Коремна кухина, перитонеум и перитонеална кухина Въпроси за тестов самоконтрол на знанията

Коремна кухина, перитонеум и перитонеална кухина…………………………..54

Въпроси за тестов самоконтрол на знанията………………………………………58

Примери за верни отговори………………………………………………………76

^ Храносмилателна система,systema digestoriumОбщи данниХраносмилателната система се формира в ембриона от вътрешния зародишен лист - ендодермата под формата на първично черво. Първичното черво се свързва с жълтъчната торбичка и се подразделя на предно, средно и задно черво. На 3-4-та седмица от вътрематочното развитие предните и задните краища на червата на ембриона завършват сляпо, но скоро предният му край се свързва с първичната уста, stomatodeum, а задният край с аналната ямка, proctodeum. От този момент нататък храносмилателният канал става проходен.

Първичната уста води до устни, бузи, език, венци, зъби и слюнчени жлези. От предното черво се развива фаринкса, хранопровода, стомаха и част от дванадесетопръстника. Черният дроб с неговите отделителни канали се развива от дивертикула на дванадесетопръстника.

Средното черво е сегмент от чревната тръба, който на ранен етап от ембриогенезата комуникира с жълтъчната торбичка; от него се образуват: част от дванадесетопръстника, йеюнума и илеума, както и началните отдели на дебелото черво - сляпото, възходящото дебело черво и част от напречното дебело черво. Задното черво е част от напречното дебело черво, низходящото и сигмоидното дебело черво и ректума. Последният се отваря при ембриона в клоаката и след отделяне на клоаката от уроректалната преграда се отделя от урогениталния синус.

Устната кухина и анусът се развиват от външния зародишен лист - ектодерма и в ранен стадий на развитие са свързани с първичното черво.

Червата на плода растат многобързо и образува бримки. На ранен етап чревната тръба и свързаните с нея органи се завъртат на 270 ° обратно на часовниковата стрелка. В резултат на това коремните органи придобиват асиметрична позиция; например стомахът и панкреасът се преместват наляво, а черният дроб надясно.

Първичното черво е покрито от всички страни от перитонеума. Тази позиция се нарича интраперитонеална. От задната стена на коремната кухина до чревната тръба е дорзалната мезентерия, а от предната стена - вентралната мезентерия. Поради въртенето някои части на чревната тръба се приближават до стената на коремната кухина и частично или напълно губят серозната обвивка (мезоперитонеално и екстраперитонеално местоположение на органа).

Храносмилателната система започва да функционира още в плода. Храносмилателните жлези отделят своите секрети, които съдържат храносмилателни ензими. Мекониумът се натрупва в червата. Към момента на раждането храносмилателната система е в състояние да осигури хранене на тялото. Промените в храносмилателната система след раждането зависят от качеството и количеството на храната, която детето приема през различните възрасти.

Според структурата се разграничават няколко вида органи:

  1. кухи или тръбести органи;
  2. паренхимни органи;
  3. органи, изградени от твърди тъкани (зъби);
  4. органи, изградени от мускулна тъкан (език).
  5. Смесени органи.
Кухите органисъдържат кухина вътре. В стената им се различават лигавица със субмукоза, мускулна мембрана и външна мембрана (серозна или съединителна тъкан).
  1. Мукозна мембрана,tunica mucosaпокрива всички кухи органи отвътре, облицованаепител, който в различните органи има нееднаква структура. В повечето органи лигавицата образува гънки, които в различните органи имат различна форма и разположение.

^ Мукозни функции:

а) защита на органите от увреждане - механично, термично и химично;

б) секреция на слуз и храносмилателни сокове – осигуряват се от жлези, разположени в лигавицата;

в) разграждане и усвояване на хранителни вещества;

г) биологична защита на организма от микроорганизми, постъпващи с храната; се осигурява от лимфна тъкан, която образува струпвания в лигавицата - фоликули и сливици.

2. Субмукозата,tela submucosa, е изградена от рехава съединителна тъкан, която позволява на лигавицата да се измести и да образува гънки. В субмукозата има кръвоносни и лимфни съдове, има нервен сплит.

3.Мускулната мембрана,tunica muscularis, е изградена в повечето органи от гладка мускулна тъкан, която има автоматизъм, съкращава се неволно и по-бавно, за разлика от набраздената тъкан. Напречно ивичеста (произволна) мускулна тъкан има само в органите на устната кухина, фаринкса и в началната част на хранопровода. Мускулният слой обикновено има два слоя - надлъжен и циркулярен (кръгъл). И двата слоя се свиват по координиран начин, което осигурява смесване и промотиране на съдържанието на органите през стомашно-чревния тракт. На определени места кръговите мускули са концентрирани, образувайки сфинктери, които могат да затворят лумена на органа. Сфинктерите играят роля в регулирането на преминаването на съдържанието от един орган към друг (напр. пилорния стомашен сфинктер) или екскрециятанавън (анален сфинктер).

4.Външната обвивкана кухите органи има двойна структура. При някои се състои от рехава съединителна тъкан -адвентициалнаобвивка,туника адвентиция; в други има характер насерозна мембрана,tunica serosa, която в коремната кухина и в тазовата кухина се нарича перитонеум, перитонеум. Перитонеумът е гладък, облицован със специална тъкан - ендотелиум, който отделя серозна течност. Перитонеумът има две пластини - органна (висцерална, покриваща всички или част от коремните органи) и париетална (париетална, облицоваща стените на коремната кухина отвътре). Между тези две пластини има цепнато пространство - серозна кухина, която съдържа серозна течност, поради което органите, покрити с перитонеума, имат по-голяма подвижност. Перитонеумът образува гънки, връзки, ями, оментуми и мезентериум; познаването на тяхната топография и възрастови характеристики е от голямо практическо значение, особено за хирурзите.

