство на платежната система; погрешност на управленските решения, недостатъчна компетентност на ръководителя, недостатъци в стила на ръководство, различия във възгледите за организацията на работата, различия в гледните точки за решаване на професионален проблем и др.
Третата група включва причини, които възникват поради личностните характеристики на участниците във взаимодействието: психологическа несъвместимост на отделните членове на екипа; характерологични недостатъци (конфликтна личност); неадекватност на вътрешното отношение към статуса.
1.2. Динамиката на конфликта.
В динамиката на конфликта, тоест в неговото осъществяване като процес, се разграничават следните етапи от неговото развитие:
1) латентенетап (предконфликтна ситуация),
2) етап на открит конфликт,
3) етапът на разрешаване (завършване) на конфликта.
На латентния (латентния) етап всички основни елементи, които формират структурата на конфликта, неговите причини и основни участници, т.е. има основната база от предпоставки за конфликтни действия, по-специално определен обект на възможна конфронтация, наличието на две страни, способни едновременно да претендират за този обект, осъзнаването на една или двете страни на ситуацията като конфликт.
На този "инкубационен" етап от развитието на конфликта могат да се правят опити за мирно разрешаване на въпроса, например за отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, подобряване на условията на труд и др. Но при липса на положителна реакция на тези опити конфликтът преминава в открита фаза.
Знак за прехода от латентния (латентния) стадий на конфликта към открития е преходът на страните към конфликтно поведение. Както беше отбелязано по-горе, конфликтното поведение е външно изразените действия на страните.
Тяхната специфика като специална форма на взаимодействие се състои в това, че те са насочени към блокиране на постигането на целите на противника и изпълнението на собствените цели. Други признаци на конфликтни действия са:
- разширяване на броя на участниците;
- увеличаване на броя на проблемите, които формират комплекс от причини за конфликта, преход от бизнес проблеми към лични;
- изместване на емоционалното оцветяване на конфликта към тъмния спектър, негативни чувства, като враждебност, омраза и др.;
- повишаване на степента на психическо напрежение до ниво на стресова ситуация.
Цялата съвкупност от действия на участниците в конфликта в неговата открита фаза се характеризира с термините ескалация, което означавазасилването на борбата, нарастването на разрушителните действия на страните една срещу друга, създавайки нови предпоставки за отрицателен изход от конфликта.
Последствията от ескалацията, които изцяло зависят от позицията на страните, особено тези, които разполагат с големи ресурси и сили, могат да бъдат два вида.
В случай на несъвместимост на страните, желанието да се унищожи другата страна, последствията от открития етап на конфликта могат да бъдат катастрофални, да доведат до разпадане на добрите отношения или дори до унищожаване на една от страните.
В друг случай, с взаимното желание на страните да премахнат възникналото напрежение, взаимни отстъпки, да възстановят сътрудничеството, конфликтът навлиза в етапа на разрешаване и завършване. Има два начина за разрешаване на конфликта:
1) трансформация на обективни фактори, довели до конфликта;
2) трансформацията на субективната, психологическата страна, идеалните образи на конфликтната ситуация, формирани от страните.
Ефективността на тези методи обаче може да варира. Използването им може да доведе както до пълно, така и до частично разрешаване на конфликта.
Частично разрешаване на конфликта се постига, когато външното конфликтно поведение на страните спре, но вътрешната, така наречената когнитивна, интелектуална и емоционална сфера, която е породила конфликтното поведение, все още не е трансформирана. По този начин конфликтът не се разрешава напълно, а само на поведенческо ниво, когато например се прилагат административни санкции към двете страни в конфликта, а обективната причина за конфликта не се елиминира.
Пълното разрешаване на конфликта се постига само когато се трансформират и двата компонента на конфликтната ситуация - както на външно, така и на вътрешно ниво. Такъв пълен резултат се постига, например, като задоволим всичкисправедливи изисквания на конфликтната страна или и на двете страни чрез намиране на допълнителни ресурси.