Конфликти в различни общности
СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ Изд. А.Н. Сухова, А.А. Деркач М., 2001.
ЧАСТ I. ОСНОВИ НА СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ РАЗДЕЛ V. СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО И КОНФЛИКТИТЕ
Глава 18. СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОНФЛИКТИТЕ
§ 2. Конфликти в различни общности
Практическата класификация на конфликтите в зависимост от областите на тяхното възникване и проявление е следната:
- конфликти в областта на управлението (организационни и управленски);
- семейни и брачни конфликти;
- конфликти в сферата на производството, услугите и търговията;
- конфликти в научни, военни части;
- конфликти в условия на изолация (сред екипажите на космически комплекси, кораби с дълги пътувания, членове на антарктически станции (полярни изследователи) и сред затворници).
Нека се спрем на най-типичните конфликти: междуетнически, индустриални, във военна среда и в изолация.
При едновременното наличие на най-благоприятните фактори противоречията между жизнените интереси на различните етнически общности могат да достигнат критично състояние и да придобият характера на тежка конфронтация под формата на открита конфронтация, която води до групови и масови ексцесии. Причините за междуетническите конфликти не са повърхностни, а дълбоки, системни и структурни.
Междуетническият конфликт има няколко етапа на развитие. Първоначално има нарастване на напрежението, нарастване на активността на всяка една национална група, друга група постепенно се въвлича в конфронтацията, формира се организация на движенията чрез номиниране на лидери и активисти, създава се материална база,структуриране в следните направления: национално движение и власт; национално движение и представители на други националности; национално движение и правоприлагащи агенции.
Социалното напрежение, което предшества реалния конфликт междуетническите взаимодействия, се характеризира с конфронтация в междуетническите отношения, формиране на образа на „враг“, националистически, апаратни обществено-политически сдружения и движения, процес на тяхното въоръжаване, разпространение на слухове, протестни действия: митинги и демонстрации, наличие на недоволство.
Етапите на реални конфликтни междуетнически действия се характеризират с масови ексцесии, въоръжена борба срещу елементи на гражданска война между неконституционни формации [3].
Междуетническите конфликти се различават по спецификата на причините за възникване, тежестта на последствията, броя на участниците и др.
Когато определени политически сили, под предлог за повишаване на статута на републиката и други образувания, се опитват да завземат властта в свои собствени интереси, междуетническите конфликти се превръщат в етнополитически. В този случай националната идея, недоволството на етническите общности се експлоатират и използват като инструмент за политическа борба. В същото време безотговорно се пренебрегват интересите на нацията.
Основните модели за развитие на индустриални конфликти са:
1. Бизнес спор. Областта на несъгласие е предмет и дефинирана. Участниците вярват във възможността за постигане на споразумение. Те "усещат" ситуацията, осъзнават предимствата и недостатъците на общите гледни точки.
2. Официализиране на отношенията. Характеризира се с разширяване на зоната на несъответствие. Участниците могат да откажат да обсъждат възникналия проблем, като изберат официални методи за вземане на решение.
3. Психологически антагонизъм. На участниците понякога им е трудно да дефинират ясно с какво не са съгласни, но са склонни да преувеличават съществуващите различия; враждебността на участниците е толкова значителна, че определя цялото развитие на ситуацията.
Има няколко стратегии за справяне с конфликти:
първо, "напускане на ситуацията";
второ, сключването на компромис;
трето, проявата на съответствие, пълното отхвърляне на намеренията;
четвърто, постигането на целите на всяка цена;
пето, ориентация към сътрудничество [2].
В периода на реформите се наблюдават специфични причини за конфликти в сферата на производството. Те са свързани с процеса на приватизация, преструктуриране на предприятия, препрофилиране на предприятия, съкращаване на работни места (безработица), разрушаване на икономически връзки, неплащания.
Що се отнася до конфликтите между и вътре в търговските структури, техните причини са свързани с борбата за пазара на продажби, ценообразуването и други въпроси.
