Коня - Алмазов Борис Николаевич
Пред благородната испанка Двама рицари стоят, И двамата смело и свободно Погледнете право в очите й.
Пред жената на благосклонния търговец Идват два воала, И двамата влизат в законен брак Огнена страст гори.
И двете са облечени от Charmer С благородна простота, И двете преди - в онези години - Те удивиха всички с красотата си.
И двамата със здрава конституция, И двамата израснаха в блаженство, Но здраве и имущество В бурен живот те се разтърсиха.
И двамата са млади, Но отдавна живеят в дългове; И двамата са от Бату Водят със сигурност.
И двете благородна арогантност Пазете свещения огън в сърцето; И двамата умират от глад Те не искат да сложат край на живота си.
Бракът със съпругата на търговец ще опетни Тяхното могъщо древно семейство; Но той не знае хералдика Гладен корем.
Много шум, много срам И ги чака безчестие; Но ямата също не е известна, Какво има при Иберийските порти.
С тази неприятна мисъл, Свеждайки поглед нежно, Пред огромната съпруга на търговец Идват двата воала.
И съпругата на търговеца с цигара Седнала. Прекрасна гледка: Е, точно Родоския колос Или просто риба кит!
Но на върха на дивана Той седи с невероятна сръчност; Тя е облечена Миризмата е на повече от миля.
Много големи диаманти На нейните обеци горят И сърцата на гладни дендита Димят от ранна смърт.
„Кого, кажи ми, обичаш? — Дендитата говорят на Девата. — Кой от нас е избран от съдбата? Чия съдба е кама и отрова?“
Момата примижава лукаво И свенливо казва: „Аз самата не знам, наистина, - Както леля ми казва.“
Бичът на патриархалното семейство, Сух и студен като гранит, Допотопен и колосален Там седи "тятенка".
Чай от чинийка спокойно Изпива собствената си хапка И доста неприлично Пот тече от челото му.
Тогава дишайте, тогававеждите се движат. Сякаш не се чувства добре по някакъв начин, Сякаш изобщо не вижда Двама гостуващи колеги.
Само от време на време ще им хвърля поглед Подозрително И пак ще си пие чая: „Нямаме нужда от такива хора.“