Коронарна ангиография в Курск - д-р Ануфриев Андрей Алексеевич
КОРОНАРОГРАФИЯТА Е МЕТОД ЗА РАДИОГРАФИЧНО ВИЗУАЛИЗАЦИЯ НА КОРОНАРНИТЕ АРТЕРИИ НА СЪРЦЕТО ЧРЕЗ СЕЛЕКТИВНО ВЪВЕЖДАНЕ НА РАДИОБОЯДИСНО ВЕЩЕСТВО
Индикации за коронарна ангиография при пациенти със стабилна CAD
- ангина пекторис III-IV FC на фона на лекарствена терапия;
- пациенти, реанимирани след внезапна смърт, както и пациенти с пароксизмална камерна тахикардия;
- пациенти, които според резултатите от серийни изследвания имат прогресия на заболяването;
- Ангина I-II FC с непоносимост или резистентност към лекарствена терапия;
- пациенти на възраст над 40 години (при наличие на клиника или рискови фактори и по-ранна възраст) преди хирургично лечение поради заболявания на сърдечно-съдовата система (клапна болест на сърцето, аневризма на аортата);
- също пациенти с ангина пекторис I-II FC, ако симптомите ограничават професионалната им дейност или по желание на пациента
Коронарографията не се препоръчва и не е препоръчителна:
- пациенти, които отказват по-нататъшна миокардна реваскуларизация;
- пациенти с противопоказания за хирургично лечение на коронарна артериална болест;
- като скрининг за CAD при асимптоматични пациенти.
Индикации за коронарна ангиография при пациенти с ОКС
- всички пациенти с ОМИ в рамките на 12 часа от началото на инфаркта или повече от 12 часа по-късно, ако симптомите продължават (ако е възможна последваща спешна коронарна ангиопластика);
- пациенти в рамките на 36 часа от развитието на ОМИ, с прогресираща ЛК недостатъчност (до кардиогенен шок), на възраст под 75 години, с възможност за последваща миокардна реваскуларизация;
- болен отспонтанна или минимално индуцирана миокардна исхемия в подострия период на ОМИ
НЯМА АБСОЛЮТНИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА КОРОНАРОГРАФИЯ (АКО Е НЕОБХОДИМА)
ОТНОСИТЕЛНИ ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ ЗА КОРОНАРОГРАФИЯ
- остра и хронична бъбречна недостатъчност
- активно стомашно-чревно кървене
- треска с неизвестен произход (вероятно инфекциозна)
- нелекуван активен инфекциозен процес
- остър инсулт
- тежка форма на анемия
- злокачествена некоригируема артериална хипертония
- тежък електролитен дисбаланс
- тежки съпътстващи заболявания, при които коронарографията може потенциално да усложни хода на заболяването
- дигиталисова интоксикация
- документирана анафилактична реакция към контрастно вещество
- тежки лезии на периферните артерии, затрудняващи достъпа до тях
- декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност и/или белодробен оток
- тежка коагулопатия
- ендокардит на аортната клапа
- липса на контакт с пациента (поради физиологично състояние или тежко системно заболяване)
- отказ на пациента от необходимото по-нататъшно лечение (коронарна ангиопластика, CABG, смяна на клапа)
ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД НА ПАЦИЕНТА ПРЕДИ РУТИННА КОРОНАРОГРАФИЯ
- Общ преглед, събиране на анамнеза
- ЕКГ
- Холтер мониторинг
- ЕХО-КГ
- Стрес тестове (VEM, бягаща пътека, стрес-ECHO-KG)
- Рентгенография на гръдния кош
- Езофагогастродуоденоскопия
- Лабораторни изследвания: пълна кръвна картина, биохимичен кръвен тест, анализ на урината, маркери HBS, RW, HIV
- Касова бележкаинформирано писмено съгласие на пациента за процедурата.
Начин на изпълнение:
Стентирането е имплантиране на стент - специална рамка, която се поставя в лумена на коронарните съдове на сърцето и осигурява разширяване на зоната, стеснена от патологичния процес. Концепцията за разширяване на засегнатите зони на съда с помощта на някакъв вид рамка е предложена от Чарлз Дотър преди 50 години. Разработването на метода отне много време, първата операция по тази технология е извършена едва през 1986 г. И едва през 1993 г. беше доказана ефективността на метода за стентиране за възстановяване на проходимостта на коронарната артерия и поддържането й в ново състояние в бъдеще.Стент е тънка метална тръба, изработена от телени клетки, надута със специален балон. Той се въвежда в засегнатия съд и се разширява, притиска стените на съда, увеличавайки неговия лумен. Това подобрява кръвоснабдяването на миокарда.
За имплантиране на стента в стеснената част на коронарната артерия се вкарва специален катетър, през който се прекарва тънък метален проводник под наблюдение на монитора. През проводника се доставя балонен катетър, чийто размер е избран в съответствие с характеристиките на стеснената област. След това се извършва балонна ангиопластика (надуване на балона до 12-14 atm) на стеноза. След това се извършва стентиране на мястото на стеноза на коронарната артерия. В зависимост от размера на засегнатия съд могат да се използват един или повече стента. Безкръвността и очевидната простота на операцията, краткият следоперативен период и ефективността на коронарното стентиране го правят модерно и популярно решение на проблема с много сърдечно-съдови заболявания. За разлика отоперация, която се извършва с помощта на изкуствено кръвообращение, процедурата по стентиране продължава 30-40 минути и практически не дава усложнения.Въпреки това си струва да запомните, че дори най-модерните методи на сърдечна хирургия не отменят необходимостта от превенция и внимателно отношение към вашето здраве и здравето на вашето сърце. Редовна физическа активност, съобразена с възрастта и физическите възможности, чист въздух, балансирана диета, обогатена с витамини и изключваща наддаване на тегло, ограничаване на консумацията на храни, съдържащи холестерол - това са понятия, които никога не губят своята актуалност.