Паренхимните органинямат кухина вътре. Те са изградени от съединителнотъканна строма и тъкан, която изпълнява специфична функция (паренхим). Паренхимните органи, като правило, са заобиколени от свързваща капсула, от коятоinterlobular septa,septainterlabulariaсе простира в дълбочината на органа. Съединителната тъкан обгражда съдовете и нервите, които се разклоняват вътре в органа, както и отделителните канали на жлезите. Съвкупността от тези съединителнотъканни образувания се нарича строма. Основната функция на стромата е поддържаща. Най-малките части на паренхимните органи, ограничени от съединителнотъканна рамка със собствено съдово легло, се наричат ​​структурни и функционални единици.паренхимни органи. Структурните и функционални единици са:

  • лобула (в черния дроб, слюнчените жлези);
  • нефрон (в бъбрека);
  • фоликул (в щитовидната жлеза) и др.
В хирургически план се разграничават и сегменти - това е макроскопски видима част от органа, която има относително автономно кръвообращение, лимфообращение и инервация, ограничена от съединителнотъканния слой.

Тъй като паренхимните органи са предимно жлези, нека разгледаме въпроса за структурата и класификацията на жлезите.

^ Жлезите,glandulaeса органи или отделни клетки, които произвеждат физиологично активни вещества - секрет. Морфологично и функционално разграничават:

  1. жлези с външна секреция, илиекзокринни жлези,glandulae exocrinae. Те имат отделителни канали, изградени според типа на тръбните органи, тоест имат лигавични, мускулни и съединителнотъканни мембрани.
  2. жлези с вътрешна секреция, илижлези с вътрешна секреция,glandulae endocrinae, нямат отделителни канали, секретират секрета си директно в кръвта.
  3. жлези със смесена секреция, които отделят екскреция през канала и хормон - в кръвта.
Класификацията на екзокринните жлези се основава на тяхната структура и състава на секрета, който произвеждат.

Според устройството жлезите се делят на:

  • едноклетъчни (бокастовидни клетки на чревната лигавица, които секретират слуз);
  • многоклетъчен. Те съдържат много клетки. Те разграничават секреторни отдели, където се произвежда секрет, и отделителни канали, през които този секрет се отделя от жлезата.
Според формата на секреторните отдели се разграничават:

1)тръбни жлези,glandulaetubulosae;

2)алвеоларни жлези,glandulae alveolares;

3) смесен,тубуло-алвеоларен,glandulae tubulo-alveolares.

В първия секреторните отдели са под формата на тръба, във втория - под формата на мехурче, в третия - двете форми на отделителните отдели са комбинирани. Всяка от тези три форми на жлези може да бъде проста, разклонена и сложна.

Според състава на произведения секрет се разграничават:

1) серозни жлези - произвеждат течен секрет, богат на протеинови вещества;

2) лигавични жлези - отделят вискозен секрет, който съдържа лигавични вещества;

3) смесени, серозно-лигавични жлези.

Топографиятана интериора е от първостепенно практическо значение. Познаването на топографията е необходимо при преглед на пациенти, диагностика и различни медицински интервенции. При изучаване на топографията се използват три понятия: 1) холотопия; 2) скелетопия; 3) синтопия.

  1. Холотопиятае връзката на орган с части и региони на тялото. Органите на храносмилателната система могат да бъдат разположени в главата, шията, гръдната кухина и корема. Разположението на органите се характеризира с възрастови особености (фиг. 1).

^ Фиг. 1. Холотопия на коремните органи при възрастни (а) и новородени (б):1 - черен дроб; 2 - далак; 3 - стомаха; 4 - дванадесетопръстника; 5 - цекум, 6 - апендикс; 7 - напречно дебело черво; 8 - низходящо дебело черво; 9 - сигмоидно дебело черво; 10 - ректума; 11 - пикочен мехур; 12 - пъп (според Sergienko V.I., Petrosyan E.A., Frauchi I.V., 2001)

Горната граница на корема е линия, която минава от кръстовището на тялото на гръдната кост с мечовидния процес до VIII ребро по средната аксиларналинии. Страничната граница на корема минава вертикално от тази точка до илиачния гребен. Долната граница минава по гребена на илиачната кост до предния долен илиачен шип, след това по протежение на ингвиналната гънка до пубисния туберкул и по горния ръб на срамната симфиза.

Две хоризонтални линии разделят корема на горна, средна и долна част. Горната част на корема -епигастриум,епигастриум, е отделена от средната част -мезогастриум,мезогастриум, с линия, която се изчертава над пъпа между долните ръбове на дясната и лявата ребрена дъга. Границата между мезогастриума и долната част на корема -хипогастриум,хипогастриум, се провежда между предните горни илиачни шипове от дясната и лявата страна. Във всеки от тези отдели има три области. Техните граници са ръбовете на крайбрежните дъги и вертикалните линии, които са начертани съответно ръбовете на десния и левия ректус на коремните мускули. В средата на епигастриума имаепигастрална област,regio epigastrica. Странично разположенидясна и лява хипохондриална област,regio hypochondriaсa dextra et sinistra. В мезогастриума се разграничават средната -пъпна област,regio umbilicalisидясна и лява странична област на корема,regio abdominalis lateralis dextra et sinistra. В хипогастриума има и средна -срамна област,regio pubica, и двеслабинни области,regio inquinalis dextra et sinistra(фиг. 2).

2.Скелетотопиятае съотношението на даден орган към части от скелета - прешлени, ребра и други костни образувания, които могат да бъдат усетенивна жив човек или определени на рентгенова снимка.

3.Синтопия– отношениеорган към съседни органи, големи съдове и други образувания.