Брачните конфликти имат своята специфика. Ако има сфери в живота на съпрузите, където техните интереси, нужди, намерения и желания се сблъскват, пораждайки особено силни и продължителни негативни състояния, тогава такива брачни съюзи се наричат конфликтни. В същото време обаче брачният съюз може да се запази дълго време поради други фактори. Съществува следната класификация на брачните конфликти:
1) конфликти, които възникват на базата на неудовлетворена нужда от стойността и значимостта на собственото "Аз", нарушение на чувството за достойнство от страна на друг партньор;
2) конфликти, основани на неудовлетворени сексуални нужди на единия или двамата съпрузи;
3) конфликти, които имат своя източник на неудовлетвореностнуждите на единия или двамата съпрузи от положителни емоции;
4) конфликти на базата на пристрастяването на един от съпрузите към алкохолни напитки, хазарт, наркотици;
5) конфликти поради финансови разногласия, произтичащи от преувеличени нужди на един от съпрузите;
6) конфликти, свързани с удовлетворяване на нуждите на съпрузите в храна, облекло, подобряване на дома, както и разходи за лични нужди на един от съпрузите;
7) конфликти на базата на незадоволяване на нуждата от взаимопомощ;
8) конфликти на базата на различни нужди от отдих и свободно време, различни хобита.
Разбира се, тази класификация не обхваща цялото разнообразие от брачни конфликти, но дава възможност да се систематизират основните от тях [4].
Ако говорим по-подробно за причините за семейните конфликти, тогава те представляват широк спектър от обстоятелства, по-специално:
- морално-психологически (случаи на предателство, лъжа, двоен стандарт);
- индивидуално психологически (разлики в здравето, сексуални и психологически разстройства и др.).
Има и доста често срещана ситуация, наречена любовен триъгълник: той-тя-тя; тя-хе-хе. Не винаги тази ситуация се възприема като конфликт (което означава открити, групови бракове, суинг). Най-често обаче се свързва с психологическа травма, самоубийство и убийство. В основата на възникващите конфликти в системата на любовния триъгълник е междуролевият конфликт. Конфликтът между ролята на любовница и ролята на съпруга. Желанието на любовника да подобри статуса си води до сблъсък с начина на живот на любовника.
Основата на конфликтите във военните части е деформацията на уставните отношения и стратификацията в тяхармейска среда (с други думи "мраза"). Тежки конфликти възникват във връзка с намаляването на армията, нейната реформа. Основната причина за конфликтите е битовото разстройство на офицерите и техните семейства в резултат на предислокацията на части.
Конфликтите стоят отделно в условията на изолация и освен това на криминална субкултура.
Конфликтите между осъдените са борба между тях с помощта на психическо и физическо насилие за заемане на ръководна позиция, извличане на нетрудови доходи, притежаване на забранени предмети, насилствено задоволяване на нужди, отмъщение за отклонение от престъпните традиции и норми и др.
В допълнение към понятието "конфликт" съществува терминът "ниво на конфликт". Съществува статистически подход за измерване на това явление. Същността на тази техника не е да се измерва всеки отделен конфликт, а да се изследват тенденциите на развитие и проявите на конфликти през всеки период от време. В допълнение към нивото на конфликтност има още един важен показател, който характеризира това явление. Това се отнася до индекса на личностния конфликт. Този показател показва склонността на индивида към конфликти и тук е необходимо да се вземе предвид ролята, която играе индивидът в конфликтното взаимодействие.
Конфликт може да се нарече човек, който е инициатор на конфликти, и отрицателен (разрушителен). Конфликтите между осъдените са предимно негативно явление, изразяващо се в разрушителни последици.
Деструктивните конфликти биват криминогенни и некриминогенни. Криминогенни са тези, които водят до извършване на престъпления. В резултат на конфликти се извършват не само престъпления срещу личността и обществения ред, но и такива престъпления като бягства, саморазправа, самоубийство на конфликтни хора.
Определена част от осъдените виждат изход от конфликта само в извършването на правонарушения, за да се изолират от противоположната страна, от тези, с които са в конфликт. В този случай имаме предвид бягства, злонамерени нарушения на режима, саморазправа, утежняване (симулация) или подготовка на престъпления от осъдени с цел постигане на изолация в килийна стая или в наказателна килия или преместване в друга колония, отиване в болница за лечение. Някои от осъдените, не виждайки изход от тази ситуация, се самоубиват.
Но не всички конфликти между осъдените са само негативни явления. Има конфликти, които допринасят за укрепването на дисциплината, изпълнението на производствените задачи и коригирането на осъдените.
Литература
1. Анцупов А.Я., Шипилов А.И. Проблемът за конфликта: аналитичен преглед, интердисциплинарен биографичен индекс. - М, 1992.
2. Гришина Н.В. Аз и другите: Комуникация в работната сила. – Л., 1990.
3. Междуетнически конфликти: мястото и ролята на полицейското управление в междуетническите конфликти // Сборник с материали от научно-практическата конференция. - М., 1992.
4. Sysenko V.A. Брачни конфликти. - М., 1989; Карел Витек. Проблеми на брачното благополучие. - М., 1988.